Когато има мащабна епидемия или пандемия от остро респираторно заболяване, каквото е COVID-19, природата прави така, че намаляват другите "обичайни" вируси и заболяемостта от тях, защото по някакъв начин се потиска разпространението на причинителите на заразни заболявания, с които до този момент сме се срещали под някаква форма в живота си и за нас те не са непознати. Това каза за БТА доц. д-р Лили Маринова, началник на отдел "Епидемиология и контрол на заразните болести" в Столичната регионална здравна инспекция /РЗИ/, потърсена за коментар по темата.
Тя допълни, че това важи по принцип за всички заразни болести, защото в този и миналия сезон, откакто има висока заболяемост от COVID-19, останалите заразни заболявания не се проявяват с типичните си епидемични криви и със специфичните си епидемиологични характеристики.
Макар варицелата да е есенно-зимно заболяване, в отговор на въпрос доц. Маринова посочи, че в момента ситуацията с разпространението й в София е спокойна. 30 са регистрираните случаи на варицела в столицата в периода от 1-ви до 7 ноември, показват данните на Столичната РЗИ за епидемичната обстановка.
Варицелата е сезонно, есенно-зимно заболяване и най-високата заболяемост обичайно се достига през студените месеци на годината, каза доц. Маринова. Това е обичайно, още повече за заболяване без масова имунопрофилактика в страната, но в момента ситуацията все още е спокойна по отношение на варицела, добави тя. Със започването на студените дни много вероятно е в организираните детски колективи да се повиши броя на случаите на варицела сред деца, които не са преболедували, каза доц. Маринова.
Това, че пандемията потиска "обичайните" вирусни заболявания, обаче не означава, че през зимните месеци деца, които не са боледували от варицела и са най-вече в активна възраст за детска градина или предучилищна възраст, няма да се заразят. Те евентуално ще се срещнат с вируса и в много висок процент ще заболеят в по-лека или по-тежка форма. Обикновено в градинската възраст варицелата се кара леко, посочи доц. Маринова.
Инкубационният период при варицела е 21 дни. При диетата по време на заболяването няма особена специфика - добре е да се приемат всякакъв вид течности, особено при деца, които карат вируса с по-висока температура, за да не се допуска обезводняване на организма. Не бива да пропускаме да цитираме класиците, нашите учители, които винаги са казвали, че докато избият пъпките няма лошо, ако се дава на детето да си хапне нещо сладко, защото се счита, че така по-лесно и по-бързо се стига до ерупция - появата на обрива и детето по-бързо успява да преодолее периода, когато има температура или е отпаднало от температурата и не е активно, каза доц. Маринова.
Тя коментира още, че няма правило или протокол, който се следва, но не вреди да се вземе имуностимулант във връзка с варицелата и не само, а по принцип - да се приемат общоукрепващи организма вещества, витамини и други имуностимуланти, защото сезонът е такъв, че сме много по-атакуеми в момента от страна на респираторни вируси. Имуностимуланти, витамини и хранителни добавки в крайна сметка трябва да се приемат, както е указано от производителя и не бива да се прекалява, нито с дозировката, нито с продължителността на приемане, предупреди доц. Маринова. Важно е при всеки случай да се подхожда индивидуално и конкретно, каза още тя.
В България се прилага ваксина срещу варицела, но тя не е включена като задължителна в имунизационния календар, а е включена в наредба 15 за имунизациите като препоръчителна. Всеки, който желае, може да си я закупи от аптека и да му бъде направена, включително и възрастни, които не са боледували като деца от варицела, за да се предпазят евентуално от заболяване херпес зостер, посочи доц.Маринова. Тъй като ваксината не е задължителна, няма статистика за броя ваксинирани срещу варицела в България. От Столична РЗИ попълват данни за това от общопрактикуващи лекари, които отчитат извършени такива имунизации. Като цяло обаче е ниско нивото на имунизираните деца с тази ваксина за област София-град, каза доц. Маринова.
