Хората не бива да пренебрегват оплакванията си, а бързо да търсят медицинска помощ, тъй като забавянето води до усложнения
Доц. Живка Бонева, д.м., е началник на клиниката по ендо-кринология в Медицинския институт на МВР. Има специалности по ендокринология и вътрешни болести; защитила е докторска степен, свързана с наднорменото тегло и затлъстяването, както и магистратура по здравен мениджмънт. От 2008 г. е ръководител на специализацията по ендокринология на млади лекари и провежда обучения, които смята за своя мисия.
- Миналата година се навършиха 100 г. от откриването на инсулина, който дава шанс за живот на милиони хора. Какво постигна инсулинолечението за 100 години?
- В далечната 1921 г. д-р Фредерик Бантинг и Чарз Бест от Универститета в Торонто успяват да извлекат инсулин от панкреаса на куче, а година по-късно екипът за първи път инжектира инсулин на 14-годишния Леонард Томпсън. През 1923 г. Бантинг и неговият екип от изследователи са удостоени с Нобелова награда по физиология и медицина за откритието си.
Първите инсулини са били животински (говежди и свински), които са били в значима степен имуногенни с образуване на антитела срещу чуждия белтък. Но целта на лекарите тогава е била единствено болният да оживее. Публикация в престижното научно списание Lancet посочва, че средната продължителност на живота на хората с диабет в прединсулиновата ера е била 1,3-2,6 години, за да достигне 45 години през 1945 г. и над 75 години днес. Сега близо
200 милиона са пациентите
с инсулинолечение
в света. 30 милиона от тях са с тип 1 захарен диабет, които се повишават с 2-3% годишно. Около 50% от хората с тип 2 захарен диабет стигат до инсулинотерапия поради прогресивната еволюция на заболяването.
През годините иновациите, които подобряват качеството на живот на пациентите с диабет, са много. През 1982 г. се появява първият човешки инсулин, който е първият протеин за лечение, създаден чрез рекомбинантна ДНК технология, и е напълно идентичен на естествено секретирания инсулин в нашия организъм. През 1985 г. се въвежда първата инсулинова писалка, която подобрява изключително качеството на живот на хората с диабет. Неудобните стъклени спринцовки са заменени с дискретно и прецизно устройство, което позволява лесно, удобно и точно приложение на инсулина.
Развитието на диабетологията се мотивира от желанието на учени и клиницисти да открият по-добро лечение за пациентите: това лечение да има по-малко странични ефекти; да носи по-малък риск от хипогликемии; да не повишава теглото; да не повишава митогенния потенциал; да има удобен прием и гъвкавост на приложение, така че начинът на живот на хората с диабет да не се различава от този на недиабетиците.
Този стремеж през 90-те години на миналия век доведе до появата на първите инсулинови аналози - бързодействащи, бавнодействащи и предварително смесени. Те имат малки промени в молекулата, което води до много по-добро наподобяване на естествения механизъм на инсулиновата секреция. Носят много по-малък риск от хипогликемии, а оттам - по-малък страх от понижение на кръвната захар, по-рядко пациентите прибягват до т.нар. предпазно хранене, респективно по-слабо се повишава теглото, което е проблем при диабетиците.
Инсулиновите аналози от ново поколение с ултрабързо действие имат по-предвидима абсорбция и улесняват пациентите в планирането на храненията, осигуряват гъвкавост на дневния режим и подобряват контрола на диабета. Аналозите с ултрадълго действие позволяват намаляване на броя на инжекциите и риска от хипогликемии.
И ако дотук накратко маркирахме пътя на инсулина 100 години назад, то бъдещето на инсулинолечението е още по-предизвикателно.
Ултрадългодействащ инсулин, който се прилага веднъж седмично,
е в последен етап на изследване. Тъй като е добре известно, че пероралното приложение на всяко лекарство е предпочитано от пациентите, активното разработване на орален инсулин е важна посока в диабетологията. В различен етап от изследвания са т.нар. хепато-преференциални инсулини и т.нар. умни, или реагиращи спрямо глюкозата инсулини, които действат само ако кръвната захар е повишена.
- Какви са иновациите в наши дни и налични ли са те в клиничната практика?
- В наши дни очакванията не само към инсулина, но и към останалите иновативни антидиабетни терапии са много по-високи. През 2015 г. авторитетният диабетолог и епидемиолог проф. Нараян посочи, че при тип 2 захарен диабет печелим битката с кръвната захар, но губим войната с диабета.
Последващите открития позволиха да излезем от глюкоцентричната епоха, когато очаквахме терапията да регулира само кръвната захар. Навлязохме в т.нар. кардио-ренално-метаболитна ера, в която пациентите ни се лекуват с лекарства, модифициращи диабета. Това означава, че
тези терапии повлияват голям брой от
усложненията
на захарния диабет: подобряват сърдечносъдовия риск, предпазват бъбреците, намаляват излишните килограми, спомагат за намаляване на риска от стеатозен хепатит и други.
Да, модифициращите диабета лекарства са налични в клиничната практика. Но си заслужава да се спомене понятието „терапевтична инерция“, което е причина в целия свят новите терапии да не достигат навреме до пациентите. Ще дам за пример едно мащабно проучване, проведено в 38 държави при пациенти с тип 2 захарен диабет, недобре компенсирани на фона на един медикамент. В рамките на 3 години при под 10% от тези пациенти лечението е било актуализирано с препоръчваните в съвременните наръчници иновативни терапии. Неслучайно това проучване прави заключението, че лекарите трябва да познават новостите и международните препоръки и да ги прилагат навреме в практиката.
- По-добра и по-ранна ли е диагностиката на диабета в наши дни?
- Мисля, че да. Има разработени въпросници за оценка на риска от диабет, утвърдени са критериите за поставянето на диагнозата, конкретизирани са рисковите групи от международните диабетни организации – хора с наследствена предразположеност, жени с гестационен диабет, хора с наднормено тегло и затлъстяване и т.н. Въпреки това по данни на Международната диабетна федерация
един от десет възрастни
в света живее с диабет и половината от тях не са диагностицирани.
Искам да подчертая, че голямата част от българските общопрактикуващи лекари са много добре подготвени да улавят навреме симптомите, да поставят диагнозата на захарната болест и да провеждат скрининг на рисковите групи. Необходимо е обаче хората да не неглижират оплакванията си и да търсят без забавяне лекарска помощ, тъй като забавянето води до усложнения.
- Споменахте затлъстяване, каква е връзката между диабет и наднормено тегло?
- Тази връзка е добре доказана в много посоки. От една страна, затлъстяването и още повече висцералното затлъстяване е важен фактор за развитие на инсулиновата резистентност, която е основен компонент в патогенезата на тип 2 диабет. На второ място затлъстяването е и етиологичен фактор в развитието на редица диабетни усложнения и придружаващи състояния – дислипидемия, ускорена атеросклероза, бъбречни усложнения, стеатоза и много други.
Затлъстяването е причина
и за ранна остеоартроза - тя значимо ограничава двигателната активност на пациентите, която е основен елемент в терапията на диабета. Не на последно място по-старите антидиабетни терапии водеха до повишение на теглото. Поради всичко изброено нашият пациент попада често в порочен кръг, излизането от който изисква много познания и грижа от страна на лекуващия екип, а също мотивация и постоянство от страна на болния човек.
- Имат ли достъп българските пациенти до най-новото в терапията на диабета?
- България е на едно от водещите места в Европа по достъп и реимбурсация на най-съвременните антидиабетни лекарства. Критериите за изписване на иновативните медикаменти са в съответствие с международните препоръки и продуктовите им характеристики, така че всеки пациент, който има показания и няма противопоказания за това лечение, да има достъп до него. Страната ни има около 500 ендокринолози и е една от държавите с най-много специалисти на глава от населението. Те са много добре подготвени, но за съжаление, не са равномерно разпределени и има
райони, в които хората с диабет трудно могат да се срещнат с ендокринолог
Наскоро публикуван обзор на италиански диабетолози разглежда причините за ненавременното иновативно лечение на хората с диабет и ги разделя на три: причини от страна на медиците като липса на персонал, време, мотивация и знания; причини от страна на пациентите – недоверие, липса на средства, недостатъчна самоотговорност; причини от страна на регулациите и здравните системи като реимбурсации, достъпи и организация. По отношение на организацията: в последното десетилетие значимо градираха изискванията към лекарите за попълване на все по-нарастващо количество документация. Поради риск от значими санкции това принуждава лекарят да преглежда и изслушва все по-малко и да пише все по-много. Мечтая за времето, когато ще се случи обратното; за времето, когато институциите ще осъзнаят, че всеки пациент е важен като човек, а не като изписаните листове хартия и похарчените или спестените средства.
* Интервюто е изготвено със съдействието на Novo Nordisk
