"Няма как пост-ковид синдромът да остане скрит. За дълъг ковид говорим тогава, когато симптомите продължават или пък се завръщат, или пък отново се появяват, след като вече острата инфекция е отшумяла", заяви вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова пред "Фокус".
"За дълъг ковид се говори, когато симптомите са повече от четири седмици, а когато те надхвърлят 12 седмици, вече говорим за т.нар. пост-ковид. И да, през последните месеци това наистина фокусира все повече вниманието на всички специалисти. Да започнем от там, че все още не е ясно точно коя е причината, която стои зад това състояние. Има четири основни хипотези, които най-вероятно взаимно се допълват, а не се изключват, като започнем от това, че е възможно вирусът да се задържа по-дълго време или фрагменти от него и съответно да провокира имунния отговор. Възможно е вирусът да е отключил, по време на острата инфекция, някаква автоимунна реакция, така че впоследствие тези автоантитела, да речем, да атакуват собствени структури на организма. Не е изключено значение да имат различни микросъсиреци, които също така се образуват, или пък дори и това SARS-CoV-2 да е повлиял върху микробиома да речем на човек, основно този в червата например", каза още проф. Александрова.
"Докато не стане ясна точно коя е причината, както вече казах, вероятно това е едно комплексно заболяване, няма как да направим и решителна крачка напред по отношение на лечението. А иначе това какво знаем към момента – през последните две седмици излязоха две доста интересни публикации. Едната вече наистина е публикувана, и то в „Нейчър“, а другата се появи на 30 юли, все още под формата на предпечат. Тя идва от специалисти от Кралския колеж в Лондон. Какво е интересното в тях? Интересното е това, че специалистите в Лондон вече се опитват да внесат известен ред в хаоса, така да го кажем, като те разделят въз основа на симптомите продължителния ковид на три основни групи състояния. Първият от тях – това е да речем случаите, в които преобладават респираторните симптоми. Това са задух, сърцебиене, умора, болка в гърдите. Това, което те правят обаче, е, че свързват тези симптоми, тези състояния с някой от вариантите. Да речем респираторният се свързва основно с изходния вариант на SARS-CoV-2 – този, който дойде от Ухан, и основно е преобладавал при неваксинираното население. Тогава нямаше ваксини във Великобритания. Най-разпространеният обаче е този с неврологичната симптоматика, което означава проблеми с обонянието, главоболие, умора, депресия и мозъчна мъгла", уточни специалистът.
Третата форма, това е т.нар. системно възпалително или с коремни симптоми. В този случай става дума за мускулно-скелетни болки, анемия и умора.
"Въобще умората я има навсякъде, както виждате, стомашно-чревни смущения, общо неразположение. И тук вече авторите не откриват връзка с някой от отделните варианти. Другото, което е интересно, това е, че да речем изходният вариант от Ухан, при него тези продължителни симптоми са траели около 30 седмици, докато при Алфа и Делта виждаме, че периодът се скъсява и пада до 24-25 седмици", обясни вирусологът.
