Да си на 42 години е идеално. По много причини, колкото и да не им се вярва на по-младите.
Но не и когато става дума за средната възраст на населението на една държава. Държавата е България, датата - днешна.
За още едно десетилетие средната възраст ще се закръгли на 44 г., а само през 1990 г. е била 38 г. И това според демографите е много тревожен факт. Знак за безпрецедентно бързо застаряване, който предвещава лични житейски несгоди и непосилни обществени разходи.
Подобни аларми са включили почти всички европейски страни, но при нас намаляването на млади хора е в сферата на рекордите по 2 линии. Не се раждат достатъчно деца дори за просто възпроизводство - два млади живота да "заменят" един ден майката и бащата, за да не се топи общата бройка на населението. А паралелно голяма част от тези средно 1,49 потомци на една жена си купуват еднопосочен билет за нормална държава още щом пораснат и сложат диплома в джоба си.
Топим се с 4-5 на сто само за година. И около 1/3 от редукцията е от емиграцията. Общо между двете последни преброявания сме оредели с 564 000, много от тях - млади хора. Оставащите пък не се чувстват сигурни и финансово осигурени, отлагат брака и първото дете почти докъм 30-те, а за второ рядко мислят.
Българката ражда късно, но пък малко. Не е тайна, чевъзрастовата структура на населението се различава осезаемо по етнически групи въпреки емиграцията - според данните на специалистите най-много млади има в структурата на ромското население, следвано от турската общност. Застаряващият тук народ логично, но нереалистично, очаква работа с добро заплащане, достъп до модерно здравеопазване и условия за достоен живот на старини. Няма оптимизъм това да се случи скоро.
Средно докъм 65 г. караме в относително здраве, после линеем болни още към 7 г.Очевидно този показател е взет като граница за пенсиониране по новата правителствена стратегия.
Последните демографски изследвания на наши учени от Българската академия на науките очертават българина като особен европеец. В смисъл, че сме твърдо в негативния тренд на континента, но успяваме да запишем и непонятни за западните общества феномени като изобилие от родилки деца, масов отказ на висшистките с кариера от втора рожба, рекордна смъртност от сърдечносъдови заболявания, първенство по успешни самоубийства в Европа.
Всичко това на фона на задълбочаваща се световна финансово-икономическата криза, безработица, социални бунтове, екологичните и климатичните заплахи и застаряването на населението в страните от Евросъюза.
Безпрецедентното свиване на работната ръка в страната все повече ще засилва интереса към проблемите за икономическата активност на възрастното население и възможностите за адекватна трудова реализация на пенсионерите, предупреждават от Института за изследване на населението и човека. Според демографите започващото увеличаване на възрастта за пенсия е крачка към балансиране на застаряването, но по-голям резерв са онези между 1,2 и 1,5 млн. българи в активна възраст, които не работят.
Европа вече е Старият континент по още един буквален показател. През 1950 г. хората над 60 г. са малко повече от 1 на десет души. А според прогнозите през 2050 г. във възрастта на белите коси вече ще е всеки трети
в световен план до средата на ХХI в. населението 60+ ще закръгли 2 млрд. За сравнение - при 600 млн. към 2000 г. Това ще засили многократно икономическия натиск върху здравните, социалните и пенсионните фондове. Като едновременно ще топи работната ръка. У нас коефициентът на заетост е около 52 при средно 65 за Европа.
Очевидно изпитание за всяка държава, но богатите ще се справят по-лесно. Какво ще прави България, която държи едно от първите места в света по относителен дял на възрастното население и едновременно с това има много нисък БВП на човек?
Според преброяването над 65 г. са 18,5% от 7,384 млн. население, докато при предишното (2001 г.) са били 16,8%, а през 1950 г. - 7,2%. Между двете последни статистически засичания намалява и относителният дял на младото поколение до 14 г. - от 15,3% на 13,2%.Основни фактори за това са ниската раждаемост и силната емиграция - повече от половин милион напуснали.
Останалите по родните си места са предимно застаряващи. И те, както и наборите им в града се борят не само с безработицата и оскъдицата, но и с масови неблагополучия като високо кръвно, артрози, белодробни и очни болести, диабет.
Над 60% от възрастните са с физически увреждания, които затрудняват бита им. Това е категорична диагноза за ниска ефективност на здравната ни система, е оценката на пациентските организации. Резултатът е, че повечето от хроничните заболявания след 75-годишна възраст преминават в инвалидност.
Според статистиката водещи причини за смърт са болестите на органите на кръвообращението и ракът. Натискът на държавата да се вдигне възрастта за пенсия фокусира вниманието върху средната продължителност на живота, която у нас е европейската - средно за българина е 73,6 г.- 69,8 при мъжете и 77 при жените. За сравнение във Франция мъжете дочакват 77,9 г., а жените 84,9, в Англия съответно 77,7 и 81,9, в Белгия 77,1 и 82,6, в Холандия - 78,4 и 82,5.
Защо, нали бяхме страната на столетниците?! Дори да имаме такъв ген, факторите на средата вземат надмощие. В масовия случай не може да се говири за достойно съществуване - с ниските си пенсии белокосите се борят за физическо оцеляване.
Положението им е пряко свързано с намаляването на трудовите ресурси, формулират проблема от Института за изследване на населението и човека. Според тях проблемът за икономическата активност на възрастното население няма да слезе от дневен ред поне още 20-25 г. През 2001-а във възрастта 60-64 г. работят 9,4% . През 2000-2006 г., когато заетостта като цяло е в подем, почти два пъти скача броят на работещите 55-64-годишни. И от 2009 г. отново процесите тръгват надолу, при това не само за наближилите пенсионна възраст.
Докъм 2020 г. шансовете за увеличаване на икономическата активност не е голям дори според оптимистичните очаквания. Сценариите на демографите за бъдещето приличат на решаване на задача от познатия ни от училище вид със зависимости "ако - то".
Засега малцина вярват в розов вариант за съживяване на икономиката и пазара на труда, а оттам - и да се подобрят доходите, условията за живот, здравето на сегашния средностатистически 42-годишен, с високо кръвно и дете и половина. Според прогнозите той във всички случаи ще бъде принуден да работи по-дълго, за да вземе пенсия
Без гаранция за по-добри социални и здравни услуги и пълноценен живот на старини.
За да поощри млади учени да поемат щафетата, департамент "Демография" на Института за изследване на населението и човека, спечели и реализира проект за финансиране на квалификацията на прохождащи изследователи със средства по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" на ЕС, обясни доц. Геновева Михова. Това стимулира младите да участват в разработки на института.
Проф. Марта Сугарева, преподавател в Пловдивския университет и демограф от БАН:
Стресът от прехода скъсява повече живота на мъжете
- Проф. Сугарева, защо жените живеят по-дълго от мъжете?
- Смята се, че има "природни" причини, свързани с това, че обичайно се раждат малко повече бебета от мъжки пол. След това, в течение на живота, смъртността на мъжките индивиди е малко по-висока. Подобна разлика се наблюдава в повечето населения в света. В миналото смъртността на жените е била по-висока във връзка с рисковете, свързани с многото бременности и раждания. Високата майчина смъртност е била предпоставка за многото повторни бракове на мъже - вдовци.
Днес раждаемостта е ниска, а майчината смъртност до голяма степен е овладяна. Детската също, но пак е с малко по-високи стойности при момчетата. Мъжките индивиди са по-уязвими и в по-късните възрасти, което води до превес на жените дори в мирновременни периоди.
В Източна Европа разликата в продължителността на живота между мъжете и жените е по-голяма, отколкото в Западна. У нас тя е 7 г., в Русия 13 г. А в повечето западноевропейски държави не надвишава 4-5 г., но там средната продължителност на живота и на двата пола е доста по-висока - 82-84 г. при жените и 77-79 при мъжете. Жените в Източна Европа живеят средно 77-79 г., а мъжете - 67-70 г.
Действат специфични фактори, довели до по-ниската средна продължителност на живота на хората, но това в по-голяма степен се отнася за мъжете. Конкретните причини са болестите на сърдечносъдовата система - инфаркти и инсулти, но зад тях стоят социално-икономически фактори като стрес, неправилно хранене, обездвижване, проблеми в семейството и при реализацията.
- Има ли специфика за България?
- България проявява типичните черти на източноевропейския модел на динамика на смъртността. През последните години се забелязва малко подобрение. Но то не е компенсирало негативните тенденции от няколко десетилетия.
- Как очаквате да се отрази кризата?
- Демографските процеси притежават известна инерция и обикновено "реагират" със закъснение на подобни промени в икономическата конюнктура, като понякога ефектите не са точно тези, които може да се очакват от случайния наблюдател. През последните години се наблюдава намаление на смъртността и увеличение на средната продължителност на живота, а се говори, че сме в криза. В обществото ни има наслоения от миналото, в смисъл на социални норми и ценности, които бавно се променят, а понякога промяната става така рязко, че кара хората да се чувстват зле и да искат да емигрират.
- Какви трансформации търпи бракът в Европа и у нас?
- В развитите страни сред 80-те години на ХХ век се наблюдават форми на семейството извън институцията на брака. Хората поставят на преден план личния избор и възможностите за индивидуални решения, например за раздяла, когато се почувстват неудовлетворени. Това, разбира се, създава нестабилност и влияе върху решенията за създаване на семейство - в младите възрасти те стават твърде редки. Хората в България днес все още са в период на стрес и несигурност поради много промени в нормите, ценностите, отношенията между поколенията, младите изпитват трудностите при намиране на работа, голямата бедност като лед е сковала част от средното и старото поколение. Как младите да мислят за семейство?
-Очертайте сценарии за бъдещето.
- "Институцията" брак все повече ще отстъпва място на индивидуалните решения. Но държавата трябва твърдо да застане в защита на децата без родители, бедните, старите и болните. Да се погрижи за всички деца под 16 г. да ходят на училище, малките да ходят на детска градина. А законодателството да се европеизира и законодателят да приеме, че разводът не е свързан непременно с вина.
От друга страна, може да се предположи, че в бъдеще ще се развие икономическата инциатива на хората.Младите на по-ранна възраст ще могат да си вземат хляба в ръцете, а това ще им гарантира самочувствие за създаване на семейства и раждане на деца. Вътрешно те имат естествена склонност, но трябват и икономически възможности да я реализират. Тогава ще се получат и условия за по-стабилни връзки, ще се преодолеят синдромът на "безгрижието" и отказът от обвързване, типичен за чалга култура.
- Каква е тенденцията за разводите?
- У нас приблизително всеки четвърти брак завършва с развод, а в ЕС - 1 от 3. В Швеция, Белгия, Чехия, Дания - дори всеки втори. Но да не забравяме, че в повечето от страните, включително и в България, едва половината от хората сключват брак някога през живота си. В Източна Европа показателят за честота на първата брачност е по-нисък от Западна.
- Познат ли е феноменът "купуване на булки" другаде?
- Само в най-изостаналите страни в света, например в Африка. В Европа като цяло - не. У нас се наблюдава в ограничени социални групи в резултат на съчетаване на изостаналост, довела до съхраняване на атавистични традиционни социални норми, от една страна, и силната меркантилизация (прекомерен интерес и извънредно висока ценност, която се придава на парите), характерна за цялото общество.
- Какви са различията между отделните етнически общности у нас по отношение на раждаемостта?
- При ромите раждаемостта е най-висока, но също и най-бързо намалява. При етническите турци е по-ниска, а най-ниска е при етническите българи. Една от причините за това е преструктурирането на раждаемостта към по-високите възрасти.
ЛЮБОМИРА НИКОЛАЕВА
Висшистките раждат най-малко,необразованите по-често с две деца през 2 г.
Еднодетният модел става норма на младите двойки у нас. При това се престрашават няколко години след възрастта, на която са го направили майките им. Ако изобщо се решат на втора рожба, жените с висше образование отлагат събитието средно 7 г. За 43 на сто от високообразованите обаче е вероятно да не се случи никога. За разлика от европейката, която колкото по-учена е, толкова по-често избира многодетен семеен модел.
При жените със средно образование този интервал намалява до 4 г., а вероятността да останат с едно дете - 31%. При нискообразованите интервалът между ражданията е 2 г. и едва 13% остават с едно чедо.
Българките, родени през 60-те години, стават майки средно на 21 г. Само 9% от жените в тази възрастова група са завършили репродуктивния си път, без да дадат живот. С други думи, преходът към първо раждане е настъпвал много рано, а бездетството е било непопулярно явление.
За жените, родени през 70-те години, майчинството започва средно на 22 г. И макар във възрастов план промяната да не е съществена, има друго тревожно обстоятелство - вероятността за окончателно бездетство нараства 2 пъти и достига 22 на сто, казва демографът доц. Елица Димитрова. Според нея сравнено с Германия, Австрия, Италия това не е смущаващ процент, но е сероизен ръст в сравнение с предишните поколения в България.
При първото си раждане висшистките са на около 24 г., а вероятността да останат без деца - 15 на сто. При жените със средно и по-ниско образование бебето идва съответно на 21 и 20 г., като рискът да не чуят плача на новородено е само около 6 на сто.
Възрастта, на която половината жени от българската етническа група стават майки, е 22 г., а вероятният процент за безплодие - 12. Туркините избързват средно с 2 г., а ромките - с 4, като вероятността за окончателно бездетство и в двете групи е до 7 на сто, обяснява ученият. И обръща внимание, че двудетният модел постепенно изчезва.
Сред жените, родени през 60-те години, 4 г. след първото бебе е времето, в което 50% от тях са родили второ.
Сред по-младите (1970-1986 г.) такъв избор правят едва 33 на сто от майките, при това около 5 г. след първото раждане. При туркините този интервал е 3 г., като 15% е вероятността да нямат втора рожба. При ромките "паузата" се свива до 2 г., а само 11% е вероятно да останат с едно дете.
Доц. Кремена Борисова-Маринова*:
Работната ръка може да се увеличи в най-добрия случай с 200 000
Два основни сценария могат да се направят за перспективите за динамиката на работната ръка у нас в близките години. Единият, близък до очакванията на Международната организация на труда, е допълнително намаляване на броя заети.
Оптимистичният, който ми се струва по-вероятен, е за макар и лек ръст - към 200 000. Но не си го представяйте утре или вдругиден, а може би към 2020 г. И то при разкриване на работни места и целенасочена дължавна политика. при определени обстоятелства. Освен това сценариите не са прогноза, а вероятност нещо да се случи при конкретни дадености. С тяхна помощ само се илюстрират алтернативите на възможна еволюция и най-вече - последиците, до които би довело развитието, ако следва точно заложените в сценария хипотези.
Повечето негативни изменения в работната сила на национално равнище биха могли да се неутрализират до голяма степен, ако се използва ресурсът на хората в трудоспособна възраст, които не са икономически активни. Сега по различни причини над 1 млн. не работят.
Наш екип сравни тенденциите на демографско развитие на работната сила в България и на основните й демографски характеристики с 8 европейски страни. Анализирахме размера и демографските структури на работната сила според възпроизводството на цялото население и промените в икономическата активност в периода 1965-2009 г.
За двата възможни сценария изхождаме от допускането, че ако стойностите на раждаемостта и смъртността се запазят близки до сегашните и демографският растеж ще е за сметка на емиграция за почти всички страни от изследваната група. Само за България и Румъния се предполага, че до 2020 г. население ще продължи да изтича.
При първия сценарий се предвижда икономическата активност да нараства главно за сметка на жените и към 2020 г. те да са почти равни на работещите мъже. Според сценария на МОТ най-благоприятни сред източноевропейските страни са показателите за икономическата активност в Чехия, а у нас ще се увеличи много слабо.
При такава хипотеза се очаква намалението да е най-голямо в у нас (от 3,3 млн. през 2005 г. на 2,9 млн. през 2020 г.) и в Унгария (от 4,3 млн. на 4,0 млн. през 2020 г.). Според втория сценарий е възможно леко подобрение. Ако равнището на икономическа активност се увеличи не само около и в пенсионна възраст, но и сред останалите възрастови групи, работната сила ще се увеличи с около 200 000 души спрямо равнището от 2005 г. и ще достигне през 2020 г. 3,6 млн. души.
* Ръководител на департамент "Демография" в Института за изследване на населението и човека към БАН
