Според данни, публикувани от Европейската организация за борба с рака, пандемията е забавила 1 милион онкологични диагнози
На втория поред Великден по време на пандемията голямото семейство на Зафирка се събира в дома на нейната дъщеря с очакване за весело прекарване. Възрастните родители се радват на първата от много време среща със семействата на децата. Празничното настроение обаче неочаквано отстъпва място на тревога.
“Когато при едно обръщане на главата мама си отметна бретона, видях подутина на челото ѝ. Попитах я: “От какво е цицината, удари ли се?” – разказва за в. “24 часа” дъщерята. - Оказа се, че няма обяснима причина за подутината, не знаехме какво да мислим. Коментирахме при какъв лекар трябва да се отиде.”
Само няколко дни след това Зафирка получава припадък. Животът на семейството се завърта на бързи обороти: спешен преглед, приемане в местна болница, неизвестност и силен стрес.
“Майка ми се обади по телефона с думите, че ще умре - лекарите ѝ казали, че има тумор в мозъка. Краката ми се подкосиха.”
По инициатива на семейството след образно изследване с ядрено-магнитен резонанс се вижда точният проблем. Голямо образувание в челната област на мозъка на 63-годишната жена. По-късно поелият случая неврохирург д-р Емануил Найденов от университетската болница “Св. Иван Рилски” в София ще каже, че проблемът буквално е бил “изписан на челото на пациентката”.
С връщането на лентата става ясно, че жената е забелязала, че става нещо нередно, но заради страха от ходене по болници в месеците на пандемията, отлагала да се консултира. И изобщо не свързвала подутината със зачестяващото си главоболие и пристъпите на замайване и световъртеж.
“Отдаваше го на високото си кръвно - разказва дъщерята на Зафирка. - Когато стана ясна истинската причина, и че туморът е вече доста нараснал, по съвет на познати лекари се насочихме към неврохирурзите на “Св. Иван Рилски”, където имат опит с големи мозъчни тумори. Операцията беше успешна, майка вече е изписана и се възстановява в домашни условия, чувства се добре.” Според неврохирурзите продължаващо нарастване на тумора е застрашавало живота ѝ. Операцията е била рискова, сложна, но и единствен шанс.
Точната диагноза е менингиом. И още по-точно гигантски менингиом, обясни д-р Найденов, който е и председател на Българското дружество по невроонкология. Според него случаят е ярък пример за "страничните ефекти" на пандемията. За щастие, с щастлив изход.
Проучване за Европа сочи забавена диагноза на 1 млн. души с онкозаболявания. “Апелът ми е в условията на пандемия да има разумен подход и коректни обществени послания. Страхът може да убива. Не трябва да го позволяваме.”
По световни класификации в групата на гигантските образувания на мозъчните обвивки - менингите – са тумори над 5 см в най-дългите си части. Неврохирургът оперира преди време безпрецедентно голям тумор - с големината на самия мозък! - на мъж от Самоков, който днес живее както преди тумора.
Менингиомът се среща най-често при възрастни хора, донякъде и затова, че нараства бавно и се установява в по-напреднал етап. Друга особеност е, че са 2-3 пъти по-чести при жените. При мъжете обаче относително по-често са от агресивния вид.
Причината за менингиомите не е съвсем ясна. Според някои проучвания излагането на радиация в детството е свързано с до 5-6 пъти по-висок риск. Други откриват корелация с редки генетични заболявания. А има и допускане за случайност, малшанс.
Менингиомите са най-често срещаният мозъчен тумор, открит при възрастни, но, за щастие, повечето са доброкачествени. По статистика 90% са лечими, към 10% от пациентите са с атипични варианти, а само при 1% се среща по-агресивната злокачествена форма.
Въпреки положителната прогноза за доброкачествените видове менингиоми, рискът е при липса на лечение да доведат до различни видове инвалидност в зависимост от мястото, на което притискат мозъка, или до фатален край.
Подобно е и при големите аденоми на хипофизата. Но макар в преобладаващите случаи и те да са доброкачествени, нелекувани, могат да доведат до ослепяване например. Симптомите варират в зависимост от вида на тумора и засегнатата област на хипофизната жлеза в мозъка.
Само с разлика една седмица от лечението на Зафирка д-р Найденов отстранява напреднал тумор от жлезата на 55-годишната Наталия. Първите признаци при нея се появили отдавна. Тя търси причината най-напред при очен лекар, но до откриване на истинския проблем се стига на втори опит. А до отстраняването - едва това лято. За радост на всички, финалът е с хепиен.
“Дни след операцията зрението ми започна да се подобрява, проблем е бил натискът от тумора върху близкия до хипофизата зрителен нерв”, разказа Наталия. И при нея д-р Найденов очаква пълно възстановяване без дефицити.
Хипофизната жлеза е малък орган в мозъка - зад носа, с размер на грахово зърно. Тя произвежда хормони, които влияят върху много други жлези и функции в тялото. В някои разновидности туморът може да накара хипофизата да произвежда твърде малко или твърде много хормони. Като последица създава верижно проблеми в продукцията и на други жлези.
Експертите не знаят какво точно причинява тумори на хипофизата. Но състояние, наречено множествена ендокринна неоплазия от определен тип, може да повиши риска. Състоянието се предава фамилно. В много от случаите няма еднозначно доказано предположение защо клетки на жлезата образува тумор. Онколозите казват: който открие в детайли механизмите на рака, ще вземе Нобелова награда.
Повечето тумори на хипофизата са доброкачествени и не водят до разсейки. Също така голяма част от малките образувания на жлезата не причиняват симптоми. Затова и не се диагностицират, или се установяват при ЯМР изследване на мозъка по друг повод. Повечето аденоми на хипофизата растат бавно, приблизително с 1-3 мм за година.
Туморите на жлезата са по-чести при жените.
При всяка четвърта жена може да бъде открит микроаденом на хипофизата, който не предизвикват никакви оплаквания, разказа д-р Найденов
