Проф. Данаил Петров: Лечението на белодробния рак е комплексно

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/10456772 www.24chasa.bg
Проф. Данаил Петров, дмн, FETCS, FEBTS, е началник на Клиниката по гръдна хирургия при МБАЛББ „Света София“.

От 2020 г. у нас има пътека към здравната каса за робот асистирана гръдна хирургия

Белодробният рак е водещата първична локализация по честота и смъртност от злокачествени болести в повечето развити страни по света. У нас новорегистрираните случаи годишно са около 4250, а белодробният рак е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и e на пето място при жените. Той е най-честата причина за смърт от злокачествена болест при мъжете и на трето място при жените. Въпреки незначителната тенденция за нарастване на 5-годишната преживяемост у нас е 6,5% или 2 пъти по-ниска от средната в Европа. Това се обяснява с късното диагностициране на болните (само около 15% в ранните стадии). Всичко това определя белодробния рак като изкючително сериозен медико-социален и икономически проблем.

Клиничните симптоми на белодробния рак не са специфични, проявяват се сравнително късно и това затруднява диагностиката в ранните стадии. Много често заболяването се представя под различни „маски“, имитиращи други болести. Установяването на един симптом или комбинация от симптоми не може да подскаже наличието на белодробен рак. При кръвохрак е показана

незабавна рентгенография на гръден кош.

Тя е препоръчителна и при следните клинични симтоми, продължаващи повече от три седмици: кашлица или промяна в характера на хроничната кашлица, неясна гръдна болка, загуба на тегло, костни болки, задух, дисфония, барабанни пръсти, метастатични прояви или уголемяване на надключичните лимфни възли. Пациентът трябва незабавно да бъде насочен към специалист по гръдна хирургия или пневмология за диагностика и стадиране при: кръвохрак; белодробна рентгенография, подозрителна за белодробен рак (включително плеврален излив или бавно резорбиращо се, рецидивиращо засенчване); признаци на притискане или запушване на горната празна вена с оток на шията и лицето и застойни шийни вени; стридор („свистене“ при дишане).

Лечението е комплексно, като самостоятелното включване и последователността на основните компоненти (хирургия, химиотерапия и лъчетерапия) се обсъжда от

мултидисциплинарен онкологичен екип.

Решението се диктува от различни фактори и на първо място от хистологията на тумора (задължителна биопсия) и стадия на болестта (определя локалното и отдалеченото разпространение на тумора).

Хирургичното лечение включва радикално отстраняване на тумора, най-често чрез лобектомия или пулмонектомия, и задължително отстраняване на всички групи лимфни възли в средостението от засегнатата страна. Прилага се най-често в ранните стадии, но при определени условия може да се оперира в 3-и, дори и в редки случаи на 4-и стадий.

У нас в повечето центрове по гръдна хирургия се прилага целият обем дейност на торакалната онкология. Операциите се извършват чрез открит (торакотомия) или закрит, минимално инвазивен достъп (МИД). Последният включва VATS (видео-асистирана торакална хирургия) и роботен VATS при ранни стадии. През един или няколко малки разреза в междуребрията се поставя камера с висока революция, която дава увеличен образ на хирургичното поле, и се работи със специализирани хирургични инструменти. Роботът на Да Винчи осигурява четири „ръце“: една за камерата, две за оператора и една за асистента. Той подсигурява триразмерен образ, има подобрена маневреност, прецизност и осигурява ергономична позиция на хирурга.

VATS анатомична резекция се прилага от десетина години в България в няколко торакални звена. От 2020 г има пътека към Националната здравноосигурителна каса за робот асистирана гръдна хирургия и се работи в два центъра.

В последните години МИД

промени парадигмата на гръдно-хирургичната техника.

Редица многоцентрови проучвания показват, че VATS резекцията се съпътства с: по-слаба болка, по-малко усложнения, по-кратък болничен престой, същевременно без компромис в онкологичния резултат. Няма разлика с рецидивите и общата преживяемост при сравнение оперираните с отворена хирургия. Тези резултати се съотнасят и за роботния VATS.

Увеличаването на относителния дял на минимално-инвазивните операции за белодробен рак и центровете, в които се прилагат, е от изключително значение. То може да се постигне не само с профилирано обучение и натрупване на опит, а и с усилия, насочени към диагностициране на болестта в по-ранни стадии (скринингова програма).

Независим авторски материал, отразяващ личната гледна точка и опит на автора.

Публикува се с подкрепата на АстраЗенека