Д-р Петьо Брезоев, дерматолог, специализирана дерматологична практика, отговаря на въпроса на Николина Атанасова:
Bитилигото е изучавано от медицината още от дълбока древност.
Първите описания на заболяването се откриват в египетски и индийски медицински текстове, написани около 1500 г. преди н.е. Оттогава до днес познанието ни за заболяването се е обогатило значително, но все още остават някои неизяснени особености в предизвикващите причини и патогенезата му.
От витилиго боледуват между 1 и 4% в различните човешки общности по света, като понякога се среща във фамилии, което насочва към генетични комбинации, отговорни за появата на белите петна по кожата.
Съществуват няколко хипотези, обясняващи появата му. Една от най-разпространените е автоимунната, при която се смята, че организмът изработва антитела срещу пигментните клетки, изработващи меланина на кожата (пигмент, отговорен за цвета на кожата).
В лечението на заболяването дерматолозите от всички школи прилагат значително разнообразие от терапевтични методи, включващи приложение на локални стероиди, намазване на кожата с медикаменти, правещи я чувствителна на слънце и последващо облъчване с UV лъчи, включително и хирургични техники на присаждане на култури от меланоцити.
Нито един от прилаганите методи не е 100% ефективен, но в повечето случаи се наблюдава значително подобрение.
Съществуват и така наречените алтернативни методи на лечение на заболяването, включващи и хомеопатията.
Хомеопатичната медицина разглежда витилиго не като кожно заболяване, а като външна проява на заболяване на целия организъм, поради което прилаганато лечение е през устата, а не локално чрез намазване. Целта на конкретното хомеопатично лечение е да възстанови баланса на организма, така че да се възстанови нарушената пигментация.
Съществуват описания на случаи с подобрение в резултат на хомеопатично лечение, но те са спорадични, така че не може да се прецени точно дали става въпрос за плацебо ефект (ефект от лечение в резултат от вярването на пациента) или за истинско повлияване на заболяването. Тази преценка се затруднява допълнително от факта, че за 10% от болните е възможно подобрение и без никакво лечение.
Досега не са правени проучвания за ефекта на хомеопатията при витилиго, включващи големи групи от пациенти със съответните контролни групи, за да се разграничи реалният ефект от хомеопатичната терапия от плацебо ефекта и спонтанното подобрение.
