Спасиха германец с трето сърце

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/10461006 www.24chasa.bg

Изписването му от болницата почти съвпада с датата на първото в света присаждане от човек на човек преди 54 г.

Райнер П. от Берлин е един от малкото хора, които са имали две сърдечни трансплантации. Историята на рядката операция и на пациента, чийто хъс за живот го превежда през поредица от поражения, разказа в секцията си за новини Германският сърдечен център в Берлин. Преди дни екипът, дал трети шанс на мъжа, изписа Райнер с надежда да се върне към предишния си живот.

При тежки увреждания на сърцето, когато то е толкова немощно, че не успява да придвижва кръвта в тялото, единствен шанс е поддържането на кръвообращението с изкуствено сърце или трансплантация. Сърцето в раница, както наричат машината, по същество е временно решение, времеви аванс за изчакване на донорски орган.

Всяка година над 50 000 души в света се нуждаят от присаждане, но реалните трансплантации са около 5000. От тях повторните присаждания, ретрансплантациите са малко над 2 процента. Най-често до тях се стига поради отхвърляне на органа. Дори при най-висока съвместимост между донорското сърце и организма на човека, който го получава, може да възникне реакция на отхвърляне, която връща борбата за живот в изходна точка.

Необикновената медицинска история на монтьора Райнер започва с внезапен тежък инфаркт през август 2012 г. Тогава мъжът е само на 48 години. Оцелява, но сърцето му остава тежко увредено и през следващите години прогресивно губи сили.

В началото на 2018 г. Райнер влиза като “много спешен” в регистъра на нуждаещите се от сърдечна трансплантация. Подходящ донор се появява след 3 месеца и мъжът е извикан веднага. След операцията той се възстановява толкова добре, че си поръчва нови маратонки.

Противно на масовата заблуда хората в неговото положение не водят живот на полуболничен режим. Напротив,

трансплантираните са

насърчавани да спортуват

- подходящата физическа активност помага за укрепването.

Райнер се грижи старателно за новото си сърце - движи се, не пуши, не пие, яде здравословна храна. Но през есента на 2019 г. възниква тежка реакция на отхвърляне - често срещано, но в случая особено тежко усложнение. Сърцето едва тупти и се налага подкрепа от машина. Когато и това става недостатъчно за поддържането на живота, единствената дългосрочна възможност е трансплантация. Новината предизвиква смесени чувства.

Сърцето работи едва на 20 процента и мъжът отново влиза в листата на спешните пациенти за донорски орган. Надеждата е примесена със страховете от вече изживените рискове. И всичко това - на угнетяващия фон от вилнеещата пандемия и опасността евентуално заразяване да срути всички планове.

Една нощ в края на юли екип, ръководен от кардиохирурга д-р Феликс Хениг от Германския сърдечен център в Берлин, поставя за втори път донорско сърце в гърдите на Райнер.

Операцията е успешна, пациентът се възстановява.

До средата на септември, когато тялото се опитва да отхвърли и това сърце. Решаващо се оказва, че усилията на лекарите да се справят с усложнението са подкрепени от желанието за живот на пациента им. Мотивират го обичта към семейството, синът и внучката му, жаждата за пътешествия, китарата му. Просто още нямам време да умра, шегува се Райнер.

С напредването на медицината честотата на отхвърляне след трансплантация продължава да намалява, но въпреки това е най-честото неблагополучие. През последните 10-ина години около

13% от трансплантираните

в света са били лекувани

за отхвърляне между

изписването и 1 година

след присаждането

Едновременно с усъвършенстването на трансплантационната хирургия растат и предизвикателствата пред нея. Средната възраст на донора продължава да нараства в Европа (средно 45 години). Делът на получателите на възраст над 50-60 години, когато по принцип се предполагат повече увреждания, днес също е по-висок. Общият брой на ретрансплантации в държавите със силна медицина остава относително стабилен - 2 до 3% от всички трансплантации там през последното десетилетие.

Съвместимостта донор-получател не е единствен фактор за успех. Всички кандидати за сърдечна трансплантация трябва да имат пълна психологическа оценка по време на първоначалния процес на скрининг. Това помага да се идентифицират факторите в живота на човека, които биха могли да причинят затруднения по време на периода на изчакване, възстановяване и следоперативния период. Ангажиментът и разбирането на важността на лекарствата против отхвърляне са от решаващо значение за успеха на сърдечната трансплантация. Понякога обаче нещата тръгват накриво по неясни причини. Тогава борбата за живот започва отначало. Когато хирургът трябва да отвори гърдите на пациента втори път, задачата става по-предизвикателна. В зоната има множество увреждания от първоначалния проблем и сраствания от първата операция, винаги има и допълнителни вторични медицински неблагополучия.

Случаи като на германския монтьор са много редки сред още по-редките по принцип сърдечни трансплантации. За успешни повторни трансплантации на сърце най-често съобщават американски кардиологични центрове.

Вероятно вторият и третият живот с ново сърце са

дар от Бога,

но и саможертвата

на много хора

На първо място, неизмеримото с нищо благородство на семейството на донора на органи, след това на всички лекари и медицински сестри, които извършват операцията и наблюдават трансплантираните.

Чудото се случва благодарение хиляди хора в различни области на науката и медицината, повярвали във “върховенството” на живота. На 3 декември се навършват 54 години от първата сърдечна трансплантация от човек на човек. Извършена е в клиниката “Гроте Шур” в Кейптаун, ЮАР, от световноизвестния сърдечен хирург д-р Кристиан Барнард. Както в повечето случаи на огромни крачки в развитието на медицината в основата стои лична трагедия. Един от 4-мата братя на Бернард умира на 5-годишна възраст от сърдечносъдово заболяване. Много години по-късно Мариус, малкият брат на кардиохирурга, поема по същия път и е назначен за негова дясна ръка в департамента по кардиохирургия в университета в Кейптаун.