Прекалената психотерапия пристрастява

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/10291595 www.24chasa.bg
СНИМКА: Архив

Сеансите при специалист в началото помагат, но с времето пречат да се разделиш с травмата

Алекс Делани е на 34 години и е във втори етап от подготовка на процедура инвитро, когато съпругът ѝ умира внезапно от белодробна емболия. Съсипана, тя се вслушва в съветите на приятели и започва да посещава психотерапевт. След 2,5 години ежеседмични сеанси и 9000 лири лекарски хонорари британката не излиза от депресията. Напротив, лечението постоянно я връща към тежката загуба.

Психотерапията е модерен способ за справяне с проблемите, особено в средите на заможните и известните. От нея доказано има полза, особено в правилните пропорции. Но твърде много от това лечение на душата също не е полезно и

започва да дава обратен ефект

В миналото, правилно или не, хората е трябвало да се стегнат, да преодолеят изпитанието сами и да продължат напред. Днес да потърсиш професионална помощ, е естествено и в много случаи – необходимо. Актрисата Дженифър Анистън например разказва колко ѝ е помогнала тя да понася постоянния интерес и въпроси на околните дали е бременна.

Брад Пит също уверява, че психолечението го е спасило по време на тежката раздяла с Анджелина Джоли и разприте за децата.

Принц Хари се е лекувал с години от проблемите, започнали със смъртта на майка му Даяна. Днес той съветва хората да церят травмите си, като не ги потискат, а говорят за тях със специалист.

Някои предпочитат да се разтоварват, като се изповядват за състоянието си пред близки и приятели. Но според професионалистите техните съвети могат да бъдат безполезни и дори вредни. Дипломираният психотерапевт разбира ситуацията и как работи нервната система. Той лекува умствените и емоционалните травми с научни подходи. Наблюдава ни и ни напътства как да приложим съветите му на практика, за да възстановим психическото си равновесие.

Но някои психолози предупреждават, че твърде продължителната и честа терапия

води до аналитична парализа

Това е състояние на прекалено обмисляне на нещата и постоянно колебание. То прави пациента вторачен в себе си, обсебен от проблема, неспособен да приеме миналото и да гледа към бъдещето.

“Ако станеш зависим от многобройните лечебни сеанси всяка седмица в продължение на години, това няма да ти помогне - казва психоложката Мариед Молой пред в. “Дейли мейл”. – Според мен колкото по-чести са визитите при лекаря, толкова по-малко вероятно е да помогнат. Аз наричам това пренатоварване с терапия.”

Неспособни да се откъснат от дивана в кабинета, пациентите

стават зависими от терапевта

и смятат, че няма да се справят без него. Изповедите, въздишките и сълзите може да тушират проблема, но не стигат до корените му, за да го изтръгнат и да помогнат на човека да тръгне в нова посока, обяснява специалистката.

Терапията е важна за хора в ранен етап на преодоляване на проблем или тежка загуба. Но продължителното лечение всъщност ги връща пак и пак към преживяната драма.

След прекъсване на 10-годишна романтична връзка Сузи Рамрууп ходи 2 години на терапия. “Стигнах етап на пренасищане. Всеки път

в кабинета отново и

отново изживявах болката

и се чувствах толкова тъжна, колкото и в деня, когато се разделихме. А трябваше да се заема с по-жизнерадостни дейности. С парите за лечение можех да се преместя за 6 месеца на Карибите”, казва тя.

Алекс Делани споделя това мнение. “Изплаках реки от сълзи, но сега трябва да продължа напред.” 3 години след смъртта на съпруга си тя е с нов приятел и не желае да се чувства като вдовица. В групите за подкрепа на сродни души е срещнала хора, които посрещат и изпращат с разкази за загубата на близък 15 години след смъртта му.

На Алекс повече е помогнал “лайф коуч” – един вид треньор за начина на живот – специалист, който помага на хората да открият липсващото звено в развитието си, мотивира ги да се изправят срещу проблемите си, дава им

сила да продължат напред

Той се фокусира върху намирането на персонални решения за трудностите, а не се рови в преживените беди. Това действа много по-добре, уверява г-жа Делани. И добавя, че е постигнала повече още на първата среща с треньора, отколкото за 2 години с психотерапевта. Разбрала също, че работата ѝ не я удовлетворява, и минала на свободна практика. Сега се подготвя сама да тренира за начина на живот хора с проблеми.