В случай че читателят не е наясно, Сибир е някъде в България. Може би дори край София.
Хрампаметникът “Св. Александър Невски” е свърталището на лошия от филма “Кървав спорт 4”, сниман у нас преди повече от 10 г. В кадър е фасадата на катедралата. Иначе сцените от бърлогата на злодея се разиграват сред стени, осеяни с кръстове. По каменни стълбища се мотаят красиви разголени жени.
В ролята на престъпника е някогашният секссимвол Иван Иванов, който гледа лошо и е с дълга бяла коса.
Добрите полицаи се борят с него от... сградата на Министерския съвет. Там се помещава полицейският участък. Разбира се, не български, а американски. Това е от ясно по-ясно, защото край бюрото на един от блюстителите на реда виси гордо американското знаме.
Софийският университет е превърнат в американски съд, обаче в кадър попада и бронзовата фигура на единия от братята Георгиеви, седнал встрани от входа. Виждат се кирилските букви, с които е изписано името му под него.
А какво ще кажете за решението къщите в Боженци да се представят като типични вили в малко швейцарско село? Това превъплъщение е в лентата “Аз съм Дейвид” от 2003 г.
Съвсем скоро зрителите по цял свят ще видят кадри от България като след война - с танкове по улиците, въоръжени мъже и трупове по пловдивското летище. Това е гледка от мегапродукцията с едни от най-големите екшън герои “Непобедимите 2”.
В нея действието не се развива в България, а в измислена държава, но за сметка на това има кадри от
Банско, Пловдив, Деветашката пещера, България е Полша, Чехия, Германия, неизвестна близкоизточна държава, Мексико и какво ли още не в чуждестранните продукции, които все по-често се снимат у нас. Исторически сгради и природни забележителности се преобразяват напълно от въображението на сценаристи и режисьори, докато приемат съвсем нови, неочаквани от българите измерения.
Как изглежда България като на кино - това е темата на днешния ни съботен очерк. (24часа)
Българите са нискочели главорези в лента за Бонд
Криленку - мустакат, свиреп, чак можеш да подушиш как мирише на пот от екрана. Той е български агент в "От Русия с любов" - филм от серията за Джеймс Бонд. Той “убива за удоволствие” по думите на турския агент Керим бей.
Българите са най-страшните, нискочели и грозни убийци във филма. Само споменаването им всява ужас у противника. Във филма ролята на Криленку се изпълнява от Фред Хагърти.
Българският кръволок се появява за първи път, когато Бонд и Керим бей подслушват среща между него, Влад, Бенц и генерал Макадамс. По-нататък той повежда атака на българите убийци срещу циганите. Ромски часовой пада като отсечен с незнайно откъде долетял нож в корема. Криленку го е пратил при Създателя. Той повежда убийците си в битката. Прострелва Керим бей в ръката и успява да се измъкне.
Керим бей се спуска по петите му. Заедно със синовете си, преоблечени като полицаи, той звъни на вратата на тайното убежище на българина. Криленку се измъква през таен изход, който го отвежда до люк, отварящ се от устата на гигантски постер на Анита Екберг. Тук вече Керим бей го убива.
Това е образът на българина още от 1963 г. във филма с Шон Конъри. Ако съдим по името на героя, авторът Йън Флеминг не е имал познания за България.
Друга история. 40-годишен испанец се влюбва в чужденец. Заради 23-годишния си любовник извършва ред глупости. Предава радиоактивен материал на мафиоти, урежда документите на крадената му кола, приютява и любовницата му. Какъв ли ще е по народност негодникът? Българин на име Кирил. "Бих дал живота си за теб", зарича се испанецът Даниел. "И аз бих дал живота ти за мен", му отговаря Кирил, чиято приятелка пък се казва Калина. Нормално е на испански автор да му хрумнат имената на царските чада. Вероятно трябва да се радваме, че бащата на Кирил от лентата не носи името Симеон. Това е филмът "Българските любовници" по книгата на Едуардо Мендикути, който твърди, че всичко, което се случва в книгата, е лично преживяна история. Филмът излиза 2003 г.
За учудване ли е, че в 246-и епизод на “Закон и ред: Умисъл за престъпление” (заснет през 2011 г.) се появява българска мрежа за трафик на бебета?
ЕЛИЗАБЕТ РАДКОВА
Петьо Петков - Шайбата играе слуга, историята показва истински интриги
В измислено царство в Източна Европа пристига принцът с избраницата си. И на какво се натъкват - на бунт затова, че някой е решил да проправя нефтопровод и да унищожи китната природа в местността. Да, но принцът се влюбва в страната, бори се да спаси околната й среда, а накрая лошите си понасят последствията.
Това е сюжетът на филма "Принцът и аз: Кралски меден месец", който се снима у нас. В него се появява познато лице от "Комиците" - актьорът Петьо Петков, наричан Шайбата. Но не, там той не е принцът, а е слуга на царя на измислената държава. "Във филма се показваха интриги, които се случват реално в нашата държава. Хората не искат да има такъв нефтопровод, пък други, които управляват - искат", разказва актьорът.
За да се включи в него, като всички останали минава през кастинг. От него се изисква да отиграе сцена, като говори на английски. Малко след това заминава за Франция да види приятелката си. Полетът до Париж е кратък, но Петьо минава през къде ли не, докато стигне дотам. Рим, Баден-Баден, Страсбург - тъкмо пристига във Франция и му се обаждат, че влиза в екипа. "Гушнах жена си и ми се обадиха да се връщам. Така и стана", обяснява той.
Снимат два дни - първо на Витоша, а после във Враня. "Страната не се казва България, но се показва каквато е в реалност - с красивата ни природа, унищожавана от некрасиви хора", казва още Шайбата. Във филма всички в измисленото царство говорят на английски, макар табелите да са на български.
"Принцът и аз: Кралски меден месец" всъщност е единственият филм, в който Шайбата се появява. Макар зрителите да го гледат всяка петъчна вечер в "Комиците", само допреди няколко години той напълно се е отчаял от актьорската професия и започнал да търси други пътища за реализация.
Една вечер телефонът му звъни. Търси го Любо Нейков. Шайбата не вярва. Три пъти задава въпроса: "Ама кой Любо Нейков?" "Той го прие със сериозно чувство за хумор и ме викна в "Комиците". Първите две години ми беше много трудно, не знам как са ме издържали", смее се сега актьорът.
При него явно всичко става по трудния начин, защото и в НАТФИЗ го приели на третия опит. Режисьорът Енчо Халачев, който водел консултациите първата година, нещо не го харесал. "Втората година той вземаше клас и разпозна в мое лице неприятния тийнейджър от предния път. На третата година ме взе Здравко Митков", спомня си Шайбата.
Актьорския му талант първа открива актрисата Снежина Казакова - майката на актрисите близначки Весела и Биляна Казакови. Когато Петьо е в 10-и клас, Снежина го качва на сцената на детска театрална студия "Камбана". "Това беше в краят на 90-те, когато по улиците стана много тежко - като дойде на мода хероинът. Голяма част от моите тогавашни приятели имаха неблагоразумието да започнат тая игра. Аз, за щастие, бях в театъра." А за прякора си казва, че идва от съвсем дребна случка. Още като малък играел на уличен хокей. Отнякъде му попаднала хокейна шайба и покрай нея всички започнали да му викат Шайбата.
ЦВЕТЕЛИНА ШЕНЕВА
Румънското село Глод съди Борат
“А това е сестра ми. Тя е 4-ата най-добра проститутка в страната”, казва казахстанският журналист Борат и й лепва страстна целувка с език. Този смешен, на моменти отвратителен филм на Саша Барън Коен не предизвика веселие, а огромно възмущение у жителите на румънското село Глод, където е заснет епизодът с родната къща на Борат в Казахстан. В него те са представени като дебили, изнасилвачи и кръвосмесители. Сакат дядо е оборудван с изкуствена ръка, която представлява гумена сексиграчка за фистинг. Старецът не знаел какво е това. Екипът на завършилия в Кеймбридж британец Барън Коен платил по 4 долара на участник. Казали на селяните, че снимат филм за бедността. Двама от жителите на Глод заведоха дело срещу 20th Century Fox, но го загубиха, защото обвиненията били твърде общи.
Образът на Казахстан е силно изопачен във филма. Според Борат най-големият учен на страната е доказал, че мозъкът на жената е колкото на катеричка. Самият Борат не е наясно с това как се използва тоалетната. Той и продуцентът му смятат, че евреите се превръщат в хлебарки и искат да ги убият. (24часа)
Три западни филма си признават произхода
Няколко са чуждестранните филми, снимани у нас, в които действието наистина се развива в България. Сред тях е драмата с Олег Меншиков и Катрин Деньов "Изток-Запад", която дори беше номинирана за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм през 2000 г. Историята е за края на 40-те и началото на 50-те г. на миналия век, когато страните от Източния блок са в примката на комунизма. Така че и социалистическа България е представена доста мрачно.
Идеята за комунизма се третира и в излезлия няколко години след "Изток-Запад" филм "Аз съм Дейвид". Историята е за момче, което израства в комунистическия затвор "Белене" в България. Лентата е заснета изцяло в България - в Каварна, Балчик, Вакарел, на Мальовица и в Боженци. Пазач помага на Дейвид да се измъкне от лагера и героят се отправя на пътешествие, за да намери своето щастие.
Последният филм, който се прави у нас и в който сюжетът е за България, е "София". Името не е случайно - Крисчън Слейтър преследва лошите именно в нашата столица. Холивудската звезда пристигна да работи по филма през октомври 2010 г., Доста сцени са от градинката пред Народния театър.
В края на миналата година бяха снимките за съвсем нова щатска продукция, в която действието се развива в София. Филмът с работно заглавие Get away с Итън Хоук все още не е готов. Каскадите с преследвания на коли в центъра на града втрещиха през ноември столичаните.
Дали и България като други държави ще привлече туристи покрай филмовата индустрия? “София е удобна, защото е малка - имаш достъп до планина, поле. Но мащабът е съвсем различен, както и стилът”, казва режисьорът Виктор Божинов. (24часа)
Башар Рахал: Всичко е въпрос на сценарий
- Г-н Рахал, снимате отдавна в чужди филми, които се правят у нас. Как изглежда страната ни в тях?
- Не бих искал да се ангажирам с оценки как точно се представя България. Тя се показва такава, каквато се изисква по сценарий. За да стане една локация атрактивна и да бъде действащо лице във филма, тя все някак трябва да бъде представена. Понякога позитивно, понякога негативно, всичко е въпрос на сценарий. Както една Америка може да ти покаже лъскавия живот, така може и действието да се пресели в някой щат, където да ти настръхне косата. Но в никакъв случай България не може да бъде представена прекалено негативно и гадно просто защото тук няма толкова гадни места както в други краища на света.
- Има ли конкретни изисквания към българските актьори, които се включват в тях?
- Те са такива, каквито биха били навсякъде. Българските актъори и снимачни екипи са на абсолютното професионално равнище, което търсят в чуждите продукции.
- Има ли проблеми пред екипите, които снимат у нас?
- Единственият проблем е законът, който спира производството на много повече филми в България - тези данъчни облекчения, които в Луизиана например вече са 30%. Това е основната пречка, която стои пред привличането на чужди продукции в България.
ЦВЕТЕЛИНА ШЕНЕВА
КЪДЕ НАЙ-ЧЕСТО
Оказва се, че Народният театърне е декор само за Крисчън Слейтър и колегите му във филма "София". Градинката е предпочитана от всички чужди снимачни екипи у нас.
След нея се нарежда аулата на Софийския университет, която присъства в няколко филма. Двете места най-често се появяват в продукции, които са снимани, преди да се построят големите модерни сгради в София. Иначе ако екипът разполага с по-голям бюджет, той далеч не се спира само на екстериора на столицата.
Най-пресният пример за това е последната версия за "Конан" - една от най-големите продукции, правени у нас. Макар да беше доста критикувана заради кървавите сцени в нея, тя показа и някои от красотите на България. Големият бой между Конан и основния злодей Калар Зим се случва в местността Побитите камъникрай Варна. Както преди време и във "Версенжеторикс" се използва хълм на Витоша, който може да бъде разпознат от търсачите на силни усещания като най-доброто място за скок с делтапланер или парашут.
Пак около Витоша, на Морените, своите кадри за “Договорът” заснеха холивудските звезди Морган Фрийман и Джон Кюсак.
Ако трябва да изскачат дракони, мястото обикновено е едно - пещерата Проходнакрай село Карлуково. Тя не се ползва само за фантастични продукции, още повече че някои сцени от драмата “Дългата разходка” също бяха направени около нея.
Филмите за крокодили най-често се снимат по язовир “Искър”. Ако могат да си го позволят, чуждите продукции ползват за декор и Белоградчишките скали.
В село Плана, малко след София, също често снимат чужди продукции. Там е правен и руският филм “Турски гамбит”.
Преди време една от честите локации бе декор в Рударци. След като той изгаря, работата се пренесе на другите снимачни площадки. Сред най-предпочитаните градове за снимки освен София са и Пловдив, около Варна, Видин, а и покрай “Непобедимите 2” - Банско. (24часа)
Идат ли Де Ниро и Ал Пачино?
Да привлечеш Силвестър Сталоун да снима филм в България, е все едно да доведеш Лионел Меси да порита в приятелско мачле с "бистришките тигри" на Бойко Борисов.
Дейвид Варод, изпълнителен директор на "Ню Бояна филм" АДя убеди холивудската суперзвезда Слай да заснеме втората част на "Непобедимите" в България. Колкото до Лео от "Барса" не е рекъл премиерът Борисов, не го е довел. Но да не навлизаме в спортни теми.
Сталоун дойде в София през септември 2008 г. и остана доволен от възможностите на "Ню Бояна".
Снима се с тогавашния кмет на столицата Бойко Борисов, за да е сигурен, че снимката му ще излезе на първа страница във вестниците.
"Непобедимите-2" окончателно утвърди България на световната филмова карта. Студията в полите на Витоша кинаджиите я знаят отдавна. Но след авантюрата на Сталоун и бандата му по нашите земи страната ни вече я знаят и милионите фенове на киното и Слай по света.
Докато снимат продължението на екшъна, в студията получават хиляди писма на кинолюбители от цял свят - Австралия, Полша, Скандинавия, САЩ, Латинска Америка и др., които се интересуват за най-различни неща, свързани с актьорите, снимките и т.н.
"Непобедимите-2" е най-очакваното филмово заглавие за 2012 г. В студията имат самочувствието, че с този филм, с "Конан", "Обратният път" на Питър Уиър, "Черната Далия" (с "Оскар" за сценография) на Брайън де Палма и още няколко продукции са направили по-голяма реклама на държавата, отколкото целия туристически бизнес за последните десетина години.
"Ню Имидж" и "Милениум" са двете фирми на филмовия продуцент Ави Лернер от Израел. Първата е за нискобюджетни филми, втората за по-сериозни продукции.
“Ню Имидж” идва в България още през 1997 г. Преди това студията й са в Южна Африка. След като проучват условията в Украйна, Беларус, Румъния и други страни, в последна сметка избират България. Заради по-добрите цени, възможности и наличие на подготвени специалисти. Но и поради известна доза сантимент - спасяването на българските евреи през 1943 г.
Първоначално "Ню имидж" наема хотел "Славия" и превръща занемарения плувен басейн във филмово студио. От тогава до сега са заснети около 250 нискобюджетни продукции.
През ноември 2006 г. "Ню Имидж" приватизира Националния киноцентър "Бояна". На обвиненията, че са го купили за жълти стотинки, собствениците на "Ню Имидиж" казват, че са го купили за толкова, за колкото държавата им го е продала.
След 2006 г. в Киноцентъра са вложени 32 милиона евро инвестиции. Направени са нови студиа, внесена е нова техника, модернизиран е целият комплекс, ремонтирани са покривите, елинсталацията, водопроводът...
Строителството на Киноцентъра започва в началото на 50-те години на миналия век. Работата върви бавно, защото плановете и проектите постоянно се съгласуват с Москва. Като архитектура Киноцентърът е умалено копие на "Мосфилм". Официалното му откриване е през есента на 1962 г. Наесен ще бъде честван 50-годишният му юбилей.
Освен че "дава хляб" на много наши киноспециалисти, "Ню Бояна" подкрепя финансово и редица наши филми.
Последното засега заглавие, копродуцирано от нея, е "Цинкограф" на режисьора Емил Христов. Сценарист е Владислав Тодоров, автор и на "Дзифт".
Филмовата компания, в която влизат "Ню Имидж" и "Милениум", е най-голямата независима компания в света в момента.
Нарежда се веднага след големите студия като "Юнивърсъл", "Парамаунт", "Сони" и другите. А собственикът Ави Лернер е най-големият независим продуцент в света, но и много добре поставен в Холивуд.
Той може да привлече за филмите си най-големите световни звезди. Има сключен договор за 8 филма с Ал Пачино, близък приятел е с Робърт де Ниро, с Брус Уилис, със Сталоун.
Ави Лернер прави предимно екшъни, това са любимите му филми от дете, такива ленти и финансира.
Сега въпросът е: ще продължат ли да снимат "Ню Имидж" и "Милениум" в България? И ще посрещаме ли още филмови суперзвезди?
Отговорът не е еднозначен. Първо, защото България вече не е най-евтиното място за снимане на филми.
И, второ, защото жестоката конкуренция доведе до искане от страна на големите кинопродуценти на нови финансови стимули във филмопроизводството. Нещата опират до държавна политика и до промяна в законодателството.
Иначе Дейвид Варод твърди, че все още планира да добави още осем големи студиа и да превърне "Ню Бояна" в най-голямата киностудия в Европа.
