Плодовете, които ни превеждат здрави през късната есен

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/10339248 www.24chasa.bg

Топ 9 на достъпните суперхрани от фруктиерата

Преценката колко е полезна една храна лежи върху пресмятането колко вида полезни вещества и в какво количество се съдържат в единица обем, например в 100 грама. Това е за научни цели, в ежедневието се намесват прагматични фактори. В житейски смисъл класацията на най-здравословните плодове се променя в зависимост от сезона и държавата. Например малините и боровинките може да са номер едно за европейците през лятото, но дори да са достъпни на космически цени между октомври и май, идват отдалече и са брани преди пълното им узряване. Това веднага ги прави или неприложими, или им подбива полезността.

В държавите с близък до българския климат класацията през късната есен се оглавява от баналната ябълка. Като всяко достъпно нещо, изглежда скучно и се подценява за разлика от страните, в които по-често виждат плода на картинка, отколкото във фруктиерата си.

Има и съвсем актуален медицински повод.

Интересът на науката към плода с библейски ореол в момента е засилен заради съставката му кверцетин. Веществото се смята за подкрепа на организма срещу вирусни инфекции и е сред препоръчваните добавки в протоколите за лечение на COVID. Обяснението е в противовъзпалителните свойства на растителния антиоксидант – вещество, което пречи на свободните радикали в тялото да се окисляват и да улесняват болестите, сред които и онкологичните.

Доказано е, че организмът усвоява кверцетина по-добре от храни, сред които е и ябълката, отколкото от хапчета. Това е моментното пандемично предимство, но диетолозите сочат множество вечни причини да ядем често ябълки.

Ябълките

и крушите са

перфектен

източник

на фибри

Тези хранителни вещества представляват растителни влакна, които забавят усвояването на храната, оптимизират изхвърлянето на отпадъчните продукти от храненето, намаляват кръвната захар, извеждат токсини от тялото. Плодът, с който Ева изкушава Адам, има предимството да съчетава и двата типа фибри - разтворими (пектини) и неразтворими (хемицелулоза и целулоза).

Според десетки съвременни проучвания ябълките намаляват риска от високо кръвно, инфаркт, инсулт, диабет, наднормено тегло, затлъстяване, стомашни проблеми, неврологични заболявания и дори рак.

Ама кои точно – червените или зелените сортове? Зависи от целите.

Червените ябълки съдържат значително по-високо количество антиоксиданти от зелените. Най-важните са непосредствено под кората. Това обяснява предимството на необработваните с пестициди плодове, които може да не се белят.

По време на режими за отслабване трябва да се има предвид правилото за умереност. Една средна ябълка може да съдържа 20-ина и дори 25 грама въглехидрати.

Най-малко захари има в сортовете зелени ябълки, създадени като хибрид преди 150 г. и фаворит на диетолозите до днес. Наричат го интелигентния избор. Като цяло зелените ябълки имат сравнително по-малко въглехидрати и повече фибри, протеини, калий, желязо и витамин К от червените. Голямата разлика между двата вида е наличието на провитамин А, който е почти два пъти повече в зелените.

Крушите освен всички предимства, осигурявани от ябълката, са класическото естествено лекарство срещу запек.

Лимони, лайм,

портокали, киви,

мандарини

са в най-добрата си зрелост в южните европейски държави, от които се захранва нашият пазар сега. Държат рекорди по наличие на витамин С, калий, магнезий и други витаминни и минерални антиоксиданти, плюс важната особено за бъдещите майки фолиева киселина. Всички те подобряват имунитета и кръвообращението с отчетлив ефект за защита на мозъчните клетки от увреждане. Специално кивито комбинира полезните вещества с оптимален коктейл от витамини от група В, които са балсам за нервната система и доброто настроение.

Сред полезните сезонни за Южна Европа цитруси, които заливат щандовете у нас, се нарежда грейпфрутът, но той е по-специален в медицински смисъл. Хибридният горчив плод с качества на лимон, лайм и портокал едновременно съдържа в добавка и някои естествени биохимикали, които взаимодействат с много хранителни вещества и лекарства, затова изисква специално проучване за всеки конкретен човек.

Най-общите предупреждения за повишено внимание са към хората, които пият имунопотискащи медикаменти, кортикостероиди, статини, блокери на калциевите канали, лекарства против депресия и тревожност.

Червеното грозде

стана любимец на здравните рубрики, когато изследване от Харвард допусна с голяма вероятност, че съединението ресвератрол е естествен извор на младост и бустер за сърцето и мозъка. Ако има някакви резерви към гроздето, те са свързани с високото съдържание на естествени захари. Иначе е перфектен плод и изпълнява условието за най-висока хранителна полза – сезонен плод местно производство.

Нар

се римува добре с цар и сравнението често се използва в класациите на суперхраните. Проучени са над 100 фитохимикали, които съдържа, което обяснава защо народната медицина използва плода като лекарство от хиляди години. Към момента е доказано лабораторно, че има антибактериално и антивирусно действие.

Нарът упражнява мощен антиоксидантен ефект, според много източници дори по-силен от червеното грозде/вино и зеления чай. Сокът от един нар покрива над 40% от дневната ни нужда от витамин С. В допълнение осигурява много витамини Е и К и фолиева киселина.

Нарът е класика в народната медицина срещу диабет в Индия и Близкия изток.

Отличен източник е на подкрепящия сърдечносъдовото здраве калий. Подобрява кръвообращението и еластичността на артериите, предпазва от натрупване на холестерол и втвърдяването му до плаки. Но! Консумацията на този хранителен цар трябва да се обсъди с лекар, ако човек се лекува със статини.

Предупреждение за едно наум специално за жените с неблансирани полови хормони се цитира в проучване, което установява повишаване на тестостерона под влияние на веществата в нара. При здрави хора обаче друго проучване намеква за увеличаване на плодовитостта и при двата пола.

Бананите

са целогодишно на пазара, но няма как да бъдат подминати като полезен достъпен плод в сезона. Повечето хора ги асоциират с подкрепата за сърцето и кръвоносните съдове. Ползите обаче надхвърлят съдържанието на минерала, който помага за това – калия.

Само един банан осигурява 7-10% от препоръчителната дневната стойност за калий, но и 25-28% от нужния ни витамин B6, 10-12% от дневната норма за витамин С и около 8% от магнезия.

Освен това бананите внасят в организма ни пребиотици - вид фибри, които хранят полезните бактерии в червата.

Когато човек брои калориите и захарите, е добре да избира по-неузрели банани. В тях нишестето е от по-устойчивия вид и внасят в стомашно-чревната система повече пектини. Това благоприятства контрола на кръвната захар и храносмилането.

Очаквайте в предстоящите страници “Сила зи живот” топ 9 на зеленчуците, които ще ни подкрепят в усилията да останем здрави през късната есен.