Но нямаме работещи програми за скрининг, а профилактиката е най-доброто лечение, казва д-р Марчела Колева, началник на „Медицинска онкология“ в МБАЛ „Св. София“
- Д-р Колева, пандемията от COVID-19 простави ли нови предизвикателства пред онколозите?
- Работата ни никога не е била лека, но пандемията допълнително донесе усложнения за пациентите и техните близки. Много ги затруднява изискването, преди да се появят в средата с имунокопрометирани хора, всеки един от постъпващите пациенти да е с негативен антигенен тест, независимо дали е ваксиниран, или преболедувал. Но нямаме ограничения в достъпа до специализирана медицинска помощ. Още от началото на пандемията МБАЛ “Св. София” не е спирала да работи с онкологично болни пациенти.
На този фон с негативи има обаче нещо много позитивно. Пациентите след боледуване от COVID или по време на инфекцията си правят скенери. Така започнахме да откриваме много ранни карциноми. Появи се нещо като профилактика.
- Какви са трудностите, свързани с ранната диагностика и адекватно лечение на пациенти с онкологични заболявания по време на пандемия?
- И без пандемия има проблеми. Нямаме работещи програми за скрининг. Има разписани програми, но те не работят. Нямаме работеща програма за скрининг на рака на маточната шийка, на последно място сме в Европа. Нямаме работеща скринингова програма за рак на млечната жлеза. Виждаме много често млади жени под 30 години, които не са дошли навреме. Да не говорим за рак на яйчниците и на панкреаса. Донякъде се зарадвахме, че има толкова рано диагностицирани белодробни карциноми, които преди дори не можехме да покажем на студентите си, за да видят какво е ранен карцином. Те не са установени в периода на скрининг, а са заради друго заболяване - случайно открита находка.
Скрининговите програми са политическо решение. Организацията на здравеопазване също е политическо решение. Лекарите изпълняват това, което им се спусне като програма.
- Какви са ползите за пациента от навременното започване на терапия?
- Най-доброто лечение е профилактиката. Когато едно онкологично заболяване е установено в началото, възможността човек да бъде излекуван е почти 99,9%. В по-напредналите стадии и когато заболяването е разпространено в други части на организма,а не само там, където е възникнало, много трудно говорим за излекуване. Тогава нашата цел е да направим заболяването хронично - както е ревматизмът, заболяванията на сърцето, диабетът и други. Вече успяваме. В началото на този век нямахме такива възможности. А сега имаме пациенти от 10-15 години. Живеят с това заболяване и идват само за профилактика или да си вземат таблетките.
- Какви възможности за лечение има сега, които преди няколко години не са съществували?
- В нашата страна имаме възможност да използваме най-модерните и най-активните лекарствени лечения - през устата или приложени венозно. Всичко, което се регистрира в Европа, сравнително бързо получава одобрение и работим по европейски протоколи. Ако пациентите дойдат навреме и направим всички изследвания, можем да приложим дори по-модерни лечения, отколкото в други страни. Понякога се оказва, че пациенти са лекувани в чужбина с продукти, които не са оригинални, а ние се опитваме да работим с възможно най-добрите продукти за тях.
- Защо тогава хората си мислят, че в чужбина лечението е по-добро?
- Те не вярват, че ние може да направим нещо по-добро за тях, отколкото биха направили в чужбина. Там се гледа на нашите пациенти като на касичка или на експеримент. Докато в България онколозите са изключително отговорни към работата си и никой не гледа на пациента си като втора стая, трето легло. Пациентите са с индивидуални програми, няма еднаквост при лечението. Да, по отношение на техниката е възможно колегите от други страни да имат повече възможности.
В нашата област ние имаме доста широка палитра от международни програми за включване на пациентите на най-новите и иновативни продукти за лечение на онкологичните заболявания, някои от които дори не са регистрирани в Европа. Абсолютно конкурентни сме, това са т.нар. клинични изпитвания на нови лекарства и програми, в които участваме активно.
- Какви са вашите препоръки към пациентите с онкологични заболявания?
- Онкологичното заболяване не е карма или присъда. То може да бъде доведено до хроничен ход, ако е установено навреме и лечението се води от специалист. Пак казвам - най-доброто лечение е профилактиката. Така че пациентите не бива да я забравят. Те трябва да знаят, че имаме профилактични възможности за по-ранно установяване на заболяванията. Ако една бенка започне да кърви, не се колебайте да отидете на дерматолог. Ако една кашлица не минава след две седмици въпреки вашите усилия, отидете при личния си лекар. Симптомите може да са много неспецифични, затова ако нещо не е наред, посетете специалист.
Възможностите в България са доста добри. Ние сме на съвременно ниво по отношение на онкологичното лечение, било то лъчево, оперативно или лекарствено. Имаме изключителен прогрес в лечението на тези заболявания и подсигурен достъп до него.
