Доц. Цветан Луканов: В плевенската болница сме като “Пирогов” – лекуваме спешни пациенти от 8 области

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/10287228 www.24chasa.bg

Битката с пандемията отвори 12 COVID отделения, в тях са командировани лекари, сестри и санитари от структурите за планов прием, казва шефът на държавната университетска болница “Д-р Георги Странски”, която е без просрочени задължения

Болницата е одобрена за обучение на специализанти и студенти в 50 клинични специалности

- Държавната университетска болница “Д-р Георги Странски” в Плевен е пример за добро управление като единствената сред сродните в България без просрочени задължения. Доц. Луканов, вие ръководите болницата от декември 2014 г. По какъв модел работи екипът, за да успявате?

- Формулата, която се спазва за добро финансово управление, е:

Строга финансова дисциплина

Прилагане на политики и процедури за засилване на контрола върху разходите. Резултатът е, че те са в оптимални размери

Събираемост на приходите и вземанията

Периодични анализи на финансовото състояние. Те са изключително важни за вземане на правилни управленски решения.

- Как се справяте днес със здравно неосигурените пациенти? Преди време болницата беше натрупала над 800 хил. лв. загуби от лечение на 750 неосигурени.

- Болница “Д-р Георги Странски” e втора по големина в България и е единствената в област Плевен с

изградено

мултипрофилно

спешно

отделение
за 24-часова незабавна и високоспециализирана медицинска помощ.

Всеки спешен пациент, независимо от осигурителния си статус, докаран с линейка, собствен транспорт или достигнал сам до отделението, трябва да бъде прегледан. При необходимост приемът е безотказен, т.е. болницата не си избира пациентите.

При нас неосигурените постъпват в крайно тежко състояние. Лечението им струва скъпо, но здравната каса не го заплаща. Според статистиката за 2020 г. са обслужени 1172, а от 1 януари 2021 г. до момента за лечение са преминали 869-има неосигурени.

При хоспитализиране на неосигурен пациент търсим съдействие от социалните служби в изпълнение на постановление 17 от 31 януари 2007 г. за заплащане на стойността на оказаната болнична медицинска помощ за диагностика и лечение на български граждани.

Но повечето пациенти не отговарят на изискванията. В условията на икономически динамична среда се наблюдава

тревожна

тенденция

за ръст на

неосигурени

пациенти

- На 8 март 2020 г. коронавирусът влезе в България от Плевен с двама болни, които с грижите на специалистите бяха изписани здрави. Университетската болница стана учебник за лечението на вируса. В дългата битка първо преструктурирахте 3 клиники и осигурихте 160 болнични легла. Какво още се прави сега, за да гарантирате успешния лечебен процес?

- Ще конкретизирам, че още на 7 март вечерта стана известно за болни с коронавирусна инфекция от Плевен и Габрово.

Динамичната епидемична обстановка наложи на ръководството, лекарите, специалистите по здравни грижи и санитарите изключително бързи и точни действия.  

За да се справим с пандемията, най-важното бе да запазим персонала и да предоставим навременна и вярна диагностика, лечение и грижи за увеличаващите се пациенти.

Започнахме с

преструктуриране

на клиники

и отделения
в ковидни - те достигнаха 12. Заради потребността от повече и по-квалифицирани специалисти в тях командировахме лекари, медицински сестри и санитари предимно от структури за лечение на планови пациенти.

Закупихме допълнителна апаратура и консумативи. Разкрихме фургон за изследване с бърз антигенен тест за коронавирус, после продължихме и с PCR тестове. Увеличихме леглата за интензивно и реанимационно лечение на болните. Работехме денонощно да запазим живота и здравето на хората.

Въпреки грижите много майки и бащи, близки, познати и колеги загубиха битката с COVID-19.

Коронавирусната инфекция остави епохална следа в историята на болницата. Героите в бяло са лекарите и медицинските сестри, които и на предела на силите си работиха денонощно.

- COVID кризата задълбочи недостига на специалисти, медицински сестри и санитари. Какъв е дефицитът при вас? Разполагате ли с достатъчно инфекционисти, детски хирурзи, анестезиолози, патоанатоми, медицински сестри, за които се знае, че намаляват в национален мащаб?

- В Клиниката по инфекциозни болести благодарение на нейния ръководител проф. д-р Цеца Дойчинова има двама млади лекари с придобита специалност и още двама лекари специализанти.

Остава

проблемът с

недостиг на

анестезиолози,

хирурзи,

патоанатоми
и специалисти по здравни грижи. В национален мащаб дефицитът на кадри, пред който са изправени повечето държавни и общински болници, е хроничен. COVID кризата и продължаващият натиск върху здравната система доведе до още по-голям недостиг на конкретни специалисти.

Определящи фактори за това са: миграцията поради социални и финансови зависимости,
отлив от
тежката
професия
като цяло, застаряване на човешкия ресурс и не на последно място равнопоставената конкуренция от страна на частните болници.

- Има ли текучество на кадри към многото частни болници в града, с какво ги привличат?

- Тези въпроси ще оставя без коментар заради споменатата вече равнопоставена конкуренция на частните болници.

- А как успявате да задържите вашите кадри?

- Университетската болница “Д-р Георги Странски” е най-голямата в Северния централен район на България. Освен пациентите от 5 области - Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, в ареала на обслужване влизат още областите Враца, Видин и Монтана в Северозапада.

При нас е концентрирана почти цялата спешност и тежък травматизъм (над 19 хил. пациенти - 49,87%). Ето защо болницата изпълнява и “пироговски” функции за региона. Всички терапевтични и диагностични

звена

отговарят на

медицинските

стандарти с

трето ниво на

компетентност
Затова ДУМБАЛ “Д-р Георги Странски” е одобрена за обучение на студенти и специализанти по над 50 клинични специалности.

- Във времето на финансови затруднения във всички сфери успява ли болницата да купува съвременна модерна апаратура, да открива нови звена и да ремонтира клиники, ако те са в недобро състояние?

- Ръководството провежда инвестиционна политика за подобряване ефективността на лечебното заведение чрез усвояването на субсидии, както от структурни, кохезионни фондове и други алтернативни източници на финансиране, така и от национални фондове.

Осигуряването на съвременна медицинска апаратура и подготовката на кадри за работа с нея цели максимално оптимизиране на клиники, лаборатории и диспансерни отделения.

Последните инвестиции са ангиографски апарат за коронарна и периферносъдова диагностика и интервенционални процедури.
Инвазивната
кардиология е
новата
медицинска
дейност
В Първа клиника по хирургия в отделението по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия новости са ендоскопска 3D система и сетове ендоскопски инструменти. Нов компютърен томограф действа в клиниката по образна диагностика.

Изграждането на сграда за отделението по обща и клинична патология е сред крупните строителни дейности. Ремонтът на клиниките и отделенията върви по график, а целта е в тях да бъдат създадени добри условия за работа.