Джейсън Стейтъм каца на летище София? Голям праз! Българите вече претръпнаха, че из малката ни затънтена родина щъкат знаменитости, напиват се по баровете в Люлин (Жан Клод ван Дам), ядат шопска салата и закачат момите ни (Долф Лундгрен), взривяват каскадьори по родните ни язовири. Изобщо покрай холивудската суперпродукция “Непобедимите 2” се създаде усещането, че сме центърът на кино вселената.
Затова, когато Сталоун взе разрешение да снима в Деветашката пещера, сънародникът ни не се изпълни с гордост, а с подозрение.
Подозрение към продукцията - тези ще ни оцапат пещерата и ще ни изпосъбудят прилепите, и към екоактивистите - какво пък толкова с тия прилепи, сигурно искат да прилапат някакви пари.
“Зелени Балкани” са разтревожени от това, че шумът около филма може да причини смъртта на хиляди прилепи. Близо 27 000 от обичайния брой обитатели на Деветашката пещера вече липсват. Според учени от БАН единственото възможно обяснение е наличието на филмовия екип.
“Непобедимите” обаче са на чисто. Те са получили разрешение от местната РИОСВ. Няма да влизат навътре, където зимуват прилепите. При идването си са изчистили тонове боклуци, останали от съзнателни български туристи. Да не забравяме, че продукцията е дала хляб на десетки български статисти и работници. За капак ни завещават чисто нов мост, който преминава над р. Осъм и води право към пещерата. Той се издига там, където навремето е имало жп линия. По нея са пристигали цистерни с газ, тъй като през 50-те години на ХХ век пещерата е била секретен военен обект за складиране на гориво. Два пръста дебела английска ламарина и много бетон - цистерните са били дълги 10 и високи 10-15 метра. Изискванията за опазване на околната среда не са били в сила за военния обект. Около пещерата се носела силна миризма на газ и било забранено да се палят огньове, разказват хора от с. Деветаки.
В България има стотици пещери. В десетки от тях има прилепи. 22 са дупките, в които има големи прилепови колонии - от неколкостотин до 60 000.
Всичките 33 вида прилепи у нас са защитени от закона за биологично разнообразие и за убиването им наказанието е по 50 лв. на животинка. По силата на този закон продуцентът Силвестър Сталоун би следвало да плати 1,35 млн. лв. глоба.
Разбира се, ако екозащитниците можеха да докажат с официално преброяване броя на изчезналите бозайници.
Снимките на “Непобедимите 2” в Деветашката пещера приключиха вчера. До две седмици ще бъдат изнесени оборудването, декорите и боклуците, останали след екипа. Тогава специалистите от академията на науките и “Зелени Балкани” ще могат да огледат щетите върху прилеповата колония. В момента пиле не може да прехвръкне там заради патрулите на СОТ, които са завардили пътеките, по които има достъп до Деветашката.
Това, естествено, не е нито първата, нито последната продукция, заснета в българска пещера. По соцвреме по “дупките”, както ги наричат пещерняците, са правени десетки филми.
Снимат “Време разделно” в Проходна
По соцвреме за правенето на кинопродукции в пещерите също е имало определена процедура. Георги Тодоров - Жози е художник, сценограф и актьор. Играл е във филмите “Мера според мера” (попът Кочо), “Авантаж”, “Приятелите на Емилия”, “И дойде денят” и др. Той е художник на почти всички големи продукции, за които можете да се сетите - “Граница”, “Мера според мера”, “Лачените обувки на незнайния воин”, “Време разделно” и др. Част от тези филми са снимани по пещерите.
“Винаги, когато предстоеше да снимаме в провинцията, имаше традиция директорът на продукцията, режисьорът, сценаристът и няколко от по-известните актьори да отидат при кмета в общината, в културния отдел, за да ги информираме, че се снима филм разказва Жози. - Не си спомням дали е трябвало да получим писмено съгласие.
Свързвахме се с пещерняци и спелеолози.
Те присъстваха на снимките. Винаги сме се консултирали с тях, каквото и да правим. Ако кажеха, че нещо не е много редно или че трябва да се вземат предпазни мерки, винаги се съобразявахме.”
След приключването на снимките, ако е имало повече или по-малко интервенция в тези места, екипът си тръгва. “Те си имат график и трябва да продължат със снимките на друго място. В пещерата оставаха работници и деконструктори, които се грижеха всичко да се прибере и да не останат боклуци.”
Георги Тодоров споделя, че е правил филми в много пещери. Той си спомня как са избрали пещерата Проходна за “Време разделно”. “Бяхме отишли да я огледаме като възможност за снимки. Имаше такива епизоди - че българи са се крили по пещерите от преследване и са измирали от глад там. Единият от героите намира мумифицирано тяло на такъв човек.
Бях си ударил крака и седнах да видя голяма ли е раната. Случайно погледнах нагоре и видях тези “очи” (наричат пещерата Очите на Бога заради два отвора с формата на очи, през които надолу към пещерата струи светлина - б.а.) С мен беше операторът Радослав Спасов. Накарах го да го заснеме и като го показахме на режисьора Людмил Стайков, той ахна. Изразяваше точно прелома, който изживява героят - това провиждане и поглед към Бога.”
За филма Проходна е изрисувана цялата в икони. След време дъждът, вятърът и времето ги изтриват.
В Дяволското гърло са правили снимки за “Мера според мера”. “Вкарахме вътре цяло стадо кози. Имахме работници, всеки от които беше прегърнал по една коза и я пренесе вътре в пещерата. Защото според сценария малкият герой, който си е изтървал гегата, си я намира - там минава подземна река.”
Правят се концерти в пещерите
Според Александрина Милчева акустиката на пещерата Мадара е по-добра от тази на театъра в гръцкия Епидавър. От 1981 до 1991 г. в нея се провежда фестивалът “Дни на Мадара”, когато се нареждат столове, пейки, прожектори, озвучаване. За опазването на чистотата в пещерата има грижа кметството.
Миналата година излезе диск на БНР с народни песни, записвани в същата пещера. В Магурата и Съевата дупка също се провеждат концерти. Атмосферата е магическа, но поради високата влажност там дървените инструменти не бива да престояват повече от 3о-ина минути, защото се раздуват и повреждат.
Всеки над 40-годишен в Карлуково се е снимал в киното
Баба Христана е била статистка във “Време разделно”. Тя разказва как са протичали снимките през 1987 г.
- Как така се случи, че точно вас ви избраха за снимки във филма?
- Ами те тука в нашето село почти всички хора са снимани. Дойде един човек в училището, който набираше деца артисти. Аз бях там, аз съм учителка по история. Избра няколко момичета и едно момче от пети клас. Загледа се в мен и каза: А, каква славянска красота имате! Чудесна сте за роля в нашия филм!
- Колко време отнеха снимките?
- Четири дни ни снимаха в масови сцени. Тъй като бях избрана заради сините си очи и овала на лицето, бях в сцените най-отпред.
- Плащаха ли ви добре?
- Да. По 5 лева на ден!
- Е, това добре ли е? Много пари ли са?
- Ами да, за времето и заплатата, която получавах, 5 лева бяха много пари.
- Забранено ли беше случайни хора да гледат снимките на филма?
- Не, идваше почти цялото село, седеше до загражденията и коментираше кой как се е облякъл, кой как се е спънал. Всички много се смееха.
- Даваха ли ви храна?
- Не помня.
- Кои други от Карлуково са се снимали?
- Вече ви казах - от комунистическо време тук всеки човек над 40-годишна възраст се е снимал в някой филм. За съжаление селото ни е известно с лудницата, а не с мястото, в което има най-много артисти. (Смее се).
- С кои наши големи актьори сте се срещали на снимачната площадка?
- Със Стефан Данаилов. Ей така, както сега с вас, си говорихме на една поляна. Не помня за кой филм беше дошъл.
- Ако сега ви поканят да се снимате във филм, какво ще отговорите?
- Ще кажа не! Защото едно време бях много красива, виждате снимката. Това време е абсолютно отминало. Дори сега, когато ме снимате с фотоапарата, се притеснявам, че изглеждам толкова стара...
Зелените: Съдът трябва да спре нарушителите
Обезпокоени за прилепите в Деветашката пещера “Зелени Балкани” и други екоактивисти се опитаха да спрат снимките на “Непобедимите 2”. По неофициални данни там живее колония от около 35 000 екземпляра. След идването на екипа са останали 8600. 27 000 липсват.
“Не виждам друга причина за драстичното намаляване на броя им освен снимките на холивудската продукция”, заяви специалистът по прилепите от БАН Боян Петров. “Шумът е прекалено висок, прилепите са се събудили - каза той. - Те изразходват жизненоважни запаси, което намалява силно шанса им да оцелеят и през февруари ще започнат да капят в реката.
Не можем да разберем колко прилепа са загинали, защото, като падат в реката, има едни ракообразни, които за 2 дни ги оглозгват. Минали години сме намирали 10-20 загинали през зимата.”
Прилепите в България се хранят изцяло с насекоми. Колония от 1000 прилепа изяжда около 4 тона насекоми годишно. Едно малко кафяво прилепче, което тежи едва 5 г, поглъща над 3000 насекоми на вечер и само за един час може да излапа 1200 комара. Това е възможно, защото прилепите изключително бързо изгарят калории. В студеното време няма храна и те изпадат в зимен сън, за да съхранят енергията си. Всяко безпокойство е критично за оцеляването им. Само за да излязат от хибернация, имат нужда от огромно количество енергия. Полетът им поглъща толкова много, че оцеляването им става критично.
Тази година след пристигането на кинаджиите в Деветашката пещера екип на “Зелени Балкани” се спуска с лодка по реката до местата, където спят. Екипът записва шума с ултразвуков детектор. Той не е измерен в децибели, защото прилепите чуват в ултразвук.
“Не можем нищо да направим - каза Елена Стоева от Зелени Балкани. - Аз не бях допусната до обекта. Завели сме дело. За нас е важно тези хора да бъдат санкционирани. От опит знаем, че в България, когато нещо се остави ненаказано, то се прави отново и отново. Научих, че от “Ню Бояна” се готвят да снимат и други филми там.
Не сме против продукцията. Те са попитали службата, която трябва - РИОСВ. Оттам са им дали разрешението. Когато е допуснала продукцията, РИОСВ е нарушила закона. Пещерата Деветашка е напълно затворена за посещения през юни и юли, когато е размножителният им период, и е разрешена за посещения през останалото време, но единствено с цел туризъм или научни изследвания. Иначе в пещерата е имало тонове боклуци. От продукцията са ги изринали.”
Елена Стоева обяснява обаче, че хората на Слай са нарушили предписанието на РИОСВ. “Това, че са изсекли растителността пред пещерата, не е толкова безобидно. Хората казват: “Голяма работа, някакви храсти.” Но там се въдят насекомите, с които се хранят прилепите.
Участниците в продукцията не ги ръчкат, не ги прогонват, дори не ги виждат къде са, защото прилепите са се наврели навътре, скрити по цепнатините. Но в дъното нивото на шума е много високо. Тъй като това са хора, които не са запознати с биологията на прилепите, те не си дават сметка, че нещо, което за нас не е страшно - например подрънкването на ключове, звучи ужасяващо в ушите на прилепа.
Знаете как се усилват всички звуци в дъното на една тръба. Стъргане на метал, тропане - всеки шум отеква.
“В природата е много трудно да видим връзките между нещата. Всичките 33 вида прилепи у нас са изцяло насекомоядни. Ако прилепите рязко намалеят, това ще доведе до огромно увеличение на вредителите върху посевите и щети върху селското стопанство. Ето как изтребването на прилепите може да доведе до увеличаване на цената на хляба. Ще трябва да се употребяват пестициди за избиването на насекомите - това ще създаде проблеми с чистотата на водите - обяснява тя и допълва: - Ако не бяха прилепите, светът щеше да е различно място и да бъде превзет от насекомите.”
