Как да наричаме входа към утробата

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/10076313 www.24chasa.bg

Скандална книга излезе в Англия - "Аз и моята вулва: 100 жени разкриват всичко". Заглавието й предизвика бурен спор в социалните мрежи как е правилно да се нарича женският полов орган. Преобладава мнението в полза на "вагина", изказвано от почти всички мъже и от повечето жени, включили се в спора.

Аргументите са: думата е утвърдена в разговорния език; тя се използва масово особено след появата на пиесата "Монолози на вагината"; не е мръсна дума, а е заместваща мръсните думи; плод е на езиковото явление "евфемизъм".

Докато за "вулва" се твърди, че звучи неприлично, пренебрежително и обидно и че спада към кръга от условно забранени думи, за които е в сила езиковият феномен "табу".

Евфемизми са думите, употребени в преносното им значение, за да назоват обект, чието истинско име е забранено или опасно за произнасяне или писане по политически, морални, нравствени, религиозни и др. причини. 

"Табу" пък е самата забрана за употреба на дадени думи. То е езиковото явление, пораждащо евфемизмите, като тук се включва и цензурата. Тоест, чрез евфемизмите езиковото табу, цензурата и автоцензурата се преодоляват.

В случая "вагина" е синекдоха (частен случай на метафората), използвана вместо многобройните неприлични, порнографски и подигравателни названия за женски полов орган. В това огромно синонимно гнездо според мнозинството спорещи попада и "вулва".

Всъщност "вагина" е мускулният канал, съединяващ матката с вулвата. Докато "вулва" е название за външните гениталии на жената, което включва вагиналните устни, клитора, вагиналния отвор, отвора на пикочния канал, окосмяването около тях и венериния хълм.

Но понеже "вулва" минава за неприлична дума, много жени назовават своята вулва вагина. Правят го дори да са наясно, че това е вярната, но не и точната дума. За други пък, да се прави разлика между двете, е твърде педантично.

На психологическо равнище обаче пренебрегването на думата "вулва" има сериозни последици. Феминистките в САЩ биха го нарекли направо "психически тормоз спрямо гениталиите". Аргументът е, че щом нещо не се назовава, значи то не съществува. Така в масовото съзнание, а и в самосъзнанието на жените, техните гениталии се свеждат само до вагината. Вулвата се изключва от тях.

Това е общоприето, защото вагината е важен елемент от секса и раждането. Съответно думата се толерира, макар и неизчистена докрай от отрицателни конотации. От друга страна, за вулвата и елементите й, сред които на първо място клиторът, е също толкова неприемливо да се говори ясно и открито, колкото и за менструацията и секса. Вулвата е орган на индивидуалната женска наслада и тя може да бъде получена и без пенетрация на пенис. Поради това думата за нея се избягва. Така на практика се измества фокусът във възгледите за женската биология.

Взаимната заменяемост на думите "вулва" и "вагина" в речта не е безобидна езикова неточност. Всъщност това е перфиден способ за принизяване на жената.

За всеобхватен поглед към здравето четете статиите в 24zdrave.bg