Екстремните горещини тези дни ни подлагат на много изпитания - повишен риск от сърдечносъдови инциденти, изостряне на хронични болести и възпалителни процеси, проблеми със съня, липса на концентрация, отпадналост, раздразнителност. Тези здравни неблагополучия са резултат от увеличените усилия на тялото да поддържа постоянна температура.
Терморегулацията се осъществява чрез потенето, при което организмът губи много вода. Затова универсално правило е включването на повече хидратиращи храни и консумирането на малки порции, но начесто. Така избягваме затоплящия ефект от по-обилното хранене - колкото повече е храната, толкова повече метаболитна топлина се произвежда в тялото при храносмилането.
Учените препоръчват да се избягват храни с високо съдържание на белтъчини, защото, най-просто казано, усвояването им повишава още градусите отвътре. И ако това звучи логично и за неспециалистите, за много хора изглежда странен съветът да се ядат пикантни храни. Въпреки че предизвикват асоциация с пожар в устата, кърито и чилито например стимулират топлинните рецептори в устата, подобряват кръвообращението и причиняват потене, което е естествен механизъм за бързо охлаждане на тялото. Ако обаче този източен похват за терморегулация отвътре не ви привлича, можете да действате отвън.
Най-простото е да сложите китките си под много студена течаща вода за около 5 секунди. Така преминаващата кръв се охлажда и движейки се плавно, понижава температурата на тъканите по пътя си. С тази хитрина обаче не бива да се прекалява, защото по-продължително въздействие може да бъде стресово и затова опасно за организма.
С пълна сила правилото важи и за ледения душ - след него тялото генерира автоматично топлина, за да компенсира внезапната загуба на градуси. Отделно рязката промяна на температурата може да доведе до застрашаващи живота състояния. Затова за оптимален ефект в горщините трябва да се взема душ с хладка вода - малко под телесната температура. Ако пък сте в движение, можете да поставите за кратко студена бутилка с напитка над кръвоносните съдове от вътрешната страна на китките и лактите, в свивката на коленете, на шията.
Тези прости трикове помагат, но отпорът срещу горещините ще е по-сигурен с подкрепление отвътре - храни и напитки, които улесняват охлаждането.
Течностите са жизненоважни през летните месеци, защото опасността от дехидратация се увеличава в пъти заради прекомерното потене и загряване на кожата от слънцето.
Студената бира и като цяло алкохолът не са добър избор, защото като краен ефект според диетолозите обезводняват. Те препоръчват минерална вода, някои видове зеленчукови смутита (пасирани зеленчуци, понякога разредени с вода, плодови сокове или с кисело мляко) и отвари от охлаждащи и противовъзпалителни билки. Въпреки че се свързва главно със зимни простуди, чаят от лайка е перфектно средство за охлаждане на тялото. По същия начин действат и хладките или охладени чайове от мента, хибискус, кориандър и малиновият сок. С малко лайм, който им придава приятно кисело-тръпчив вкус, напълно заместват бутилираните напитки, съветват експерти в "Хол ливинг". Специализираното издание "Лив стронг" пък приканва да опитаме популярните в Азия чайове от хризантема, роза и глухарче, които също се справят отлично с мисията.
Смутито от пъпеш, мента и краставица не само хидратира отлично, но и има положителен ефект върху храносмилателната система, когато се приеме 30 минути преди хранене. А сокът от червени боровинки и грейпфрут, разреден 1:1 с минерална вода, е източник на енергия, вода и наслада едновременно. Сок от зеле звучи нетрадиционно, но и той и други зеленчукови фрешове са много освежаващи. А сокът от краставица дори е вкусен. Морковите също са подходящи заради големия си процент вода. На салата осигуряват и фибри, които улесняват работата на червата и са средство срещу напълняване.
В разхлаждащата топлиста на плодовете са пъпешът, ябълките, боровинките, малини и къпини.
С потта от организма се изхвърлят и много микроелементи. А загубата на калий например трябва редовно да се компенсира, за да не се затормозява работата на сърцето. На помощ идват бананите. Вярно, те не се вписват в концепцията за сочни плодове, те са богати на калий, който помага за регулиране на водния баланс, и така косвено подпомагат хидратацията. С особен статут е и динята. Въпреки че от червената сърцевина буквално капе вода, тя всъщност улеснява извеждането на водата от организма. Затова дори само това да е ял човек, не трябва да пропуска да пие течности. Пъпешът хидратира изключително пълноценно, а наличието на калций, магнезий и калий е допълнителен бонус.
Плодовете може да се комбинират с кисело мляко, което ги прави идеална сутрешна или следобедна закуска. Традиционната у нас салата от изцедено кисело мляко и краставица и гръцкият вариант цацики също са подходящи за разхлаждане. Както и тъмнозелените и горчиви салати. Особено ако се овкусят с пресни зелени подправки и червен лук, който съдържа кверцетин - вещество, което наред с всичките си други полезни качества има и антиалергични ефекти.
Умората в топлите часове на деня може да се преодолее с храна, богата на въглехидрати, но в малки количества. Печен картоф, купичка кафяв ориз, пълнозърнеста паста или филийка хляб поддържат стабилно нивото на кръвната захар и така създават чувство за ситост в мозъка.
Месата не са табу дори в горещините, но да се нетлъсти, а ако са на скара - да са предварително мариновани в зехтин, оцет, сок от цитруси и билки.