ЗА СВЕТОВНИ ГРАДОВЕ
“Ню Йорк, Ню Йорк” - Франк Синатра
”Вива Лас Вегас” - Елвис Пресли
“Барселона” - Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе
If you're going to San Francisco - Скот Маккензи
Парижки нощи - Джордж Бейкър
A Paris - Едит Пиаф, Ив Монтан
"Улиците на Филаделфия" - Брус Спрингстийн
"Маями" - Уил Смит
Всеки български град си има герб и, разбира се, ГЕРБ.
Но имат ли те свой химн или популярна песен, която да ги кара да се гордеят, че са се родили точно тук? Или шлагер, с който всички българи да свързват тъкмо този град?
Когато всички си тананикат песен, която се свързва с определен град, той печели популярност, става по-интересен. Подсвиркваме си "И цъфтят в суматохата кестени, прецъфтяват и пак цъфтят" и се сещаме за София (виж още на 36-а стр.). Париж си има “Парижки нощи”, Бургас пък - “Бургаски вечери”. Кой не е чувал за тях? В света може би най-известната песен за град е “Ню Йорк, Ню Йорк” на Франк Синатра. И той отдавна е част от романтиката около “Голямата ябълка”.
След като "24 часа" и Дарик радио направиха поредното си годишно национално проучване за най-добрия град за живеене в България, сега ще ви разкажем за химните и песните на някои от българските градове.
Юнак балкански
Ако попитате в Сливен кой е химнът на града, и децата ще отговорят, че е "Стани, стани, юнак балкански". Дори ще изпеят поне един куплет. От 1970 г. мелодията на "Стани, стани..." звучи от кулата на градския часовник всеки ден в 6, 12 и 24 ч. Местни зевзеци казват, че старата песен сутрин зове "стани, стани", на обед - "хапни, хапни", а вечер - "легни, легни". Сливенци така са свикнали със сигнала, че ако не го чуят, започват да се съмняват в часовниците си.
В документацията на общината мястото за химн на града е празно. "Какъв химн да мислим на Сливен, когато Чинтулов е написал велик текст и музика, каквито едва ли някой някога ще напише. Сливен има "Стани, стани, юнак балкански" още преди Освобождението, още преди националния химн. Който няма история и традиции, да си измисля каквито иска песни", коментира областният управител в Сливен Марин Кавръков.
Саундът на Каварна
Рок столицата на България, както е популярна Каварна, няма официален химн. Имаме неофициален, но пък особено популярен химн и той е: "Да живее рокендролът!", каза кметът Цонко Цонев.
Още юнаци... и партии
Народната песен "Бела съм, бела, юначе" се смята за химн на Родопите. При изпълнението й на официални празници и събития хората стават прави и я почитат както националния химн на България. Прието е, че песента се е родила в района на село Гела. С нея се откриват всички фолклорни прояви в региона. Песента е толкова обичана от местните хора, че на последните избори всички по-големи партии откриваха кампаниите си с нея. Съставът на сегашния общински съвет на Смолян се закле след песента.
Най-популярното й изпълнение е на Радка Кушлева, вече покойница. След това са я пяли Валя Балканска, Златина Узунова и други известни певци от Родопите.
Ето началото на песента:
Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела,
лу един Карлък остана;
и той не щеше остана,
ам' беше в могла утонал.
Лъвове, титани
Маршът на Трети пехотен Бдински полк "Бдинци - лъвове, титани" е официален химн на Видин по решение на общинския съвет от края на 2010 г. Композитор е Боню Кирчев, текстът е на Никола Попов и е отпечатан през 1931 г. в сборника "Военни песни". Изпълнен е за първи път във Видин при откриването на паметника на офицерите и войниците от Трети пехотен бдински полк, загинали във войните 1912-1913 и 1915-1918 г. Полкът е сформиран от княз Александър Батенберг на 12 октомври 1884 г., а щабът му бил във Видин. Разформирован е след края на Първата световна война през 1918 г.
Бдинци - лъвове, титани!
Наша слава всепобедна,
що се носи от Балкана
и до хижата последна.
Градът има и неофициален химн във фолквариант "Видин, Видин" на певицата Диана Александрова по текст на Надежда Захариева. "Балада за Видин" е от най-новите естрадни песни за Видин, с текст, музика и изпълнение на учителя Красимир Михайлов.
Тържествени фанфари
"От кога се е, мила моя майно льо, зора зазорила", строфата от песента за цар Иван Шишман звучи при всяко официално събитие в във Велико Търново.
За първи път фанфарни сигнали по известната народна историческа песен звучат на 6 юни 1965 г. при откриване на културен празник "Поглед към вековете". Мелодията е специално аранжирана от проф. Георги Димитров, поетът Камен Зидаров съчинява ода "Възхвала на Търновград", изпълнена от актьора Константин Кисимов. От 1985 г. общинския народен съвет регламентира "фанфарните сигнали на Шишмановата песен" да поставят началото на възстановения през 1984 г. градски празник.
Фрагменти от песента за цар Иван Шишман са вплетени и в уникалния аудиовизуален спектакъл "Царевград Търнов - звук и светлина" на Царевец.
“Песен за Хасково” - и на емпетройка
Градът има официален химн от 2009 г. - "Песен за Хасково" и е представен за първи път на официалния му празник 8 септември. От официалната уебстраница на общината може да бъде свален звуковия файл. Конкурсът за химна е спечелен от местните поети Ели Видева и Петър Ванчев, а музиката е на Стефан Диомов. Вокалните партии изпълняват Ваня Костова и синът й Боян Михайлов.
Химнът на Разград е поръчан в края на 90-те години. След конкурс е избран текст на местния поет Иван Дойнов, музиката е на Александър Райчев. Химнът така и не става популярен и не се изпълнява никога по публични събития. Затова и голямата част от разградчани дори не са чували за него.
От 2010 г. и Пазарджик има официален химн. Автори на текста са журналистите и поети Митко Начев и Борислав Петров. Музиката е на маестро Григор Паликаров.
Песента "Оттука започва България" става химн на Шумен след решението на общинския съвет на 7 април 2000 г. Автор на текста е поетът и председател на Дружеството на шуменските писатели Антонин Горчев. Музиката е на Хачо Мисакян.
Химнът на Монтана е по музика на композитора Росалин Наков, звучи модерно и се изпълнява от вокална група "Детски смях" към Обединен детски комплекс "Ние, врабчетата".
Добруджански край - земен рай
"О, Добруджански край" се изпълнява винаги, когато се вдига или спуска знамето на община Добрич, звучи и на всички общоградски и училищни празници. Песента е създадена през 1940 г. Текстът е на Любомир Бобевски, музиката е композирана от Александър Кръстев. Ето част от химна:
О, Добруджански край,
Ти наш си земен рай,
В теб златно жито зрей!
В теб вакло стадо блей!
Песента всъщност е химн на цяла Добруджа и доскоро се изпълняваше във всички общини като всеобща прослава на родната земя. Преди няколко години обаче тръгна идея за създаване на отделни химни на общините.
Естрадно-патриотичен стил
Благоевград няма официален химн. През 80-те години обаче местният композитор Димитър Янев пише текста и музиката на "Песен за Благоевград". Тогава тя е издадена на малка грамофонна плоча в изпълнение на естрадния певец Евгени Душанов с оркестър "София". От другата страна на плочата е песента "Гласът на Пирин" в изпълнение на Емил Димитров.
Различни прояви в града понякога се озвучават с "Песен за Благоевград", която е в т.нар. естрадно-патриотичен стил.
Преди десетина години на фестивала "Македония фолк" тя бе изпълнена от Веселин Маринов. Пуска се да звучи основно на събития на БСП. За последно звуча на предизборна среща на Сергей Станишев в областния център през есента. Младите почти не я знаят.
И Търговище е без официален химн, но в време на тържествени моменти се изпълнява "Изповед". Текстът е по едноименното стихотворение на търговищкия поет Стоян Михайлов, музиката е написана от Константин Кряколов. Изпълнена е за първи път на 29 януари 2009г., когато е било честването на 131-та годишнина от Освобождението на Търговище от турско робство.
Магнетофон “Юпитер” и бели маратонки
Интересно е, че миньорските градчета Раднево и Гълъбово имат свои химни, докато големите Стара Загора и Казанлък досега не са избрали официално своя песен.
В средата на деветдесетте години на миналия век радневци харесват за свой химн песента "Разсъмване над Раднево" на композитора Морис Аладжем по стихове на местния поет Ганчо Ганчев. В Гълъбово узакониха за свой химн "Гълъбово ято" - песен на местния творец Пейо Пеев, вече покойник.
Решението на общинския съвет е от декември 2005 г., но творбата на Пеев е писана е в началото на 1970-те . Тя вече била негласен химн на младия град, изпълнена от автора и записана най-напред на стар магнетофон "Юпитер".
По време на тържества в Стара Загора звучи една от двете песни "Музикална емблема" или "Песен за Стара Загора". "Емблемата" е изцяло дело на местния композитор порф. Петър Жеков, сътворена е през 2002 г.
"Песента" е с автори композитора Кирил Тодоров и поета Таньо Клисуров и е от 2005 г.
Мнозина българи се сещат за песента на Стефан Вълдобрев, в която той с бели маратонки възпя стар'загорската гара. Но пък старозагорци не я приемат насериозно.
Друго си е, когато имаш съгражданин известен изпълнител.
Ето, Орлин Горанов пя за "Берковица, Берковица" и песента е химна на родния му град от 2005 г.
Песен за Плевен в партиен плен
Плевен няма химн, но градът прие неофициално за такъв най-обичаната песен, създадена от легендата на българската естрада Емил Димитров. "Подгответе клип и песента е ваша!", заръчва Емил пред репортери от родния Плевен през 2001 г. Преди парламентарния вот 2005 г. синът му Емил Димитров-младши обаче дари "Песен за Плевен" на Румен Петков, който бе водач на БСП листата. По-късно плевенчани поискаха да превърнат песента на Емил в химн с подписка. Събраха стотици подписи, но без резултат. (24часа)
Трубадурският “Булевардът” неофициален химн на София
Колкото и невероятно да звучи, София, столицата на България, няма свой официален химн. Основната причина за това е, че в столичната община има много политика - всяко ново ръководство започва отначало по темата по свои си съображения.
През есента на 2003 г. сдружение "София - вечната и святата" заедно със Столична община и НДК направи конкурс за песен на София. Организатор е председателката на сдружението Кристина Белчева. До финала достигат 15 песни, голямата награда от 1200 евро печели Васил Петров с песента "Разходка". Песните от конкурса са качени на диск: "София", "Моя София", "София ухае на липи", "Столица на моето сърце", "Нощна красавица", "Вяра, Надежда и Любов" "Орлов мост", "Лъвов мост", "Градът", "Триединство"...
В началото на 70-те години на миналия век се ражда песента "Булевардът" и вече 40 години тя е нещо като народен химн на София. Текстът е на Миряна Башева, музиката и изпълнението на Михаил Белчев:
Под дебели подметки и проза
дреме есенно жълт тротоар,
на разсъмване всичко е розово
за петнайсет минути макар.
Своя автомобилен оркестър
вдъхновен дирижира градът
и цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят.
Аз ги имам за съученици
тия честни дървета на пост,
пред вековната наша традиция -
да ме чакат на Орлов мост.
Дефилират милион непознати -
Димитрова, Николов, Петров,
и повикана по телепатия
бърза новата ми любов.
Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за Шан-з-Елизе,
тук възкръсват след дългото скитане
уморените ми нозе.
Този факт е световноизвестен,
че на "Руски" започва денят,
и цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят.
Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за "Шанз Елизе",
тук възкръсват след дългото скитане
уморените ми нозе.
Този факт е световно известен,
че на "Руски" започва денят
и цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят.
Михаил Белчев определя "Булевардът" като "първата трубадурска и хъшлашка песен за София". Факт е, че тя не остарява и продължава да пулсира в паметта на софиянци, тананикат си я и стари, и млади.
През 1968 г. за Световния фестивал на младежта и студентите, който се проведе в нашата столица, Бисер Киров запя песента "Гълъби над София". Но тя беше химн на фестивала, не на града.
"Не забравяйте и софийския химн, писан в Радомирско", апелира форумецът Чичата:
Нечем, мамо, нечем
боза да продавам,
сакам у Софйя
джандарин да ставам.
Тамо има, мамо,
убави момета,
убави момета
с шарени роклета...
ПЕНЧО КОВАЧЕВ
Култовата “Бургаски вечери” писана преди 43 години
По различни поводи Бургас се представя с два химна. Официалният обаче е култовата песен "Бургаски вечери", изпята от "Тоника". Това е регламентирано юридически, след като през 2008 г. общината сключи договор за авторските права с притежателя им Гого Найденов, предоставени му от композитора Иван Коларов и автора на текста Иван Ванев.
Песента е писана преди 43 години и вече се е превърнала в любим шлагер на поколения българи. Още преди да бъде обявена за представителната песен на черноморския град, "Бургаски вечери" битуваше в съзнанието на бургазлии като техен химн. Песента неизменно присъства в репертоара от програмата на всяко по-значимо събитие в града, редовно звучи по кръчми и кафенета.
За химн на Бургас се смята и песента "Към теб се завръщам", която е само на четири месеца. Тя е по музика на местната група "Горещ пясък", текстът е на юристката на бургаската митница Елка Стоянова. Песента бе избрана след конкурс, обявен от общината специално за кампанията "Завръщане в Бургас", насочена към известните бургазлии по света и у нас. По тази линия в града през последните години тържествено бяха посрещнати акад. Антон Дончев, Райна Кабаиванска, Георги Калоянчев и др.
ДИМЧО РАЙКОВ
“Град гранитен” надви Кидика
Рапъри, естрадни звезди, фолкпевица, талант номер 1 на България и групи за стари градски песни мериха сили в конкурса за създаване на химн на Пловдив преди 2 г. Наградният фонд бе 10 000 лева. Изборът на химн обаче се превърна в истинска едногодишна сага. Тя завърши на 8 юли 2010 г. с обявяването на "Химн на Пловдив" ("Град гранитен") за "представителна музикално-поетична творба на града".
Конкурсна комисия, съставена с решение на местния парламент, определи за победител "Химн на Пловдив" по текст на Петър Анастасов и музика на Георги Славчев. "Тогава имах два варианта - да внесем в ОбС решението на комисията или да чуем и пловдивчани. Радвам се, че администрацията избра втория и организирахме обществено допитване чрез електронно гласуване в сайтовете на пет пловдивски медии", обясни Илко Илиев. Сред тях беше и "24 часа".
Авторските колективи на 43-те предложения за химн, които през март 2010-а бяха качени в сайтовете, бяха разпъвани на кръст от форумците в продължение на месец и половина. Критиките на повечето от блогърите бяха, че проектохимните звучат "като стари градски песни", "като произведения отпреди 2 века". "Не бива обаче да са и еднодневки. Какво е лошото да изглеждат стари - вижте химните на европейските столици, не са хитове, защо и нашият да не е подобен", беше мнение, също се подкрепяно от мнозина в блога.
Тепетата, Марица, траките, Орфей са символите на Пловдив, присъстващи в почти всички текстове. Всеки втори автор се обръщаше към Божията милост да съхрани достолепието на Трихълмието. Не случайно най-експлоатираната дума беше "древен".
Сред предизвикващите бурни негодувания в блога беше сравняването на Пловдив с "българския Рим". "Марица/колесница" пък беше една от често появяващите се в рима лексикални единици.
Рапъритеот група "Респект" с "Древен и вечен", Христо Кидиков и детска вокална формация "Омайниче" с "Песен за Пловдив" бяха сред 12-те финалисти, които представиха творбите на концерт в лятно кино "Орфей". Сред творбите с амбиции за химн бе и "Град велик", чийто текст бе написан от юриста на Вестникарска група България Радомир Чолаков. Песента бе разгърната върху популярната мелодия с тромбона от клипа на Пловдив за Европейския месец на културата от 1999 г. В записа участваха 35 певци от катедралната църква "Света Богородица" и от митрополитския хор.
Над 1000 души гласуваха на концерта с бюлетини. И отново предложението на Петър Анастасов и Георги Славчев бе с най-много почитатели. Бяха дадени още 2 седмици за електронно гласуване, което приключи на 27 юни 2010 г. "Химн на Пловдив" ("Град гранитен") получи в окончателния вот най-широка подкрепа от пловдивчани с 39,8%. Творбата бе единодушно приета с 34 гласа и от местния парламент. На 8 юли съветниците станаха на крака и прави изслушаха химна на Пловдив в изпълнение на победителката от първото издание на "България търси талант" Богдана Петрова.
ИЛКО ВАСИЛЕВ
Вдигнете шум за “Миньоро”
"Песен за Перник" е най-новото парче, посветено на миньорския град. То се изпълнява от фолклорната певица Ива Давидова.
Песента е по музика и аранжимент на Владислав Тодоров и Красимир Димитров от Masters Of The Dance, текстът е дело на Ива Давидова. Очертаващият се нов химн на миньорския град разказва историята за неговото създаване преди 8000 години, както и за последните сражения на смелия Кракра Пернишки с Византия.
Предимно на официални мероприятия се изпълнява друга песен - "Песен за Кракра". Негов автор е писателят Славчо Чанев, музиката е на Христо Тонев.
"Гангста рап" парче с пернишко звучене дълго се въртеше на клипче във Vbox7. Не е ясно кой е авторът му. На слайдшоу позират малки момчета с големи пистолети и огромни татуировки. В бекграунд с плейбек на известна от миналото рап мелодия се чуват фрази като: "Перник е градът на вашите кошмари, тука раздаваме яко шамари", "да ни видиш без оръжие, е нещо ненормално, когато правим нещо, го правим брутално" и други подобни.
На футболния клуб "Миньор" също има посветена песен. Тя е на рап изпълнителя Мишо Шамара. Парчето се казва "Вдигнете шум за Миньоро" и е химн на феновете на "жълто-черните".
СВЕТЛАНА СТОИМЕНОВА
Варна, хубава Варна
Варна няма свой официален химн. През годините общината е финансирала и продуцирала написване на песни за града. Сред тях е много хубавата, но не толкова позната композиция на Нелко Коларов "Завръщане". Музикантът гастролира с Робин Гиб от "Бий Джийс" и "Брейзън абът" на Николо Коцев и е създател на първия пианобар в България. Песента се изпълнява от Васил Найденов. Преди няколко лета Теди Генев и Маргарита Хранова записаха също свежа композиция, посветена на морската перла.
Ако питате старите варненци, те ще посочат за химн на града си "Варна, хубава Варна", изпълнена от латиноамериканската група "Лос Парагуайос" през 1967 г. Шлагерът е записан от тогавашната държавна компания "Балкантон”.
ИСКРА СОТИРОВА
Защо класираха Хелзинки за № 1 в света
София е най-добрият град за живеене в България през 2011 г. в националното проучване на “24 часа” и “Дарик”. А кой е №1 в света? Финландската столица Хелзинки според класацията на авторитетното списание “Монокъл”.
Световни класации на градовете има доста, но характерното за тази на "Монокъл" е, че класира градовете не само по сухи статистически данни, а и по нещата от градския живот, които карат човек да се чувства добре. Когато “24 часа” и "Дарик" замисляхме критериите за “Наи-добрият град за живеене в България”, бяхме повлияни тъкмо от тази класация.
По какво си приличат и се различават Хелзинки и София - вижте числата, а какво представлява финландската столица е описано по-долу.
Хелзинки е от онези градове, за които съжаляваш, че не си открил по-рано.
Някак по северноевропейски закътан между Стокхолм, Осло и Копенхаген, той е по-скоро неглижиран за тяхна сметка. Ако стане дума за скандинавско посещение, хората биха избрали Стокхолм пред Хелзинки, това е факт. Хелзинки обаче живее, работи, диша, почива си, развива се по един особен финландски маниер - с особено внимание към детайла, бавно, но постепенно и без излишни фоейрверки. Когато се настаниш в хотела и се огледаш наоколо, първите впечатления - нали са най-важните - са достатъчно интересни. Очакваш студ, а всъщност е сравнително топло. Модата, музиката, филмите, арт-сцената, дизайнът, архитектурата, иновациите - всичко наднича от книгите и списанията, които или ще си купиш, или ще ти връчат от рецепцията.
Преди време кметът на Хелзинки казваше, че градът е пълен с добре образовани и възпитани хора, но за разлика от другите големи градове е по-слабо диференциран. Природата е фантастична, климатът - по-топъл от очакваното, градът е спокоен и сигурен.
Хелзинки наистина е един от най-топлите градове в Европа не в буквален смисъл, разбира се. Температурите често отиват под нулата. Градът е чудесно устроен, без подредеността му да бъде вадена на преден план като в някои немскоговорещи градове.
С едва 588 хиляди жители, безплатно образование, достъпно здравеопазване и почти пълно покритие на безжична интернет мрежа, градът моментално се изкачи в личната ми класация за местата, които бих искал да посещавам поне веднъж годишно. Летището в Хелзинки е международен хъб, който осигурява директни полети до повече от 120 дестинации. Какво ще кажете за малко интересни статистически данни? Убийства? Едва пет за годината. Взломни кражби - вече 382, при положение че миналата година са били 684. Образование? Както стана ясно - безплатно до университета. Да не говорим, че именно финландската образователна система е многократно гласувана като най-добрата в света.
По-горе става дума за "достъпно здравеопазване"? Разбира се, то е такова, защото основно се финансира от данъчните постъпления. Кога може да пазарувате хранителни и други стоки? Противно на някои аналогични "студени" градове, в които всичко затваря в 6 следобед, в Хелзинки не е така. Дори и в събота има отворени магазини.
Задръствания? При положение че една трета от всички пътувания в натоварените дневни часове са с велосипед, може да си представите каква точно е честотата на задръстванията в града.
Зелени площи? Последните данни показват, че на човек се падат средно по 134 квадратни метра. Струва ми се достатъчно, нали? Като прибавим към това, че качеството на въздуха е едно от най-добрите в континентална Европа, картинката се прояснява. Безработица? Малко под 7 процента.
Най-важното в Хелзинки обаче е културата на иновации и предприемчивост, която всеки млад професионалист показва. В града няма да откриете стандартните вериги магазини, а напротив - малкият и средният бизнес просперира именно защото има място и възможност за реализация на идеите на жителите на града. Показателно е, че няма нито един Starbucks в Хелзинки (освен на летището), но има множество различни малки и големи кафетерии, които предлагат изключително кафе. Така е и с магазините, ателиетата... Хелзинки е град, в който се влюбваш от пръв поглед
КОНСТАНТИН ВЪЛКОВ, ДАРИК РАДИО
