
Здравеопазването у нас е социално насочено, но е грозно комерсиализирано
Д-р Любослав Шкварла е роден през 1983 г. във Велико Търново. Завършва Медицинския университет в София, има специалности по съдова хирургия и здравен мениджмънт. Работил е в Клиниката по съдова хирургия към УМБАЛ „Св Екатерина“, като асистент в МУ - София, в МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище. От 2021 г. е завеждащ отделение „Съдова хирургия“ в МОБАЛ ,,Стефан Черкезов’’ във Велико Търново. Специализирал е в Швейцария и Германия. Член е на Дружеството по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология.
- Д-р Шкварла, болницата, в която работите, носи името на д-р Стефан Черкезов, спасил живота на 47 човека, жертвайки себе си. Къде е златната среда между бизнеса и каузата в здравеопазването?
- Трудно е да се посочи златната среда. В бизнеса се предлагат стоки и услуги с ясни параметри. В здравеопазването, колкото и грозно да звучи, търгуваме със здраве, което не можеш да пипнеш или усетиш. Всеки човек е една вселена! От другата страна е въпросът с каузата. Чувал съм неведнъж от опитни колеги, че „лекар не се става, лекар се раждаш!“ С годините за мен то се потвърди. Изключително важни са нравствените устои и себеотрицанието на хората, практикуващи професията. Д-р Стефан Черкезов ни е демонстрирал какво значи това с цената на живота си. Днес, когато наблюдаваме упадък на моралните устои на обществото в световен мащаб, е все по-трудно да вярваме в каузата здравеопазване. Отговорността е и от страната на медиците, и на пациента. Здравето е изконно право на всеки човек, но основният отговорник за него е самият пациент.
- Какви са проблемите, които срещате в ежедневната си работа?
- Основните са недостигът на персонал, качеството на консумативите, ограниченията, наложени от обществените поръчки. Но се справяме и най-важното в края на деня е да сме успели да помогнем на поне един човек. Здравеопазването в България има нелоша основа, социално насочено е, но e грозно комерсиализирано в последните години.
- Какво трябва да се направи, за да бъдат привлечени младите лекари да лекуват своите съграждани?
- Недостигът на млади кадри е критичен в градове, които не са университетски центрове. Наличието на кадри се обуславя от два фактора – материална обезпеченост и възможност за професионално развитие. Младият медик търси къде да реализира потенциала си, да има спокойствие, ясни правила, начертан път. Частните структури предлагат такива условия, но нерядко се изкривява моралът поради финансовите цели. В държавните структури, особено извън университетските центрове, често има недостиг на техника, недобра материална база, липса на достатъчно квалифицирани специалисти, които да обучават. За да има достатъчно кадри, трябва да приложим световните тенденции и адекватно възнаграждение за годините положен труд и обучение.
- Какво е мнението ви за иновативните методи за лечение в съдовата хирургия, включващи миниинвазивни процедури, при които възстановяването е много по-бързо?
- В моето отделение около 90% от лечението се извършва по този метод. Усъвършенстването на консумативите дава все повече възможности на миниинвазивните методи, които изместват хирургията и това е бъдещето на съдовата медицина. Разбира се, не трябва да се забравя хирургията, двата метода са допълващи се. Там, където хирургията не може, се прилага ендоваскуларното лечение и обратно.
- Вие сте номиниран от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ за лекар, на когото пациентите вярват. Имат ли формула успехът и доверието?
- Благодарен съм за признателността, която ми засвидетелстват колегите. Не мога да кажа, че има формула на успеха. Трябва да вършим работата си с любов и желание. Да не забравяме, че болният, влизайки в здравното заведение, трябва да усеща, че не е в храма на болката, а в този на състраданието. Добрата дума, усмивката понякога дават повече от лекарството.
- Какви са перспективите пред вашата болница?
- Тя е най-голямата в областта, структуроопределяща за региона. Намаляващият брой кадри затруднява функционирането, но се надявам, че това ще бъде преодоляно. Като лекар мога да пожелая на всички да бъдат здрави и да не забравяме, че хората са преди всичко!