През март 2011 г. 24-годишният Борислав Чолев, който иначе бе безработен перничанин, получи писмо от общината, което истински го шокира.
В уведомителната бланка го приканваха в 7-дневен срок да изплати дължимите на държавата местни данъци и такси в размер на цели 50 хиляди лева, за да не ги събират от него принудително.
Борислав, който изкарваше по някой лев благодарение на майка си и живееше съвсем скромно, помисли, че става въпрос за компютърна грешка, но все пак не спа спокойно тази нощ.
Истинският шок обаче дойде на следващия ден в общината в центъра на Перник, където му съобщиха, че няма грешка - просто той притежава 11 апартамента в София, регулирани имоти в столицата и на морето и само натрупаните местни данъци върху тях надхвърлят 50 хиляди лева.
Всичко това го изненада твърде приятно като наследство от биологичния му баща, геодезист по професия с предприемачески нюх.
Той бе купил земя, за съжаление не чак в Италия, както се заговори по-късно, но пък по Българското Черноморие и на добро място в столичния кв. Младост, където по-късно бе построена голяма жилищна сграда. Само оттам Борислав от Перник наследи 10 апартамента. 11-ият бе в друг квартал в София.
Младият мъж от години не поддържаше връзка с баща си, който се явяваше трети поред съпруг на майка му. Затова, когато геодезистът почина през лятото на 2010 г., синът така и не разбра, че го очаква изненада, която ще предизвика една приятна промяна в неговия живот, но пък фатална в този на близките му хора...
Много бързо Борислав продаде два от апартаментите и типично по български само 2 месеца по-късно започна да се вози из Перник в чисто нов лизингов джип БМВ Х5, а още 3 месеца по-късно го подари на доведения си брат Йоан и се премести в също толкова ново "Ауди Q7".
Внезапно забогателият мъж нямаше книжка, а и новият му социален статус изискваше да го вози шофьор и бодигард.
Така той нае Стойчо Стоев-Чочо. Борислав знаеше, че 36-годишният мъж дълги години бе работил за един пернишки предприемач, но нямаше и идея, че в добрите си години Чочо изкарваше по 6000-7000 лева на месец, а от близо две години потъваше финансово надолу и надолу, затруднен да изплаща не само ипотеката на жилището си, но дори и тока.
Стойчо Стоев-Чочо отчаяно се нуждаеше от бързи пари.
И когато научи, че скъпите джипове на 14-години по-младия от него Борислав са от изненадващо наследство, в главата му започна да се оформя един брутален план. Тук се включи и приятелят му Марио Любенов-Заека. Той му каза, че е направил проверка и действително се оказало, че Борислав има банкова сметка в Перник с голяма сума в нея.
Така двамата решиха да вземат 250 хиляди евро от младия перничанин, като отвлекат негов близък човек. Първоначално идеята им бе да вземат в плен брат му Йоан. След като го следиха цяла седмица, обаче те се изненадаха неприятно, че младежът няма постоянни навици, точни часове, когато излиза и се прибира, което усложни плановете им.
Тогава Чочо и Заека прецениха, че е много по-удачно да отвлекат 17-годишната Мирослава - сестра на Елеонора - приятелката на Борислав. Стойчо се бе сближил много със семейството, често дори излизаха заедно в заведения, ходеше им и на гости. Бодигардът шофьор нямаше съмнение, че внезапно забогателият младеж ще плати откуп за сестрата на приятелката си.
Двамата съзаклятници подготвяха отвличането цели 5 месеца - от пролетта до ноември 2011 г. И след толкова дълго проучване и обмисляне на детайлите изпълниха най-тъпото похищение в България за последните 1331 г. - от времето на Хан Аспарух до бандата на Наглите.
Привечер на 7 ноември двамата причакаха Мирослава близо до залата, където тренираше таекуондо. Бяха с маски, а Стойчо бе въоръжен и с незаконен пистолет, с който се бе сдобил специално за акцията. Скочиха срещу 17-годишната ученичка, която отчаяно започна да се бори. Единият от двамата я удари в лицето (единственият удар по момичето от похищението до убийството - бел. авт.), повалиха я на земята и вързаха ръцете и краката й с бели пластмасови свински опашки.
Мирослава обаче не се предаваше и успя да развърже краката си. Двамата видяха, стегнаха здраво примката. Още докато я влачеха, ученичката си помисли, че единият от двамата май е Чочо. "Аз тебе май те познавам отнякъде?" - попита ученичката, а Стойчо свали маската от главата си и отвърна:
“Спокойно! Нищо няма да ти се случи. Само трябва да вземем едни пари!” После залепи широко тиксо през устата й, което постоянно увисваше надолу.
В същото време Марио Любенов-Заека отиде да вземе своя класически "Фолксваген Голф" с пернишка регистрация от гаража. Както по-късно Чочо щеше да обясни в ГДБОП, двамата не се притесняваха да возят похитеното момиче из целия град, защото полицията познавала автомобила им и тях самите и било много малко вероятно да ги спрат.
Така вкараха "голфо" на Заека в гаража на Чочо и там накараха Мирослава да напише собственоръчно едно писмо до сестра си, в което съобщиха, че ученичката е отвлечена, колко пари искат за живота й и даваха указания как да се държи семейството на жертвата (пълния текст на писмото чети горе - бел. авт.).
Както по-късно щяха да установят специалисти по почерци и психолози, Мирослава написа писмото под диктовката на двамата мъже в сравнително спокойно състояние. После похитителите заедно с жертвата в колата отидоха до гаражна клетка номер 10 край пернишкия картинг, оставиха там посланието и обърнаха автомобила към близкото село Планиница.
На 15-ина километра от Перник, в района на Братановци, накараха Мирослава да се обади на сестра си Елеонора от личния си телефон, за да й каже, че е отвлечена, че не трябва в никакъв случай да се обажда в полицията и да вземе оставеното за нея писмо в гаражна клетка номер 10. После затвориха, изключиха телефона на ученичката и продължиха с автомобила към село Планиница.
В голфа имаше кирка, лопата и едно въже - дълго около метър, със закачени в двата края метални халки. На Ботуша го наричаха гарота, а по света бе известно и като италианска примка - перфектния инструмент за удушаване. Той бе специално приготвен от Марио за Мирослава.
Похитителите знаеха какво им предстои на поляната над село Планиница. Там щяха да убият и да заровят момичето още преди да са изминали и 60 минути от отвличането. Двамата бяха убедени, че Мирослава няма да им трябва жива, защото ще приберат откупа за максимум 3 денонощия. Не бяха и помисляли да крият някъде жертвата, защото щеше да ги вкара в безсмислени разходи.
На поляната извадиха Мирослава от колата, както си беше с вързани ръце и крака. Както сам щеше да разкаже по-късно, Чочо я хвана за тялото и започна да я натиска силно към земята. В това време Заека преметна примката през врата й, усука въжето и започна да тегли силно двете халки. Това продължи между 3 и 4 минути, докато момичето спря да рита с крака.
После мълчаливо изкопаха плитък 50-сантиметров гроб, съблякоха момичето голо и го заровиха в дупката. След убийството и преди него двамата не биха Мирослава. И съдебната експертиза по-късно щеше да покаже, че единственото счупено нещо по тялото й бе подезичната й кост в резултат на бруталното удушаване.
Стойчо и Марио се качиха "у голфо" и потеглиха обратно. Спряха до моста край Братановци. Там Чочо изхвърли в реката пистолета, с който отвлякоха Мирослава, а кирката и лопатата остави под моста. От дрехите на жертвата се отърва в два контейнера за смет.
В следващите три седмици не се случи нищо съществено. В местната полиция и в София бяха разпитвани около 30 души, десетина от тях бяха подложени и на детектор на лъжата в Института по психология на МВР, но все още нямаше следа към похитителите. Неизвестно защо местната полиция не насочи повече усилия към Стойчо Стоев - близък до семейството и с криминален уклон. Това нямаше да спаси Мирослава, но пък служителите на ОДП - Перник, нямаше как да го знаят.
В първите дни на декември Борислав намери на портата на дома си писмо, което Чочо и Заека бяха написали с пластмасов шаблон. В него съобщаваха, че откупът остава в размер на 250 хиляди евро и младият мъж трябва да чака указанията им, а когато е готов с парите, трябва да надраска голям знак "Х" на вратата на гаража си. В писмото бяха оставили и SIM карта, на която щяха да го търсят.
Още на следващия ден антимафиоти от София установиха, че тази SIM карта, както и още една, която най-вероятно бе у похитителите, бяха закупени от офис на "Глобул" на бул. "Мария Луиза" в столицата. Оказа се, че са взети от офиса от жена. Тя разказа, че при нея дошъл мъжът й и друг - непознат човек, който й дал по 20 лева за всяка от SIM картите.
Още на следващия ден обаче бандитите се обадиха на Елеонора, но не от другата карта, а от Булфон апарат в Перник, тъй като по указания на антимафиотите семейството бе сложило знак "Х" върху портата на гаража, за да уверят похитителите, че парите за откупа са събрани.
- Искам гаранции, че Мирослава е жива! - настоя Елеонора, а в отговор Чочо затвори слушалката.
Двамата с Марио вече знаеха, че планът им се е провалил. Но не очакваха толкова скоро арести.
Нито пък, че е разкрит и третият човек, който им помага преди и след отвличането. Той обаче не беше служител на МВР.
СЛАВИ АНГЕЛОВ
Свидетелка вижда, че антимафиотите не са убили Чочо
Свидетел - поемно лице, е видяло как двамата служители от ГДБОП Валентин Цоновски и Симеон Димитров стоят в коридора на апартамента на Стойчо Стоев-Чочо в мига, когато той се застрелва в главата на 12 януари.
Свидетелят, който е жена - медицинско лице, е дал показания по разследването за смъртта на 36-годишния мъж, участвал в отвличането на Мирослава, научи "24 часа".
Жената разказва, че е стояла на входната врата на жилището на Чочо и е гледала в коридора пред нея. Там видяла началника на сектор “Контратероризъм” Валентин Цоновски, а зад него и подчинения му Симеон Димитров. Двамата дори нямали оръжие в ръцете си, когато проехтял фаталният изстрел от килера в апартамента.
Всичко обаче започнало 24 часа по-рано, когато Стойчо Стоев се явил доброволно в сградата на ГБДОП, където бил привикан за разпит по случая с безследно изчезналата Мирослава. Ще разкажем за първи път за последното денонощие от живота на Чочо на базата на показания на свидетели на инцидента и предхождащите го събития, събрани от разследването на нелепия инцидент.
След като поговорили с Чочо в сградата на ГДБОП сутринта на 11 януари и той обяснил, че не знае нищо по случая, антимафиотите му предложили да бъде разпитан на детектор на лъжата в Института по психология на МВР и перничанинът се съгласил.
Стойчо бил отведен в института от оперативния работник от сектор "Отвличания" Симеон Димитров, който бил плътно до него в следващите 24 часа. Психолозите започнали да разпитват Чочо още преди обяд. Първоначално той категорично отричал, че има нещо общо с изчезването на ученичката.
При теста на полиграф обаче апаратурата показала категорично, че той лъже в отговорите на два въпроса: 1. Ти ли занесе писмото, написано от Мирослава? 2. Можеш ли посочиш мястото, където е заровен трупът на Мирослава? И на двата перничанинът отговарял отрицателно. Тогава на Чочо бил направен и допълнителен тест на английски език, който показал 99 процента, че той лъже.
Около 16 часа под натиска на психолозите Стойчо Стоев започнал да се пропуква и да разказва първоначално, че в убийството е замесен приятелят му Марио Любенов-Заека. После разкрил много подробности за убийството на ученичката и започнал да настоява да заведе служителите на МВР на мястото, където е заровен трупът на Мирослава.
След като Чочо започнал да прави самопризнания, в института по психология отишли прокурорът от ВКП Евгени Диков, шефът на сектор "Отвличания" в ГДБОП Йордан Монов, както и началникът на направление "Контратероризъм" в дирекцията комисар Валентин Цоновски.
Около 18 часа била подписана заповед за задържане на Стойчо Стоев, както и заповед за конвоиране, за да ги заведе той до лобното място на Мирослава. Първоначално отишли до моста край Братановци, където Чочо разказал, че е изхвърлил пистолета, кирката и лопатата. Антимафиотите обаче не ги намерили и тръгнали с автомобилите и със задържания към мястото, където била заровена Мирослава.
Когато стигнали до местността обаче, вече било твърде тъмно и спецполицаите решили да направят огледа по светло още сутринта на следващия ден. Върнали се обратно в пернишката полиция, където продължили разпита на Чочо.
По пътя спрели в бензиностанция, за да му вземат сандвич и вода и въпреки че било много тъмно, той криел лицето си, за да не го види някой отвън, че е задържан в полицейски автомобил. През цялото време, когато го изкарвали от колата, Стойчо изглеждал притеснен, опитвал се да крие белезниците на ръцете си с връхните си дрехи.
На следващата сутрин търсенето на пистолета, кирката и лопатата продължило и с металотърсач, но отново безуспешно, когато обаче се качили на поляната над Планиница, този път, благодарение на специално обученото куче, открили трупа на ученичката.
Оттам според разследването по случая служителите на ГДБОП Цоновски и Димитров тръгнали към апартамента на Стойчо заедно със задържания. Когато пристигали, отпред вече имало униформени служители, както и журналисти, което според свидетелите силно притеснило Чочо. Антимафиотите влезли директно в апартамента му, който се намирал на площадката на първия етаж вдясно. В същото време униформените служители на ОДП - Перник, започнали да търсят поемни лица, за да направят обиска в жилището.
Стойчо, който през цялото време бил с ръце, вързани с белезници отпред, отключил входната врата. Вътре обаче виела мощна сирена на СОТ-а. Задържаният обяснил, че се е включила, защото му е спрян токът. 36-годишният мъж опитал да изключи алармата чрез код на клавиатурата на СОТ-а до входната врата, но не успял.
Тогава според показанията на свидетели комисар Цоновски отвъртял бушон от таблото, но и това не помогнало, тъй като електричеството било спряно до целия апартамент. Тогава Стойчо Стоев предложил да спрат алармата, която виела прекалено силно и в апартамента било непоносимо да се седи, като откачат жица към самата сирена.
За целта Чочо отишъл към най-отдалечената от входната врата стая и взел оттам стол. През цялото време неотлъчно го придружавал Симеон Димитров.
Цоновски се движел малко зад тях. Стойчо взел стола и го поставил под сирената. Симеон Димитров стъпил върху него, откачил жица към алармата и тя се изключила. След това задържаният, както продължавал да си бъде с белезниците на ръцете, върнал обратно стола в стаята, затворил вратата и тръгнал обратно към входната врата.
В този момент в коридора на апартамента било тъмно, защото всички врати на стаи били плътно затворени. Цоновски се движел най-отпред, зад него бил подчиненият му Димитров, а до него Чочо. Точно когато завивали по S-образния коридор, без да попита, Стойчо Стоев казал: "Само да пусна една вода" и се мушнал през вратата в помещение, което по-късно се оказало не тоалетна, а килер.
Три секунди по-късно отвътре прозвучал изстрел. Чочо стрелял точно в момента, когато на вратата на апартамента се появила жената - поемно лице, която ясно видяла двамата антимафиоти в коридора на апартамента.
Проверка по-късно показала, че Стойчо Стоев е държал законния си "Глок" в касата в килера, която винаги била или отключена, или с ключ в ключалката
Това потвърдила в показанията си по разследването на инцидента неговата приятелка, разказаха запознати.
Затова антимафиотите не успели да реагират - в трите секунди, докато Чочо отвори касата и вземе пистолета дори не се чуло зареждане, защото оръжието било с патрон в цевта.
Веднага след това комисар Цоновски пожелал незабавно от него и колегата му да бъдат взети ацетонови обтривки от ръцете, които да покажат дали по тях има барутни частици. Тестът показал, че служителите на ГДБОП не са стреляли. Служебното им оръжие също не е ползвано. Стоев се самоубил със законния си "Глок", показват първоначалните експертизи. Барутни частици са открити както по ръцете му, така и по белезниците.
Трупът му останал по средата между коридора и килера, който бил много тесен - дълъг 150 см и широк не повече от 70.
СЛАВИ АНГЕЛОВ
Удължиха изследванията на Марио с още 20 дни
“Марио не е виновен за убийството на Мирослава. Вътрешното ми убеждение е, че той не е извършител.
До момента не сме видели нито един материал по досъдебното производство, а му е повдигнато обвинение в предумишлено убийство”, заяви адвокат Диана Ангелова, защитник на Марио Любенов - Заека от Перник.
В сряда срещу него бе повдигнато обвинение в отвличане и убийство на 17-годишната Мирослава Николова.
Според защитничката Марио бил изведен от психиатричната клиника “Св. Наум” в София на 11 януари в 22 ч. В клиниката бил върнат на следващия ден с наранявания по тялото.
За извеждането му обаче не е представено прокурорско постановление.
“Клиентът ми не е в състояние да обясни какво се е случило. Представили са му се като инспектори. Той не знае къде е воден”, каза още Ангелова.
Адвокатката поясни, че Марио има 4 експертни решения на ТЕЛК, според които инвалидността му е 80%. Освен от параноидна шизофрения той страдал и от страхова невроза.
Пернишкият окръжен съд удължи вчера времето за изследване на Заека с още 20 дни. Психиатричната експертиза, която му правят медиците от столичната клиника “Св. Наум”, е по дело за производство на фалшиви пари. “Желая да бъда лекуван”, бе единственото, което заяви пред магистратите Заека.
За фалшивите пари той бе задържан през миналия март. Тогава е представил психиатричи експертизи, но вещото лице по делото д-р Роберт Крумов се е усъмнил, че страда от шизофрения. Затова е поискал да бъде направена нова експертиза.
“Не мога да дам отговор дали Марио симулира болестта си. Ако можех да го направя, щях да го кажа на съда.
Сложността на задачата е голяма заради разнопосочност на документите, с които разполагаме. Те са диаметрално различни. Трябва да дадем отговор на това дали Марио е вменяем и дали е можел сам да ръководи постъпките си.
Симптомите на шизофрения могат да бъдат реални, а могат да бъдат и представени", заяви психиатърът д-р Петър Маринов.
Марио попаднал в полезрението на медиците през 2009 г., след като му бил нанесен побой, докато охранява инкасо в частна гръцка фирма.
Тогава е изготвена и тройна съдебно-медицинска експертиза, в която е записано, че той страда от параноидна шизофрения, но тя не е вследствие на побой.
“Да не забравяме, че в този момент е разглеждан като жертва, а не като извършител”, каза още д-р Маринов.
Освен делото за фалшивите пари вчера Марио се изправи пред магистратите и заради убийството на Мирослава. Съдът гледа мярката му за неотклонение.
Мирослава изчезна на 7 ноември 2011 г. около 20 ч след тренировкапо таекуондо. Според прокуратурата след това момичето се е обадило на сестра си Елеонора, за да съобщи, че е отвлечено.
После семейството получило и съобщение, в което се казва, че ще намерят писмо с инструкции от похитителите на площада пред музея. В него пък пишело, че трябва да платят откуп от 250 000 евро в банкноти по 500 евро.
Освен това имало предупреждение семейството да не търси съдействието на полицията, защото в противен случай тялото на Мирослава ще бъде върнато на части. Имало и симкарта за мобилен телефон, с която близките на отвлечената да се свързват с похитителите.
“Разговорът е проведен от мобилния телефон на момичето. Той е засечен на клетка на оператора в с. Ребро. Тя обаче покрива територия до пернишкия кв. Радина чешма. След това телефонът е изхвърлен в кошче в близост до фитнес клуб в Перник”, разказа окръжният прокурор на Перник Пламен Найденов.
Два дни след отвличането лице с преправен глас съобщило по телефона на родителите на Мирослава, че откупъттрябва да бъде платен до 11 ноември.
Според полицията Елеонора трябвало да вземе парите от приятеля си Борислав Чолев, който преди време ги наследил от баща си Стойчо Кръстев. Родителят му завещал сумата и имоти в Италия.
“Борислав Чолев е разпитван многократно. От него са искани пари. Дали е щял да ги даде, е субективно решение”, каза Найденов.
Мирослава била убита час след отвличането. Защо похитителите са решили така, прокурорът не поясни и се позова на следствената тайна.
Той разясни каква е връзката между Марио Любенов и другия обвинен в жестокото престъпление - Стойчо Стоев-Чочо. Двамата ходели в един и същи фитнес.
Не там обаче са договаряли отвличането. Марио бил съученик на Борислав, а Стойчо - негов шофьор в продължение на 4 месеца.
“Марио не е разпитван пред съдия, а само пред следовател. До неговото обвинение стигнахме не само по твърденията на Стойчо. Има и други доказателства, които са достатъчни да му бъде повдигнато обвинение”, допълни Найденов.
Стойчо се самоуби на 12 януари при опит да бъде извършен обиск на дома му на ул. “Тунда”. За случая държавният обвинител поясни, че се води разследване, което трябва да приключи до 2 месеца. Претърсване на жилището не е извършено.
“При влизането се задействала алармата, заради която е прекъснат токът в апартамента. Тя обаче продължила да работи и Стойчо предложил сам да прекъсне жиците, като за целта се покачил на стол. След това помолил да отиде до тоалетна, но влязъл в килера и се чул изстрел от законно притежавания му пистолет “Глок”, твърди Найденов.
Инцидентът станал в присъствието на полицаи от ГДБОП. Всички са разпитани и на всички са взети натривки за барут от ръцете.
“Аз не съм бил там по това време. Бях в Планиница и пътувах към Перник за оглед на жилището”, допълни прокурорът.
По повод твърденията, че в убийството на Мирослава има замесен трети човек обаче, Найденов поясни, че към момента друг обвиняем в престъплението няма.
Кръгът на заподозрените бил сведен само до Стойчо и Марио
Прокурорът опроверга и твърденията, че гръбнакът на Мирослава е бил счупен. Тя е имала дребни кръвонасядания по тялото. Смъртта й е настъпила вследствие на механична асфикция (удушаване - б.а.).
“Мирослава е била девствена. Полово проникване не е имало нито вагинално, нито анално”, категоричен бе Найденов.
На тялото са направени общо 11 ДНК експертизи. Биологичен материал е изследван в столицата, но резултатите не са готови.
СВЕТЛАНА СТОИМЕНОВА
Стойчо: Убихме Мирослава,но спя спокойно, по-важно ми е дали мога да платя тока
"Стойчо Стоев искаше всячески да ни убеди, че не ни е излъгал - обясниха психолози. - Първо каза, че са сгрешили, като са убили Мирослава, защото не са могли да приберат накрая парите, но пък нямали никакво намерение да я държат в плен, за да не правят допълнителни разходи.
Когато започнахме да му обясняваме, че може да стане защитен свидетел, Стойчо Стоев възрази, като обясни, че това не го устройва, защото като защитен свидетел няма да има възможност да ходи на лов. За Мирослава разказа, че не изпитва никакво съжаление и съчувствие, по-важни му били битовите проблеми.
Попитахме го как спи сега след убийството, а той каза: "Ааа, спокойно, повече ме вълнува дали ще мога да си платя тока. На въпрос дали отново би убил, отговори съвсем хладнокръвно: "Зависи от ситуацията."
Ще я получиш на части, ако не платиш 250 000
За да получишобратно сестра си жива и цята, до утре вечер събери 250 000 евро! Небелязани банкноти по 500 евро
Допълнително ще разбереш къде и как да ги донесеш САМА!! По никакъв повод не търси съдействие от полицията!! Защото са замесени. При първия, какъвто и да било контакт с Вас, тя ще бъде убита и ще я получиш на части, а ти ще бъдеш осакатена за цял живот.
Наблюдаваме ви и ви следим непрекъснато. Така, че без погрешни стъпки. Осигурете парите 250 000 евро по 500 евро в прозрачен наилонов плик на време и никой няма да пострада!!
Написаното не подлежи на коментар!!!
От тебе зависи живота на сестра ти и твоето ЗДРАВЕ!!!
(запазен е оригиналният правопис)
Майката на Заека - Елка: Синът ми е болен
“Детето ми е болно. Марио не е убиец. Самопризнания се измъкват с бой. Той е имал наранявания по тялото”, заяви пред съдебната зала в Перник майката на Марио Любенов - Елка.
Според нея синът й няма начин да е замесен в убийството на Мирослава Николова. По време на отвличането на момичето на 7 ноември миналата година той си бил у дома.
“Аз не живея с него, но знам, че в деня на отвличането си е бил вкъщи. Той има малко дете и не ходи никъде през нощта”, твърди Елка.
Според майката Марио е болен от 2009 г. Затова имало документи, които били представени на компетентните органи. Той нямало какво да крие, защото не бил извършител на престъплението.
“Марио не познава Стойчо. Познава само Борислав. Те не са приятели, но бяха съученици. Синът ми има семейство и държи на него. Моля ви, оставете ме на мира”, допълни Елка и отказа да разговаря повече с медиите.
