Cтудът счупи официално рекордите в близо 50 български града само за няколко дни. От селища без синоптични станции зъзнещи хора показаха термометри, чиито деления под нулата свършват, а арктическият мраз, който трябва да измерят - не.
Ниските температури и свързаните с тях неудобства изместиха другите проблеми.
По горещата тема хладнокръвни са само метеоролозите Нормално, януари е все пак, казаха. И извадиха документи и статистика за още по-люти зими от последния век и нещо, откакто се правят измервания.
"Не само реките, но и Черно море е замръзвало, варненци са се разхождали на 40-50 метра навътре "по водата" през няколко зими в първата третина на XX век. На 10 февруари 1929 г. например ледът е стигнал 30-ина сантиметра дебелина. Това е най-студената година за столетието. Тогава хората от двете страни на Дунав са пресичали замръзналата река спокойно като асфалтирана улица. За да се "втвърди" морето, най-ниските температури трябва да са се задържали под минус 20 градуса, а най-високите под минус 15 поне седмица - обяснява синоптикът на TV-MET Даниел Пенев. - Цели 15 дни през 1903-а по Северното Черноморие са си определяли срещи не на брега, а по необичайната ледена пързалка навътре. Сковавала се е водата и година по-рано, през 1907-а също, тънка покривка се е образувала на различни места още много пъти през годините."
Синоптикът не отрича очевидното - и сега температурите са много ниски. Студената вълна от Арктика, която вледени България, се усеща дори в обичайно комфортни в климатично отношение зимни кътчета в Южна Европа и Северна Африка. Температурите са паднали до необичайните за там минус 5 - минус 4 градуса. Измерените днес у нас подобни стойности обаче изглеждат като затопляне на фона на ледени предишните дни.
Нахлуването на студени въздушни маси от полюса е обичайно за България. Веднъж взели посока към Балканите, те безпрепятствено се спускат през Русия и нахлуват у нас от североизток.
Всички рекордно ниски температури са отчетени точно по време на преминаването на арктическите маси.
В четирите най-студени дни за тази година - 30 и 31 януари и 1 и 2 февруари, среднодневните температури за страната са в границите от минус 12,9 до минус 13,9 градуса, пресметна Даниел Пенев.
Само на пръв поглед е по-поносимо, отколкото ни се струваше. Всъщност изчислението взема за база минималните и максималните дневни температури в точки от националната синоптична мрежа и намира средноаритметичната стойност. Показателна е за студа в научен план, но е далече от субективното ни усещане за вледеняващите дъха рекорди.
Студове до минус 20 ще има и през февруари, но екстремните стойности от началото на месеца и края на януари няма да се повторят.
Ако разглеждаме тези температури като отклонение от нормата, т.е. от многогодишната средна температура за този месец, може да ги наречем и аномалия, но ако се интересуваме дали е необичайна - не, казва доц. Валери Спиридонов, зам.-директор на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.
"Ето примери от близкото минало за такива мразовити дни: за периода 21-27 януари 2010 г. максималната температура е била от минус 2 до минус 14 градуса навсякъде в страната. За 16-19 декември 1997 г. максималната температура е между минус 5 и минус 13. От 21 до 25 януари 1996 г. тя е между минус 1 и минус 6. Подобен е случаят от 18-21 януари 1995 г. Тогава максималната температура е между минус 2 и минус 9. Минималните температури през изброените периоди са от порядъка на минус 25 градуса и по-ниски в различните райони.
Необичайно ще е, ако подобни на сегашните температури се задържат един месец Тогава основателно може да заподозрем климатична промяна", обяснява ученият.
Да, разбира се, отговаря той на въпрос дали има ритъм в сезоните с наднормени и поднормени температури и валежи.
"Цикличността е форма на равновесие, на баланс на силите в природата. Тя не е точна като махалото на часовник, има елементи на хаотичност, което предполага известна непредсказуемост, но това носи своето очарование. Пълната детерминираност е скучна - казва Спиридонов. - Има различни "природни" цикличности, които влияят или са свързани с цикличността на метеорологичното време. Най-сродно е квазидвугодишното редуване на топлото течение Ел Ниньо със студеното Ла Ниня. "квази", защото те се сменят приблизително на две години. 11-годишният цикъл на слънчевата активност също има отражение върху хода на температурата. Той също е "квази".
Сега сме в период на слънчева активност и Ла Ниня - хубаво съвпадение за по-хладна зима при нас." Ученият обяснява, че земната ос, която е отклонена с около 23,5 градуса от плоскостта на въртене около Слънцето, също има периодично колебание, наричано аксиална прецесия, с период около 26 000 години. Заедно с ексцентрицитета (орбитата на Земята е елипса и тя периодично се доближава или отдалечава от Слънцето за около 100 000 години), те са основните климатоопределящи фактори.
В далечна перспектива наистина ни очаква глобално затопляне независимо какво правим, смята експертът. Според него колкото и да е труднозабележима и условна, има цикличност и във вулканичната дейност.
В последно време исландските вулкани напомниха за себе си.
Изхвърлените пепел и газове променят радиационния баланс в даден момент и въздействат върху цикличността на процесите за много по-дълъг период. Изригването на един от тези вулкани в края на XVIII в. е предизвикало катаклизъм, довел до мразовити зими, хладни лета, лоша реколта, глад и висока смъртност в Европа. Предполага се, че избухването на Френската революция е свързано с това събитие, обяснява ученият.
През последните години обаче като че ли има повече аргументи за затопляне до края на столетието.
В България от 80-те години на миналия век се наблюдава тенденция към повишаване на температурите, обръща внимание шефът на департамент "Метеорология" в НИМХ проф. Веселин Александров. От последните 22 години 19 са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха спрямо климатичната норма на базисния период 1961-1990 г.
Как ще завърши започналата с рекордни студове 2012-а, специалистите не се ангажират да кажат.
Толкова дългосрочни предвиждания все още имат експериментален характер, понякога с ниска вероятност на познаваемост. Базираният в Белград център по изменение на климата в Източна Европа прогнозира за настоящите месеци незапомнено топла зима, което не се сбъдва до момента. Но прогнозата на НИМХ успешно прогнозираха студената вълна в Югоизточна Европа през януари, дава примери ученият.
Началото на XX в. в България се е характеризирало с по-ниски температури на въздуха. Относително добре изразено затопляне като цяло е наблюдавано между 1915 и 1939 г. От 1940 до 1944 г. е настъпило краткотрайно захлаждане, след което идва ново затопляне до началото на 60-те години. От 90-те години отново се наблюдава тенденция към слабо затопляне, като 1994 и 2000 г. са сред най-топлите години в страната през века по данни на НИМХ. "Линейната тенденция за столетието се изменя в интервала от 0,2 до 0,5 градуса, което е ниско в сравнение с диагностиката за цялата планета - 0,6 плюс/минус 0,2 градуса. Това потвърждава, че регионалните колебания и тенденции може да се отличават от глобалните", подчертава ученият.
Колебанията на валежите у нас показват тенденция към намаляване. Най-дълги са били периодите на засушаване през 50-те години и последните две десетилетия на века. Най-значителните суши в страната са се случили през 1945 и 2000 г. От края на 70-те години се наблюдава отрицателна тенденция на летните валежи. Например в Южна България, по-точно в Садово, дъждът е бил под нормата през 17 от последните 20 г. на миналия век.
Някои от климатичните модели симулират увеличение на температурите в България от 2 дo 5 градуса при удвояване концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата. В повечето сценарии за зимата се допуска, че валежи в България ще се увеличат, но се очаква да намалеят значително през лятото.
Въпреки данните за затопляне през миналия век има и тенденции към захлаждане, например в югоизточните райони на САЩ.
Същото е наблюдавано и в централната и източната част на Чили. Тези два случая се обясняват с влиянието на Ел Ниньо. В Китай също има райони, където температурата спада.
ЛЮБОМИРА НИКОЛАЕВА
Над 200 души са вече жертвите на студовете в Европа, предаде Франс прес.
Температурите в алпийския район Пиемонт в Северна Италия паднаха до минус 30 градуса, а в Рим започна да вали сняг, което е много рядко явление. В предградията на италианската столица вече има към 50 см сняг.
В Чехия през нощта температурите се понижиха до минус 38,1 градуса. В хърватския град Сплит вчера бе обявен “снежен ден”, който е неработен, заради голямата снежна покривка. Снегът на практика блокира и сръбската столица Белград.
В Северна Румъния властите изведоха 9 деца от домовете на бедни семейства, след като бебе почина в неотоплена къща, предаде Ройтерс. Температурата вътре била колкото и навън.
Най-много са жертвите на студа в Украйна, където са починали 101 души. В Източна Турция вчера температурата падна под минус 30 градуса. В град Ерзурум бяха измерени минус 35 градуса. Зоопарк в Казахстан пък започна да дава на маймуните червено вино, за да се справят със студовете. Виното предпазвало бозайниците от инфекции и грип.
Проф. Веселин Александровв отговор на въпроса “Ледена епоха или адска жега на Земята?”:
2011 година у нас е 14-а поред с топлина над нормата
Не можем да говорим за апокалипсис с времето. Климатичните промени ще настъпват бавно. Това, че в момента навън е истинска зима, може би създава чувството, че ледената епоха вече е факт.
Но съм убеден, че след някой- друг месец, когато градусите се качат над плюс 30, ще се говори за адски горещини.
В крайна сметка природата ще се стреми да балансира екосистемите, дори и въздействието (поне до известна степен) на човешкия фактор.
Смятам, че глобалното затопляне ще продължи поне още известно време.
Според доклада на междуправителствената група от експерти по изменение на климата вече "с много голяма увереност" може да се твърди, че човешката дейност от 1750 г. насам е довела до повишаванена глобалната температура.
2011 г. е 14-а поред със стойности на температурата, по-високи от обичайното. Средногодишната температура е с 0,3 -0,5 градуса по-висока от климатичните норми за периода на съвременния климат (1961-1990 г.) .
Валежите бяха неравномерно разпределени по територията на страната. Югозападна България пострада от продължителни засушавания. Годишните валежи в тази част на страната бяха с 20-30% по-ниски от нормалните. През 2011 г. земеделските производители бяха изправени пред едно от най-трудните изпитания, които им е поднасяла природата в последните десетина години. Март, април, юни, септември и особено ноември бяха много сухи месеци.
Дългата суша през лятото бе на път да съсипе труда на хиляди тютюнопроизводители в Гоцеделчевския край.
През второто полугодие бе почти невъзможна подготовката на почвата, за да се осъществи качествена сеитба.
Земята бе толкова корава, че не можеше да бъде изорана.
Продължилата близо три месеца невиждана скоро суша затрудняваше изключително фермерите и оскъпяваше реколтата. Поради редуцирания валеж през изминалата година на много места в река Дунав се появиха плитчини, които стопираха корабоплаването.
Но екстремуми е имало и преди в най-различни аспекти на времето. Най-високата температура у нас е била 45,2 - измерена на 5 май 1916 г. в Садово, Пловдивско.
Най-ниската отчетена изобщо откакто се води метеорологична статистика, е минус 38,3 на 7 януари 1947 г. в Трън. Много студено е било и на 8 януари през 1942 г. - минус 38, пак в същия град. В Кнежа на 8 януари 1947 г. са измерени минус 35,5, в Севлиево - минус 35,4 на 24 януари1942 г.
В порядъка на "най-най" за едно денонощие най-много е валяло на 21 август 1951 г. във Варна - 342 л на кв. м, и на 6 октомври 1994-а в Ахтопол - 376.
През XX в. могат да се определят три периода с по-продължителни и силни засушавания - 1902-1913 г., 1942-1953 г. и 1982-1994 г. През първия сухите години са около 20%, през втория те нарастват на 40%, а през последния вече са около 50%. Едни от най-сухите години през XX век са 1945 и 2000 г.
В извънпланинската част на страната средно се случват около два последователни засушливи месеца, но има и години с 6 и повече.
Често задаван въпрос е дали поведението на растителния свят е надежден ориентир за промените.
Отговорът е категорично "да". И не само той, а и животинският свят. И двете екосистеми са до известна степен чувствителни към колебанията и изменението на климата. Данни от фенологични наблюдения (фенологията е клон на агрометеорологията, който се занимава с установяване на връзки между сезонните явления в живота на растенията и климатичните условия) показват изпреварване в развитието на някои земеделски култури със 7-15 дни в различните климатични райони на България, което недвусмислено свидетелства за затопляне на климата през последните 30 г. в сравнение с предишни периоди на оценка.
Някои дървесни видове настъпват към по-високи места в резултат от затоплянето през последните години. В умерените ширини, където се намира България, се наблюдават и някои нови болести по растенията, нетипични доскоро в нашия район.
Вероятно по тези причини ще се използват по-приспособими сортове и хибриди.
Може би тук е мястото да се цитира вашият вестник, който също бе публикувал прогнозата ми за тази сурова зима, имайки предвид и някои биологични индикатори.
Когато коментираме темата със студа и затоплянето, трябва да се отбележи разликата, която науката прави между време и климат. Климатът е закономерна последователност на атмосферните процеси, създаващи се в резултат на взаимодействието на слънчевата радиация, атмосферната циркулация и подложната повърхност. Това е многогодишният режим на времето на дадено място, обусловен от географското му положение.
С тази уговорка може да се каже, че у нас през последните години има тенденция към повишаване на честотата на екстремни метеорологични събития. През последните години се наблюдават повече случаи на интензивни валежи, наводнения и свлачища, суши и горски пожари, силни ветрове (включително и торнадо), топлинни вълни, мраз.
Това, което забелязват и хората, е промяната в сезонния характер на времето - резки затопляния през зимата и захлаждания през лятото.
Тази тенденция се очаква да продължи и през следващото десетилетие.
Всъщност сегашната зима е доказателство, че аномалиите на времето са били, са и ще бъдат част от климатичния цикъл на Балканския полуостров.
Сценариите за времето често са политически въпрос
Със зам.-директора на НИМХ доц. Валери Спиридонов разговаря ЛЮБОМИРА НИКОЛАЕВА:
- При всеки каприз на времето се появяват нови теории защо така. До колко набъбнаха климатичните сценарии и има ли политически заигравания в тази тема?
- За разлика от икономическите и финаНсовите сценарии климатичните не се менят толкова често.
Все пак метеорологията е наука. Това не е пречка да се прави политика. От всичко може да се прави и се прави политика.
Глобално затопляне или не, повелята е да се намали отделянето на въглеродния двуокис. Ама не от всичко и друг път. В началото на кризата държави с претенции за екологична политика първо се погрижиха да не пострада автомобилното им производство, но пък сериозно се захванаха с въпроса да ловим въглеродните молекули във въздуха и да ги заравяме в земята. А това означава нова технология и пари за нея, а после - пари от нея. В полза на държавите, които я налагат, без съмнение.
Политеколозите не протестират срещу неограничената консумация и безконтролното производство на опаковки, които разхищават огромни ресурси и правят боклук. Напротив, трябва да расте консумацията, та да расте икономиката. Вярно, промяната с найлоновите торбички все пак бе нещо. Ама какъв вой се чу. Спомнете си за нещастните хладилници и дезодорантите с фреон. Наложена бе нова технология и някои спечелиха милиарди, но озоновата дупка пак прави каквото си иска.
Колко космически боклук изгаря точно в тези области, не се коментира. Тази тема е табу и не се финансира. Същото ще стане с въглеродния двуокис, или карбоновия диоксид, както казват по модерному. Политика.
- Извън това отслабва ли Гълфстрийм и как влияе на Европа?
- Гълфстрийм определя климата на континента. Не само пряко, но и като фактор за атмосферната циркулация. Северноатлантическата осцилация, която използваме в сезонните си прогнози, е свързана с него. За съжаление няма достатъчно продължителни и подробни наблюдения, за да може да се говори за значима тенденция. Единствено спътниците дават възможност за по-цялостно проследяване, но все пак са отскоро, а сравнението им с друг тип измервания от по-преди може да доведе до огромни грешки.
Дали отчитаното намаление на интензитета му е етап от нормална периодичност, или нещо друго, е под въпрос. Винаги ще се намерят хора да развиват различни сценарии. Ако са учени, вероятно искат да си финансират някакъв проект. Ако са политици, лобират за нещо. Все пак учените са за предпочитане, защото похарчените пари ще отидат за обогатяване на познанието, а при политиците...
- Какви са най-безспорните тенденции за температурата и валежите в България? От Коледа насам всички сме недоволни от времето.
- В този период, за който говорите, имаше и доста приятни дни. Всъщност последната десетдневка на януари е много студена. Но в по-дългосрочен план се забелязва нарастване на броя на екстремните случаи у нас.
Появяват се продължителни засушливи периоди и обилни валежи, достигащи месечната норма само за един ден. Тенденцията в температурата е към нарастване през лятото и зимата и това води до усещането за скъсяване на пролетта и есента.
- За кратко време този месец валя много, това разколебава ли очакванията, че в дългосрочен план времетраенето на снежната покривката у нас ще намалее?
- Ако имате предвид климатичните сценарии - не. Количеството сняг и периодът на задържането му нямат пряка връзка. Топенето може да започва по-рано като тенденция през продължителен период, а количеството паднал сняг да не намалява. В някоя конкретна година може да се случва всичко, разбира се.
- Какви ще са ефектите от кратък “бял” период?
- Зимният туризъм ще пострада. Водните запаси ще се изчерпват по-бързо, а това е зле за енергетиката, за селското стопанство и за всички райони, които и сега са на границата или във воден режим. Трябва да се научим на пестеливо отношение към водата.
Само отоплителният период вероятно ще намалее, но пак ще се намери начин да плащаме повече.
- В НИМХ изчакахте с дългосрочната си прогноза за зимата, но пък досега тя се потвърждава за разлика от изявленията на центъра за климата в Белград, който през октомври обеща много топла зима. Какво време очаквате през близките няколко месеца?
- Нормата за февруари в Северна България и високите полета е между минус 1 и 1 градус над нулата. В Южна България и по Черноморието тя е положителна - между 1 и 5 градуса, а в планините варира между минус 8 и минус 4 градуса.
С това пояснение очакваме февруари да е по-студен от нормата.
Най-ниските температури ще достигат минус 20 градуса и ще са в първата половина, а
най-високите ще са от 10 до 17 над нулата и може да се случат и в двата периода.
Втората половина е нормално да е по-мека, но се очакват по-чести превалявания от сняг, в южните и източните райони по-често дъжд. Общо казано, освен по-студен февруари ще е и по-мокър от нормата.
Очакваме пролетта да е по-топла от миналата година и с повече валежи.
За съжаление това повишава риска от мразове, настъпващи след по-дълъг период на затопляне, каквито нямаше миналата година. Да се надяваме, че и сега пак ще бъде така, за да не се подлъжат растенията.
- Вие сте човек с чувство за хумор, имате ли любим виц за времето и прогнозите?
- И най-смешният виц, когато е стар, е досаден като поучителните спомени на остарял човек. Най-новите метеорологични вицове пък често се оказват дългосрочните прогнози на различните центрове.
Климатът движи цивилизацията
ткакто човекът се е появил на Земята, историята му неразривно се свързва с промените на климата. Те са циклични - редуват се по-студени с по-топли, по-влажни с по-сухи периоди. Ако се вгледаме в кривата, която тези промени описват, и в тази, която чертаят възходите и паденията в човешката цивилизация, може и да се изненадаме доколко вървят в синхрон. Разбира се, ако мислим по на едро.
Нека видим дали е така с бърз прелет над събитията от последната геоложка епоха - холоцена, обхващаща времето приблизително от 10 хил. г. пр.н.е. до наши дни. Ще се придържаме към Европа - родното ни място, и към Близкия изток, откъдето на Стария континент идва това, което сме свикнали да наричаме цивилизация.
Само щрихи от случилото се в 10-те хиляди години преди холоцена: Последната ледникова епоха приключва преди около 18 хил. г. В следващите няколко хилядолетия времето се затопля. Оцелелите хора, натикани от полярния студ в няколко убежища в южните части на Европа, повторно колонизират континента, достигайки до най-северните му части. Но заедно със студа си отиват и степите, изчезват и мамутите, които ги населяват. Епохата на великия лов отпреди ледниковата епоха е свършила. Хората пак преживяват от лов, но на по-дребни животни, каквито се намират в гъстите гори, заменили степите. Тогава вероятно се появяват лъкът и стрелата и въдицата с кукичка.
Преди 12 800-11 500 г. внезапно студът в северното полукълбо се връща, съпроводен и със силно засушаване. Но в Леванта (Източното Средиземноморие) климатът остава по-топъл и влажен и растителността е изобилна. Там живеят полууседнали и уседнали общности, чиято култура е известна като натуфианска. Според някои изследователи те са предци на първите земеделци и скотовъдци, които окончателно ще скъсат със скитническия начин на живот и ще построят първите неолитни селища в този район. Натуфианците събирали плодове, ловували газели, но вероятно се опитвали да култивират ръж.
Преди 10 200-9800 г. започва бързо затопляне. В следващите векове се редуват по-топли и по-хладни периоди, но преди 8600-8000 г. климатът в Европа се стабилизира. Средногодишните температури чувствително нарастват. Има обаче едно значително глобално застудяване преди около 8200 г., продължило 2-4 века. Температурите падат с между 1 и 5 градуса в различните райони. В Месопотамия (поречието на реките Тигър и Ефрат) този климатичен епизод трае 300 г. и е съпроводен освен с по-ниски температури и със засушаване. Според някои учени това принудило местните хора да започнат да практикуват иригационно земеделие, а не просто да разчитат на плодоносните наноси на реките. То пък осигурило достатъчно храна и даже свръхпроизводство - съществено условие за появата на най-ранни форми на класово разслоение, на жречество и на градове. Неолитната икономика вече е достигнала и Балканите и тук започват да процъфтяват самобитни култури.
Периодът е топъл и влажен, почти напълно се стопяват остатъците от ледниковия щит на Скандинавия, свиват се и планинските ледници. Нивото на Световния океан е с 2 до 4 метра по-високо от сега. Има хипотези, че някъде по това време - около 5600 г. пр.Хр., се е случил т.нар. черноморски потоп. Той, разбирасе, не е единствен - подобни събития има и на други места в Северното полукълбо и те са отразени в митологията на много народи.
Петото хилядолетие пр.Хр. е т.нар. холоценски климатичен оптимум на територията на Европа. На Балканския полуостров тeмпературите били с 2-2,5 градуса по-високи от съвременните.
Климатичните условия в Централна и Северна Европа също са благоприятни и земеделските общности, населяващи югоизтока на континента, се разселват натам. На Балканите това е времето на разцвет на забележителна халколитна цивилизация, чийто връх можем да видим във Варненския некропол, където е открито и най-старото обработено злато в света.
Непосредствено след климатичния оптимум започнало чувствително захлаждане. С проби от ледникови ядки е установено, че преди 5900 г. в северното полукълбо не само е станало по-студено, но и доста по-сухо. Историци и археолози смятат, че след 3900 г. пр.Хр. започват масирани миграции. В Европа от североизток към централната част на континента и към Балканите започват да се спускат на няколко вълни т.нар. конни народи, подгонени от рязкото засушаване в причерноморските степи. С техните набези се свързва краят на високоразвитата халколитна цивилизация, процъфтявала на Балканите през Златното пето хилядолетие пр.Хр.
Една хипотеза свързва миграциите на конните народи с разпространението на индоевропейските езици. (Според друга това става с разпространението на неолита от Анатолия към Евразия.) Свидетелства за миграции, съпроводени с насилие, има и в Северна Африка и Близкия изток. Следват ги ранният династичен период в Египет и установяването на първите царски династии и там, и в Шумер. След погрома, нанесен на Балканите от конните народи, следват няколко т.нар. тъмни века. Едва след тях се появяват културите на ранния бронз, с много по-примитивна керамика в сравнение с халколитната. След стабилизиране на климата от няколко века насред бронзовата епоха пак има студен пик.
Следващата хладна фаза започва около 900 г. пр.Хр. и бележи началото на късната желязна епоха. Тогава обаче било влажно, защото изпаренията намамели. Много райони се заблатили.
През Античността има ново затопляне в района на Средиземноморието и Северна Америка, засушава се, но не става по-сухо от сега. Заради кратко захлаждане през ранната римска епоха изчезнали маслините и лозята, които 200-300 г. по-рано виреели добре в Северна Италия. През I век от н.е. обаче е имало затопляне. Тогава римският път в Стара планина е пресичал масива Триглав, прехвърляйки връх Пиргос (2195 м), на който е имало кула за светлинни сигнали. Римляните ползвали пътя целогодишно, защото климатът бил по-топъл от сега и снегът не се задържал.
Заради климатичен минимум обаче между IV и VII в. настава голям студ. Рим пада под ударите на варварите, това е и периодът на Великото преселение на народите. Има и голяма чумна епидемия. Чумата винаги върви със студ.
През VIII в. започва климатичен оптимум, който завършва към края на ХIII-началото на ХIV в. Това е епохата на викингите. При своята експанзия на северозапад и североизток те откриват и заселват Исландия, стигат чак до Нюфаундленд. И до Гренландия. Не случайно я кръщават Зелената земя - по онова време тя била много по-топла и обрасла с растителност, средногодишната температура била с 4-5 градуса по-висока от днес. В продължение на няколко века там има процъфтяващи нормански селища. По това време Алпите, Карпатите, Родопите били сравнително гъстонаселени, обработваемите земи достигали до 1600 м надморска височина. В Х-ХI в. лозята се гледали в Прибалтика и в Южна Англия и давали нелошо вино.
Но климатът пак започва да се влошава. Следва нова хладна фаза, започнала в началото на ХIV в. и продължила докъм края на ХIХ в., но температурите не били с повече от 2 градуса по-ниски от сегашните. Особено застудяло и в средата на ХVI в. Времето преди и след това (учените още спорят за точните граници) е известно като Малката ледникова епоха. През 1529 г. турците атакуват Виена, втори път го правят през 1683 г. насред особено мразовития период между 1640 и 1720 г.
Но да спрем дотук и да се запитаме обречена ли е цивилизацията ни да зависи от прищевките на времето. В някаква степен то ни е направило хора. Според изследователи преди 2-3 милиона години продължителна жега със засушаване принудила човекоподобните маймуни да слязат от дърветата.
Заради сушата пожарища унищожили предишните им обиталища горите. Те били заменени от савана. За да виждат какво ги дебне сред тревите, приматите се принудили да се научат да се движат изправени на два крака.
Звучи като предопределеност, но не е. Защото "голата маймуна" човек е единственото животно, което не се ограничава в екологичната си ниша, а завзема нови. Така се разпространява из цялата планета. Вместо да се подчинява на климата, който го ограничава, човекът го надлъгва. Как? Примери много - от иглуто и анорака до климатика. От изкуственото напояване до разпръскването на градоносните облаци с ракети. (24 часа)
