Неотдавнашната епидемия от остър хепатит при малки деца не е свързана с COVID-19, твърдят изследователи, цитирани от ДПА.
В две независими изследователски статии учените заключават, че нарастването всъщност е свързано с обикновения адено-асоцииран вирус 2 или AAV2.
Не е известно AAV2 да причинява заболяване самостоятелно и често придружава инфекция с аденовируси. Те могат да причинят настинка или грипоподобно заболяване, предаде БТА.
Експертите заявяват, че не могат напълно да изключат шанса засегнатите деца да са развили по някакъв начин повишена чувствителност към заболяване, но казаха, че е изключително малко вероятно това да е причинено от COVID-19.
Повечето от 268-те деца, засегнати във Великобритания от внезапно появил се хепатит, са на възраст под 5 години, като почти 40 процента от тях, са били настанени в болница, и са имали нужда от интензивни грижи.
Общо най-малко 1000 случая са докладвани по целия свят.
Две нови проучвания, които все още не са рецензирани, но вече са публикувани, са водени от университета в Глазгоу и болница „Грейт Ормонд Стрийт“ (Great Ormond Street) в Лондон.
Изследователите откриват, че AAV2, който не може да се репликира без "помощен" вирус като аденовирус, присъства във всичките девет случая в проучването в Глазгоу и 94 процента (16 от 17) от случаите в проучването на Грейт Ормонд Стрийт“.
Приблизително 94 процента са значително по-високи в сравнение със 16 процента, които обикновено се срещат в общата популация.
Следователно, учените смятат, че двойната инфекция с AAV2 и аденовирус, или вероятно херпесен вирус HHV6 може да предложи най-доброто обяснение за появата на тежко чернодробно заболяване при засегнатите деца.
И двата екипа заявяват, че нарастването на аденовирусните инфекции след локдауна заради КОВИД-19 може да е допринесло за епидемията, поради факта, че децата са имали по-ниски нива на имунитет заради престоя на закрито и не са влизали в контакт с нормалния диапазон от вируси.
Джуди Броър, консултант вирусолог в болница „Грейт Ормонд Стрийт“, казва: „Въпреки че все още имаме някои въпроси без отговор относно това какво точно е довело до този скок на острия хепатит, надяваме се, че тези резултати могат да успокоят родителите, загрижени за КОВИД-19, тъй като нито един от екипите не е открил пряка връзка със SARS-CoV-2 инфекция. Нашите данни обаче сочат AAV2 в черния дроб и/или кръвта на случаите като най-силния биомаркер за хепатита. Освен това, наличието на HHV6 и аденовирус в увредените черни дробове, отстранени от петте деца, които се нуждаеха от чернодробни трансплантации, повдига въпроси относно ролята на коинфекциите с тези три вируса в най-тежките случаи.“
Шотландското проучване също изследва генетиката на засегнатите деца, за да разбере дали някое от тях може да е по-податливо на остър хепатит.
Изследователите са успели да идентифицират разлики в гена на човешкия левкоцитен антиген, които не се срещат често в контролните групи на здрави деца или в гените на деца с други форми на хепатит.
Екипът добавя, че тези генетични последователности могат да предложат друга част от отговора защо някои деца са се разболели тежко.
Ема Томсън, старши автор на шотландското проучване и експерт по инфекциозни болести, казва: „Има много въпроси без отговор и спешно са необходими по-мащабни проучвания, за да се изследва ролята на AAV2 при педиатрични случаи на хепатит. Също така трябва да разберем повече за сезонната циркулация на AAV2, вирус, който не се следи рутинно – възможно е пикът на аденовирусната инфекция да е съвпаднал с пика на експозицията на AAV2, което води до необичайна проява на хепатит при податливи малки деца ."
