Досега се знаеше само, че недоспиването увеличава кардио-метаболитния риск.
Австралийско проучване допълни препоръките за профилактика на високото артериално налягане. Подобряването на качество на съня се свързва със значително понижено систолно кръвно налягане (горната граница) и повишени нива на липопротеини с висока плътност (HDL), известни като добър холестерол. В същото време удълженото време за сън е свързано с намалени нива на липопротеините с ниска плътност (LDL) - лошия холестерол.
От години се знае, че недоспиването и събужданията нощем, трудното заспиване и другите разстройства на съня увеличават кардио-метаболитния риск, но до момента имаше ограничена информация за въздействието на съня за подобряване на сърдечното здраве.
Новият анализ изследва въздействието на съня в алгоритмите за профилактика чрез промени в начина на живот с цел да се намалят рисковите фактори за сърдечно-метаболитни заболявания. Изводите са оценени като данни с отлична доказателствена стойност.
Наблюденията са от 24-месечно рандомизирано контролирано изпитване с участниците на възраст между 40 и 70 години.
Подборът е бил по водещ критерий
доброволците
да са с три или
повече кардио-
метаболитни
рискови фактора
като например хипертония, хипергликемия, дислипидемия.
На изходно ниво са събрани данни за артериалното им налягане, нивата на липидите и кръвната захар, антропометрични параметри като ръст, тегло и обиколка на талията (последният показател говори за рисковото коремно затлъстяване - натрупване на мазнини около вътрешните органи) и начина им на хранене. За научна “чистота” на резултата в извадката не са включвани хора с установено сърдечносъдово заболяване, животозастрашаващи съпътстващи диагнози или бъбречно заболяване.
Участниците били разделени на две групи. Едните са консултирани по-персонализирано със съвети конкретно за тяхното състояние, другите - инструктирани с универсалните обичайни препоръки за здравето. Оптимизирането на начина на живот с оглед качеството и количеството на съня било ръководено от медицински сестри. Допускането е, че това ще ограничи сърдечно-метаболитните рискове, тъй като сънят въздейства върху сърцето, съдовете и обмяната на веществата чрез ендокринологични механизми.
Първичните резултати оценяват обективни и субективни данни за диетата, съня (чрез актиграфия), физическа активност и кардио-метаболитния риск (като стойности на артериалното налягане и нивото на кръвната захар).
Методът, чрез който е оценен сънят, използва
устройство с
големината на
часовник, което
непрекъснато
се носи на
неактивната ръка
по време на продължително проследяване. Най-често се комбинира с дневник на съня, който изследваните попълват ежедневно.
След 2 години при контролното проследяване се оказва, че подобреното качество на съня се свързва със значително понижено систолно кръвно налягане и повишени нива на липопротеините с висока плътност. А за същия период удълженото време за сън е свързано с намалени нива на лошия холестерол - липопротеините с ниска плътност. На тази база изследователите смятат, че оптимизирането качеството на съня е свързано с подобрени кардио-метаболитни рискови фактори.
Качественият сън има индивидуални параметри за всеки човек. Най-общо означава сънят да е достатъчен като времетраене - средно 7-9 часа на денонощие, и, второ, сънят да преминава през естествените си цикли без брутални прекъсвания от събуждания, след които не следва заспиване. Качеството на съня е незадоволително и при чести събуждания поради сънна апнея, дори когато човек заспива бързо след тях. Причината е отпускане на мускулатурата в гърлото по време на сън, при което за секунди спира дишането и човек се буди, за да поеме въздух.
