На 27 г. колко му е да си лъчезарна. Зад гърба ти са студентското радио, 2 години в "Господари на ефира", мечтаната работа в рекламна агенция, гадже.
И изведнъж: живот на пауза - в медийните среди израз, който се използва за времето между 2 включвания.
Така нарича годините от 2008 до 2011 г. 31-годишната Тошка Иванова. В анонимния блог "Разни мисли на един заразен човек" тя споделя как тотално се е преобърнал животът й, когато случайно разбира, че носи вируса на хепатит С.
Решава да скрие от колегите си болестта, понякога не й е лесно да обяснява, че не е наркоманка. Отделно - за перипетиите в здравната каса и голямото чакане, докато се пребори за лечение. Получило се е нещо като дневник.
По идея на блогъри нейната история вече е събрана в книга. Премиерата е на 23 февруари в НДК. Ще я представи писателят и лекар Калин Терзийски.
Тошка е късметлийка - жива, здрава и пълна с идеи. Иска да каже на тези, за които животът на пауза предстои, че хепатит С не е непременно смъртна присъда. Между 50 и 70% от хората, които се лекуват, се спасяват от вируса.
С насмешка си спомня как в началото дори се наложило да отвори интернет търсачка, за да разбере що за заболяване на черния дроб е това.
"В края на 2008 г. се разделихме с приятеля ми доста болезнено.
Бях притеснена, пуснах изследвания за СПИН - покрай тях ми предложиха и безплатни за хепатит С. Дотогава и аз като повечето хора мислех, че човек трябва да е или наркоман, или да проституира, за да се зарази с такова нещо. Хората не знаят, че всяка кръвна манипулация, дори и най-безобидната, е рискова. А преди десетина години мене ме оперираха, правила съм си пиърсинг, татуировка, ходила съм на зъболекар. Вярно, бях маниачка и исках при пиърсинга иглата непременно да се отваря пред мене...", смее се сега жената. В книгата това звучи като: "Мамка му, защо на мен!"
Според официални и неофициални статистики у нас има около 150 000 болни от хепатит С, който се предава само по кръвен път, и още 350 000 заразени с хепатит В. Други дори не подозират какво ги е сполетяло.
На теория всеки може да си направи специалното изследване - струва 15-17 лева.
"Кой обаче ще ги даде тия пари просто така, ако не е убеден, че наистина трябва? И аз нямаше да го направя, ако не ми бяха предложили да е безплатно - разсъждава Тошка. - Всъщност отстрани изглеждаш здрав - е, малко си преуморен, малко бледичък и поотслабнал, сутрин трудно се събуждаш... А е имало случаи - вече беше започнало лечението - когато по 18 часа не можех да стана от леглото. Вземах болнични, молех да не пишат цялата диагноза. Криех от колегите. Те очакваха от мене да давам идеи, да пиша сценарии, но понякога ми трябваше час и половина за нещо, което преди вършех за 30 минути."
Чак сега, когато излиза "Позитивно", в агенцията разбрали какво всъщност се е случило. Впрочем двоякият смисъл на заглавието съвсем не е случаен.
"Човек трябва да не се отпуска в такива моменти, обаче се чувства жестоко самотен. Бях споделила само с родителите си и с брат си, с 3-4-ма най-близки приятели. Но колкото и да ми съчувстваха и да ме подкрепяха, те едва ли можеха да усетят какво става. Бях решила да не се предавам, обаче се изолирах от всичко. Сутрин ставам някак си, отивам на работа, оттам - вкъщи. За всичко друго се чувстваш безкрайно изтощен, мислиш само как да оцелееш. Няма кино, няма театър, гости. Това е животът на пауза", припомня лудетината купонджийка.
Сринала се на осмия месец. И оттогава ходи на психиатър. Заради болестта сама се отказала от шанса да започне нова връзка. Казва, че се бояла, че няма какво да даде на човека отсреща. И още не мисли за гадже.
Тошка признава, че през трите години най-добре се е чувствала във форума на пациентското сдружение, където всички са като нея. Себеподобните не те питат откога си зарязал божествената водка и какво ти става, та крещиш.
Споделят, помагат си, търсят психическа подкрепа, виждат се понякога. Вече са се амбицирали неформалните сбирки да прераснат в групи за взаимопомощ. Поне веднъж месечно хората да се срещат и да знаят какво да правят.
Самата книга, пълна със самоирония и бунтарски хъс, е разделена на 3 части. "Годината на новините" разказва през какво трябва да мине човек, докато разбере от какво всъщност е болен и какви са възможностите да се пребори.
"Годината на интерферона" е за това да се справиш със себе си по време на лечението.
За финал -"Годината на резултатите", където има и късметлии като Тошка Иванова.
