В последните години иновациите в лечението на онкологични заболявания ни позволяват да дадем най-правилното решение за конкретния пациент, казва д-р Мирела Дачева, лекар специализант в МБАЛ „Св. София“
- Д-р Дачева, какви видове рак на белия дроб се срещат най-често у нас?
- Ракът на белия дроб по видове се разделя на много подгрупи. По хистологичен вид най-честият тип е аденокарциномът. Може да го разделим и по това къде е разположен туморът в белия дроб - централно или периферно. При централно разположения тумор симптомите са по-ранни и пациентът може да научи диагнозата по-рано. Това ни дава повече възможности и повече шанс да го излекуваме.
Поради липсата на профилактика ракът на белия дроб у нас в повечето случаи се открива в доста напреднал стадий. Тогава можем да направим заболяването хронично. В този случай изобщо не можем да говорим за излекуване, а се стремим за повече години преживяемост в добро качество на живот.
- Приблизително за колко години става въпрос?
- При трети и четвърти стадий, в зависимост от подтипа рак, в последните години можем да говорим за преживяемост над 5 години. Преди иновативните терапии такава продължителност въобще не можеше да се коментира.
- Защо е важна ранната диагностика на рака на белия дроб?
- Пътят на пациента при ранното откриване на болестта е много по-лек и за самия него. Той, ако следи здравето си, ще усети, че има промяна в кашлицата си например. Това е специално при пушачите, които сутрин имат кашлица. Доста типичен симптом е промяната в интензитета на тази кашлица. Ако има загуба на тегло, ако има умора, която се усеща с месеци, ако има рязко намаляване на теглото, без да променя начина си на живот, това трябва да е сигнал за всеки един човек, че нещо става с тялото му и има нещо нередно. Откривайки при такива леки симптоми рак на белия дроб, може да излекуваме напълно пациента. В повечето случаи, ако е подходящ за оперативна намеса, тя се прави. След операция се обмисля превантивна терапия в срок от около година. А след това той бива само наблюдаван. Започваме да се виждаме на три месеца за контролен преглед.
С пациентите в трети и четвърти стадий се виждаме минимум на три седмици. Те са на постоянно болнично лечение, постоянно са на манипулации, влияят на психиката.
- Как точната диагноза спомага за постигане на по-добър ефект от терапията при това заболяване?
- Точната диагноза е изключително важна, защото в последните години иновациите, които се постигнаха в лечението на онкологични заболявания, ни позволяват да дадем най-правилното решение за конкретния пациент. По този начин можем да постигнем и най-добрия ефект.
Имаме пациент с четвърти стадий на белия дроб, на които благодарение на генетичното секвениране и типизиране на точния вид на тумора можем да дадем пълноценен живот. С четвърти стадий може пациентът да е на хапчета вкъщи и все едно лекува артериална хипертония. Той се чувства пълноценен човек, който няма симптоми на заболяване.
- Как се ориентирате в многообразието от наличните терапевтични опции за лечение на различните видове рак на белия дроб?
- За това ни помага статистиката от клиничните изпитвания. Тя ни казва, че това ще е по-добро от другото лекарство точно при този вид тумор, точно при този пациент.
Специално при рака на белия дроб гледаме много неща. Има значение дали е мъж или жена, на колко години е, дали има фамилна анамнеза, каква мутация е открита в кой ген, какви допълнителни болести има човекът. Спрямо това се дават различни медикаменти. Всички тези „подробности“ определят индивидуално за всеки един пациент точно какво лечение ще е най-подходящо.
- Как пациентът и неговите близки могат да подпомогнат лечението и ефекта от медикаментозна терапия?
- Най-големият ни проблем с пациентите в повечето случаи е, че четат много невярна информация в интернет. Те нямат доверие в началото, развиват го по време на лечението. В повечето случаи идват с резерви и предубеждение, че лекарят няма да направи това, което е необходимо.
Донякъде е разбираемо, защото у нас приемането и лечението са усложнени от множество административни изисквания. Пациентът не разбира защо не мога веднага да го приема, а трябва да го пратя до личния лекар например. Има документални неща, които хората не разбират и така губят доверие у лекарите. Най-голямата пречка е това - пациентите не ни вярват заради тромави административни процеси.
Но се случва и да препоръчваме на пациента лекарство, което знаем, че ще му помогне, но той е прочел в кратката характеристика, че още се изпитва някъде, и заявява, че не иска да го вземе. Друг пациент беше приет в спешно отделение с изгаряне на хранопровода, защото беше прочел, че кислородната вода ще излекува рака. Беше пил кислородна вода сутрин на гладно и стигна до пластика на хранопровода. Ние искаме пациентите да ни казват какво приемат и като храна. Няма малоумен въпрос, няма излишен въпрос и от пациентите. По-добре е да се консултират с лекаря, отколкото сами да си назначават грешно лечение или такова, което не е безопасно за тях.
