Как се определя дали детето е просто палаво, или е хиперактивно?

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/10028836 www.24chasa.bg
СНИМКА ДАК

На този въпрос на читателка на в. "24 часа" отговаря психиатърът доц. д-р Димитър Терзиев, дм, ръководител на Дневно отделение в Клиника по детско-юношеска психиатрия “Св. Никола” на УМБАЛ “Александровска”

Всеки човек се ражда със заложените си темпераментови особености - някои деца са по-вяли, други свикват по-трудно към новото, трети са “жадни” за нови стимули и по-активни, включително двигателно. Това проличава още от бебешка възраст.

С прохождането започва възрастта на “проучванията”, когато малкото дете в стремежа си да изследва всичко, е понякога трудно за родителите си.
По-нататък някои от малките се очертават като трайно по-подвижни, палави, шумни, не се спират и не се заседяват. Родителите могат да се питат - всичко ли е наред с детето ни?
Тогава от значение е да преценят следното:
Как се справят с “палавото” поведение, как се чувстват, как реагират?
Ако смятат, че много се ядосват, че свръхреагират, че мислят и реагират разнопосочно или се карат много помежду си - трябва да потърсят професионален съвет.
Пречи ли
поведението
на детето да се
вгради успешно
в стандартна
градина
или училище?
Ако има много оплаквания от страна на детското заведение, е подходящо да не се спори с него, да не се води “битка”, а да се потърси професионалист.
Всяко поведение е отключено и се поддържа от повече от една причина. Всяко поведение е повече или по-малко ситуационно - то зависи и от ситуацията, в която е детето. Всяко поведение се определя и от миналите преживявания и опит. При проблемно поведение това следва да се има предвид.
Под “хиперактивно” обикновено разбираме дете, което е с вид на невроразвитийно разстройство, а именно - разстройство с дефицит на вниманието и/или хиперактивност (РДВХ, ADHD). Както показва терминът, някои деца са
с дефицит
на вниманието,
импулсивност и
хиперактивност, други са само с дефицит на вниманието, трети – импулсивни и хиперактивни без слабост на вниманието. По дефиниция тези деца не се адаптират към стандартни условия в детската градина или училището, не са популярни сред връстниците, склонни са към инциденти. Изглеждат по-незрели за възрастта си,
търсят “бързо”
удоволствие,
избягвайки
дейности като
научаване на
уроците, дълго
писане и др
При разстройство с дефицит на вниманието и/или хиперактивност често има съпровождащи затруднения (например дислексия/дисграфия или езиково разстройство). Двигателната компонента се видоизменя с времето, но поне половината от децата с това разстройство остават със затруднения особено в контрола върху импулсите, вниманието, отделянето на същественото от второстепенното и планирането като възрастни.
Леките случаи
са по-трудни за
разграничаване
от широката
норма
Все пак, ако поведението на детето не ядосва родителите много, така че отношенията с детето да остават предимно позитивни; не ги изчерпва; ако не се карат много помежду си; ако в отговор не реагират разнопосочно, неразумно или опасно; ако детето е адаптирано към детската градина или училището на сносно ниво, не е необходимо да се търси помощ.
Накрая трябва да имаме предвид човешката склонност на отричане на неблагоприятната реалност – като евентуален дефицит при детето. В този процес емоционалната ни природа ни кара да намираме основания за отлагане на специализираната консултация и евентуално помощ.