Гърция е на ръба на бръснача. Трябва да кажем истината на гръцкия народ. Много страни от еврозоната вече не ни искат. И трябва да ги убедим, че Гърция може да остане в еврозоната.
Тези четири изречения на финансовия министър Евангелос Венизелос лаконично описват драмата на гърците днес.
Хората, които “си играят с огъня както вън, така и в страната, някои с факли, други с клечки кибрит, поставят страната ни пред голяма опасност”, предупреждава Венизелос по повод драматичните протести в Атина в нощта на 12 февруари, когато парламентът приемаше условията на т.нар. втори меморандум.
Столицата осъмна опожарена, стари и красиви сгради бяха изпепелени.
“ Нашето поколение трябва да избере: или саможертви и ограничения, или национална катастрофа, която може да унищожи нашето общество, институции и демокрация”, говореше в онази драматична нощ Венизелос.
Днес никой не знае как ще свърши всичко това. Дали наистина в крайна сметка Гърция ще обяви фалит и ще осъмне съвсем скоро на дъното, за да започне от нулата. Или все пак ще приеме унизителните мерки на Европа, която не само налага драстични финансови мерки, за да ограничи разточителната и твърде корумпирана държавна администрация (1,2 млн. служители към края на 2010 г.), но изпраща на Атина финансов комисар, който ще следи къде отиват отпуснатите 130 млрд. евро от втория спасителен транш.
Гръцката съвременна трагедия се нарича дълг.
“Да заемеш, означава да съществуваш чрез другия, да направиш така, че длъжникът да успее, за да оправдаеш заема си. Да задлъжнееш, означава да умираш от страх: страх да застанеш лице в лице с предизвикателствата на настоящето и да предпочетеш да ги прехвърлиш на другите. Но да задлъжнееш понякога означава да имаш смелостта да се бориш за бъдещето... На всяка нация, както на всеки човек, й се иска, вземайки заем, да изкуши съдбата си.” Това пише големият финансист и банкер Жак Атали в книгата си “Всички разорени след десет години”.
Е, Гърция изкуши съдбата си до степен на антична трагедия. Днес общият външен дълг на Гърция се оценява на 580 млрд. евро. По данни на Евростат през третото тримесечие на 2011 г. гръцкият дълг се е увеличил до 159,1% от БВП. Година по-рано той е бил 138,8% от БВП. Едно от условията Атина да получи спасителния пакет е да съкрати публичните си разходи с 325 млн. евро през 2012 г. Като смазваща приемат гърците и френско-германската идея парите да се отпуснат на Гърция, но да са в блокирана сметка, по която Атина да връща лихвите по гръцките облигации.
Друго, още по-унизително, беше искането лидерите на ПАСОК и “Нова демокрация” да подпишат писмени гаранции, че ще спазват условията, наложени от т.нар. тройка (МВФ, ЕС и Европейската централна банка). За да гарантират с подписите, че при смяна на властта те също ще са приели тежките условия.
Доскоро малцина мислеха за фалита и удара върху еврозоната като най-черния от всички възможни лоши сценарии. Днес тези, които твърдят обратното, никак не са малко.
Пред холандски вестник (De Volkskrant) вицепрезидентът на ЕК Нели Крус обяви, че еврозоната няма да се окаже в беда, ако Гърция е принудена да се откаже от европейската валута.
Тя не очаква някакви ползи за Гърция, ако страната върне драхмата, но успокоява, че “няма да настъпи краят на света, ако някой напусне еврозоната”. Даже и еврозоната няма да колабира, нито е вярно, че цялата структура ще се срине, както ни плашат, прогнозира Крус какво ще се случи с Гърция при черния сценарий.
Вероятността от фалит на Гърция не е изключена, казва и шефът на Еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната - б.р.)Жан-Клод Юнкер пред “Шпигел”: “Ако установим, че всичко в Гърция се е объркало, няма да има друга нова програма и това ще означава, че през март трябва да обяви банкрут.”
През март всичко ще е решено за Гърция. Сега вървят три "адски тежки" седмици за Гърция, цитират медиите правителствения говорител в Атина.
Три ужасни седмици! Те или ще отидат за още и по-тежки хватки около въздуха на гърците, или трябват на еврозоната, за да се подготви максимално добре за Първия голям фалит.
А Гърция ще се озове извън борда - с неясно икономическо бъдеще и отгоре на всичко - пред извънредни избори.
Впрочем еврозоната успя да си осигури достатъчно време, за да се подготви за фалита. Неотдавна британски вестници съобщиха, че в кабинета на техния премиер вече има програми какво ще се случи на британците при гръцкия фалит. Вероятно и за други европейски премиери такива програми отдавна са готови и са пъхнати за близка употреба в надеждни сейфове.
Но кой е казал, че само гърците са сгазили лука? По прогнозни данни далеч над здравословните нива на задлъжнялост ще бъдат и други държави след 8 г. През 2020 г. според Банката за международни плащания публичният дълг ще надхвърли 200% от БВП на Великобритания, 150% във Франция, Белгия, Ирландия и Италия. Нищо чудно Европа да набере опит с фалита на Гърция, за да избегнат нейната съдба останалите държави от еврозоната, или ще станем свидетели на голямо колективно европейско пропадане.
Разбира се, в цялата тази история място за емоции няма. Европа не ще и да чуе, че безработните в Гърция вече са един милион, не ще и да види ровещите в кофите за боклук хора или завити с кашони бездомници по улиците в центъра на Атина. Гледка, доскоро абсолютно непозната за гърците.
Европа им казва - лъгали сте ни за състоянието на вашите сметки, сега трябва да плащате и да връщате. Ако се заслушате в дебата по немските телевизии, ще чуете единствено и само упреци към гърците, както и все по-настоятелните гласове да се махат от еврозоната.
Гърция обаче не си мълчи. Не случайно там вече публично се говори за сянката на Четвъртия райх над страната им заради суровите фискални условия на Европа, чиито говорител за гърците е канцлерът на Германия Ангела Меркел. Нейни карикатури са не само по плакатите на протестиращите в Атина и Солун, но и по фасадите на сградите.
Гърците са убедени, че Германия трябва да им върне репарациите от Втората световна война, за да се спасят. “Ние им помогнахме след Втората световна война да се изправят, като не си поискахме дължимото, нека сега и германците да ни помогнат”, казва убедено гъркиня пред телевизионна камера.
Гърция всъщност е във фактически фалит, казват учени и икономисти. Въпрос на време е да го обявят. По-добре да се примирим с контролиран фалит. Ние, гърците, трябва да прегърнем страховете си, за да се изправим, казва Йоаким Каламарис, бизнес консултант, който живее в България от 15 г.
Как ще осъмне Гърция след фалита?
Може би европейците трябва да прочетат забележителното есе на Никос Диму “Нещастието да си грък”, за да се опитат да разберат какво всъщност се случи не само с Гърция, но и с Европа и нейната еврозона, която трябваше да й гарантира не само стабилност , а и лидерство в световната икономика.
“В корените на гръцкото нещастие са двата национални комплекса за малоценност. Единият е във времето - към предците. Другият в пространството - към “европейците”. Неоснователни комплекси може би, но това не ги прави по-малко реални. Ние сме един народ без лице. Без идентичност. Не защото нямаме лице. А защото не смеем да се погледнем в огледалото. Защото са ни накарали да се срамуваме от истинското си лице. До такава степен, че се страхуваме да познаем себе си. Така се научихме да играем различни роли: на “античния”, на “европееца”.” Така описва днешното лице на сънародниците си Диму, макар книгата да е издадена още през 1975 г.
“Гъркът се опитва във всяка област да бъде извън реалността. И после е нещастен, защото е извън реалността. И после е щастлив, понеже е нещастен. По принцип гъркът пренебрегва реалността. Живее два пъти над финансовите си възможности. Обещава три пъти повече, отколкото може да направи. Знае четворно повече, отколкото в действителност е учил. Чувства - и преживява - петорно повече, отколкото усеща.”
Преди 2 г., когато над Гърция облаците на бурята се сгъстяваха, професорът от университета “Аристотел” в Солун Христос Фрагкониколопулос обясняваше огорчението си, че гръцкото общество няма ясна перспектива: “Вълнува ни много повече, че сме наследници на Древна Елада, на културата й, на демократичните й принципи. Но ние сме и съвременни модерни хора, а сякаш не знаем къде е мястото ни - нито в Европа, нито в света. Традицията и корените никой не ги отрича, но не може да ни движи само идеята за великогръцките символи, така не може да очакваш, че ще си стъпил здраво на земята.”
“Който и да е народ, ако произхождаше от древните гърци, по презумпция щеше да е нещастен. Освен ако може да ги забрави или надмине”, пише Никос Диму в есето си.
За Гърция предстои да научи вероятно най-тежката си новина в последните 30 години, откакто е в ЕС. Както изглежда, страната няма как да се размине с фалита.
ГЕНКА МАРКОВА
Унижението е голямо, затова се бунтуват
Когато влязоха през 1981 г. в ЕС, гърците имаха самочувствие на аристократи (и имат основание за това като наследници на древногръцката култура, на Византия, на Гръцкото възраждане).
Споделям мнението, че кризата не е гръцка, а европейска и световна. В тази криза Гърция се оказа едно от най-слабите звена и най-лесно за спекулативните финансови кръгове беше да ударят по нея. Особено ме впечатлиха думите на един брокер от хеджфонд пред гръцки вестник: “Всяка нощ сънувам фалита на Гърция, за да спечеля от застраховките.”
Гледах репортажите от протестите в Атина, там бяха и Манолис Глезос и Микис Теодоракис. Тези 80-годишни мъже, и двамата от левите сили, които са символ, знамена на гръцката съпротива, опитаха да влязат в парламента. И двамата са пострадали от сълзотворния газ, с който полицията се опитваше да спре вмъкналите се в мирната демонстрация младежи с качулки.
Теодоракис каза, че има една дума, която може да опише ставащото - предателство.
После видяхме и щетите след погромите - целият площад пред парламента в Атина е с начупени мраморни плочи, парчета от които летяха към полицаите в т.нар. война с камъни.
Мисля, че този протест е употребен. Атина има една особеност - в нея действат анархисти, които по различни данни са между 10 и 20 хиляди. Обявяват, че са против всяка власт. Сега излизат фактите за нощта на протеста - 40 разбити, ограбени и опожарени магазина. Жалко е, че са палили и неокласически сгради. Но това са организирани палежи.
Да, Гърция изживява много сложна ситуация. Но не очаквам да се стигне до налагане на някакъв режим, до анархия, до излизане на ситуацията извън контрол. Западът няма изгода, защото 70% от гръцкия дълг е към западни банки.
Но и негодуванието на обикновените гърци е основателно - унижението е голямо, Европа упражнява натиск, кредиторите също. И да напомня, че в гръцкото общество силно е залегнало чувството за демокрация, за свобода. Стандартът на гърците падна силно. И те не могат да се примирят с това. Намаляват заплати, пенсии, много хора остават без работа. Още след първия меморандум с финансова помощ за Гърция на улицата останаха много хора без работа. Според статистиката сега те са 1 милион. В Атина има близо 20 000 бездомни - хора с дипломи, загубили работата, домовете си. И тази картина е особено потискаща за гърците.
Но в правителството на Гърция сега има 41 министри, а в това на Италия - 14. Искат да намалят заплатите на хората, но депутатите не правят същото. А за разточителството на гръцката администрация се изписа толкова много.
“Гърция е преживяла окупация, престъпления срещу народа по време на Гражданската война, не бива да допуснем ново разделение на нацията”, призова бившият шеф на парламента Апостолос Какламанис. И на мен ми се иска да вярвам, че това няма да се случи с Гърция.
Проф. СТОЙНА ПОРОМАНСКА*
* Авторът е преподавател по новогръцки език в НБУ
Към 2030 г. Гърция може и да изправи глава
От най-различни съображения не ни го казват, но Гърция отдавна е фалирала.
Какво друго да мислим за страна с 580 милиарда евро общ външен дълг и с годишен бюджетен дефицит от 24 милиарда евро при годишни приходи от едва 90 млрд. евро в същата тази хазна.
Гърция обаче използва еврото като валута. Затова гръцкият фалит засегна цялата еврозона. И като имидж, и като възможности за справяне с проблема. Защото гръцкият фалит идва в деликатен момент. Всички се надяват, че Германия ще спаси положението. А Германия не иска повече да дава пари срещу голи обещания. И по атинските вестници Меркел е сравнявана с Хитлер, а като илюстрация на германското поведение по телевизиите вървят кадри на маршируващите войници на Вермахта.
Но истината е друга: Германия трябва да внимава.
Когато собственият ви дълг наближава 2 трилиона евро и когато имате да плащате 270 млрд. евро по държавни облигации през 2012 г. и още 200 млрд. евро през 2013 г., то ясно е, че няма да искате да плащате чужди сметки ей така. На юг от Германия е свръхзадлъжнялата Италия (1,92 трилиона евро дългове и 320 млрд. евро плащания по държавни облигации през 2012 г). Италия, чийто дълг на глава от населението (31 820 евро) е по - голям от гръцкия (30 520 евро на глава от населението). А на запад от Германия е Франция с дълг почти 100% от БВП и с 265 млрд. евро плащания през 2012 г.
Горката Германия, на кого да помага по-напред?
И то след такова финансово усилие, каквото беше обединението на двете Германии. За запазването на еврозоната Италия е от решаващо значение (а Гърция - не). Затова германската стратегия, грубо казано, изглежда така: крепй Франция, отбранявай до смърт Италия (защото рухне ли Италия, еврозоната едва ли ще оцелее), а гърците да вземат и те малко да си помогнат сами.
Това е положението днес. А какво ще става оттук нататък? Всичко зависи от решаването на дълговия проблем на Италия. Италианският елит е опитен и бонвиванът Берлускони бързо бе заменен от тихия Марио Монти, зад чийто гръб застанаха и Германия, и САЩ. Ако Монти не направи грешка, Италия ще прескочи трапа. С което и еврозоната ще бъде спасена. Франция и Испания с германска подкрепа също ще преминат през изпитанията. Да му мислят малките. В Португалия и в Белгия дълговият проблем се смекчава от факта, че значителна част от дълга е към национални (а не към международни кредитори).
При Гърция нещата са други. Наблюдаваме мъчителните пазарлъци на гръцкия елит по повод направата на една стъпка към решаване на дълговия проблем. А са необходими хиляди такива стъпки. И компетентна администрация, която хем ще бъде силно съкращавана, хем ще трябва да прилага строги мерки за икономии.
Имаме народ, който явно не страда от желание да понесе идващите трудности. Което е частично разбираемо, защото доста десетки от дължимите милиарди са в банковите сметки на едри гръцки бизнесмени, които са ги изнесли в чужбина и гледат сеир, казано по нашенски. Кредиторите на Гърция, правителството на Гърция и гръцкият народ днес не изгарят от любов един към друг. А докато отношенията в този триъгълник не се регулират,
Гърция ще върви с наведена глава през трудни времена.
Кредиторите ще си искат парите, политиците няма да искат да поемат отговорност за дълбоката криза, а народът ще обеднява, което е сигурен път към политически сътресения.
И така цикълът икономически проблеми - политически промени и обратно ще продължава дотогава, докато се стигне до стабилно състояние, с ново разпределение на населението по слоеве, нови политици и стабилизирани финанси. За всяко едно от тези 3 неща са необходими поне 20 години. А какви ще са параметрите на това ново равновесие, зависи от количеството инвестирани пари. Например: малко пари - преобладаващо бедно население, елит, представляващ сбирщина полуграмотници, стабилизирани финанси на ниво дъното на океана. Но Гърция няма да падне чак дотам. И към 2030 година отново ще почне да изправя глава.
Проф. Николай Витанов
*Авторът е математик, зам. изпълнителен директор и директор по науката и бизнеса в Института по механика на БАН
Властта на малките разбойници
Гръцката криза извади на показ екзистенциалните слабости на гръцката икономика. Зад кризата има и причини, вкоренени в гръцката култура, пише живеещият на остров Икария писател Ремко Каприо в статията си “Гръцките разбойници - културата на финансовата криза”.
В традиционните гръцки танци участниците се хващат здраво с ръце върху раменете, правят кръг и се движат с точни стъпки. Само водачът на танца импровизира, другите не нарушават линията или кръга. Авторът акцентира на тази особеност, за да подчертае, че гърците не късат лесно с традициите. Те зависят от връзките в семейството и неговата общност.
"Исторически гърците не харесват централизираното управление и основно разчитат на местното самоуправление, засилено от географската отдалеченост на островите и планинските села от Атина. Дори бог Зевс не могъл да управлява останалите гръцки богове от върховете на Олимп... Мерките да се централизира управлението и да се конституира ефективна модерна държава винаги са срещали съпротива - от класическите времена с Делоския морски съюз, който приключва в Пелопонеската война, окупацията от Отоманската империя, която ражда гръцкия народен герой паликари - юнак, до сегашното управление, за което корупцията и избягването на данъци са емблематични", пише Каприо.
"Разбойниците - борци срещу отоманското владичество, отиват в планините и правят чети. Но пък турците позволявали на властните местни капитани да управляват под тяхно наблюдение.
Паликари бил по същество не повече от малък разбойник, който в група бродел из планините под знамето на освобождението и независимостта на Гърция. Тези хора избягвали управлението на закона и често зависели от капитаните, които упражнявали местната власт.
Паликари е символ на сегашната гръцка финансова криза, отразяващ се в популярното мнение, което отхвърля централизираната модерна държава и симпатизира на непокорните на закона. Гърците не се идентифицират с политиците от централното управление, като изключим факта, че 1 на всеки 4-ма работещи гърци е държавен служител и е пряко зависим за доходите си от правителството. Централната власт е смятана за разточителна и корумпирана, от което следва преценката, че от нея могат да бъдат изтръгнати пари...
Лукаво гърците получават пари от правителството, докато избягват да плащат данъци и участват в неформалната икономика, мамейки държавата. Липсата на лоялност се простира дори до ЕС. Гърците с радост приемат евросубсидиите, но отхвърлят всякаква намеса в техния живот. (24часа)
Йоаким Каламарис: Да се примирим с фалита и да започнем отначало
Йоаким Каламарис е преподавател по икономика и управление в Европейския колеж по икономика и управление, бизнес консултант.
Роден е на 22 август 1976 г. в Гърция.
Завършил е "Международни икономически отношения" в УНСС - магистър (2001 г.), и Института за финансови науки в Лондон (2003 г.).
Специализирал е "Банки и финанси".
Има издадени шест книги на български език и над 300 публикации.
- Г-н Каламарис, как Гърция стигна до ръба на банкрута?
- Проблемната ситуация, в която се намира Гърция, е резултат от световната дългова криза, която съм предвидил в публикации и впоследствие с книгата ми “Икономическа демокрация” (2004 г.). Засегнал съм това бедствие като корупционен плод с книгата си “Морална икономика и поражението на капитализма” (2009 г.). Съвременните “икономически” архитекти и гурута на нашата технологична епоха не оправдаха доверието нито на възрастните граждани на света, нито мечтите на младите хора. Така след комунистическата система (която отдавна е погребана) днес изживяваме раковото състояние на “свободната” икономика и съответно на капитализма и глобализацията, която е на химиотерапия, в интензивното. Усвояваме един идеологически фалит, един морален дефицит, един финансов парадокс, а развитието и благосъстоянието днес изглеждат химера.
Срещаме контрасти във всички нива на обществения живот, в социалната сфера, с евтина политическа демагогия и популизъм, манипулативни инструменти, облечени с мантията на истината и справедливостта. Споделяме една предимно политическа и морална криза, а не задължително икономическа. От една шепа псевдобуржоазия, един елит, който освен наследствена почва нищо друго и различно не може да направи и предложи за нашето бъдеще и икономическо щастие. Щастливи граждани не са тези, които съкращават, нито тези с унизителни приходи. Това не прилича нито на демокрация, нито на реална икономика. Това на народен език се нарича гавра!
- С какво се промени светът? Малките държави страдат, а големите диктуват?
- В съвременния ЕС натоварени със задлъжняване са предимно “малките” държави, а “великите” сили са печеливши дори и при кризи! Проблемът е по-дълбок и за да се обхване дори и от добри икономисти, се нуждае от сетива, от отворени хоризонти! Причините Гърция да е в това състояние са комплексни, те са в лошото политическо управление на роднини и кумове, наричам го фамилна демокрация. Изчезването на меритокрацията (meritocracy), на равните възможности, на справедливостта. Опитите за унищожаване на ценностната система, изместена от модерните начини на забавление, от актове на човешката глупост, т.нар. западна мода! Светът на евтини продукти на глобалния пазар с оръдия от ГМО! Това ли се нарича висок стандарт на живота - хората да се избиват от хранителната верига на финансовата спекулация, това ли е индустриално развитие?
- Кой доведе гърците дотук?
- Гърците са подведени от собствените си политически “бащи” и “синове” в последните 25 г. и продължават да са, но вече са по-мъдри. Излъгани, че ще живеят в благосъстояние, това им обещаваше “свободният” пазар, фалираният днес Запад.
Алчност без компромиси
В сравнение с други европейски страни гръцките домакинства не са на първите места по взети кредити (живот на заем) - тип american dream! Безспорен факт е, че държавният сектор е натоварен с излишен персонал. Но тук питам - каква заетост предлага днес участието ни в ЕС освен унизителния термин: евтина работна ръка. Дори и това не стига, когато немските и френските продукти са по-евтини от нашите, когато техните производства и земеделие, животновъдство се дотират. И то при тройно по-високи заплати за тях! Как те го постигат, а ние не? Като ни изкупуват и окупират бъдещето ни? Нима един обективен, информиран, начетен и ерудиран икономист ще застане и ще отрече мита, че развитието не се постига със съкращения и оптимизация на приходите на гражданите? А обратното?
- Трябва ли Гърция да фалира - по-добре ли ще бъде за самите гърци? Очаквате ли, че помощта от ЕС ще помогне на Гърция, или ще я тласне към пропастта?
- За Гърция след социално-икономическите експерименти на “тройката” (МВФ, ЕК и Европейската централна банка), след “мерките” за подобряване на гръцката икономика с познатите нулеви резултати в последните 3 години, е необходим един контролиран фалит в еврозоната, тъй като Гърция не е излязла на пазарите и не се очаква да излезе в близките 15 г., ако продължи наложената й “финансова дисциплина”. Тогава ще видим Ангела Меркел и още трима лидери на европейски страни да дават заден ход, тогава те ще забравят манипулациите за предизборните си кампании на гърба на слабите финансово страни, за което предимно те са виновни - и го знаят - за тяхното влошено състояние, а не само техните политически евродиктатори, и ще опростят нелегалните и високи лихви, плод на тяхната индустрия! Тези трима лидери и Ангела Меркел останаха сами и губят възможността за политическа и национална подкрепа, защото е известно в коридорите на ЕС, че ако гръцката крепост падне, се очаква ефектът на доминото.
- Може би все пак новият пакет с още по-строги мерки ще спаси ситуацията?
- Преструктурирането (вторият фактически меморандум) с по-остри антисоциални мерки е като аспирин срещу рак и най-тъжното е, че те служат политически на частни финансови интереси, които не познават родини. А най-опасното е, че не разбират от икономическата наука и благородните й инструменти!
Новият финансов транш е за близо 130 млрд. евро, от които само около 35 млрд. ще влязат в националния бюджет, останалите ще погасят неясните кредити! Дойде моментът гражданите на Балканите да чуят цялата истина за германската икономическа политика, локомотива на “Еврофайтона”, и да се информират обективно.
Германският външния дълг (общият публичен и частен дълг) е 4713 млрд. щатски долара и е на четвърто място от 188 държави (статистика от 30.07.2010 г.). От гръцката дългова криза Германия е спечелила 12 млрд. евро, без да се смятат приходите от немските бонове и продължителният отказ за издаването на евробонове!
Не само Германия, и останалите “велики страни” на ЕС имат дългогодишна стратегия, която в момента се реализира - да стимулират вътрешните си отрасли, да дотират развитието им, което ги прави конкурентоспособни на пазара и абсолютни монополисти. От друга страна, с непрекъснатите изисквания за качество и с нови технологии те редуцират и контролират производствата на по-слабите страни в ЕС.
- Но не може да отречете, че МВФ иска също да помогне на Гърция.
- Да минем зад океана и да обсъдим дейността на МВФ през последните 30 г. в различни страни, където има драматични последствия от намесата му, главно в Латинска Америка (Аржентина, Боливия), но също и в Русия. Очаквахме, че европейският модел ще надделее над американския. Не се получи. Може би кадрите на МВФ бяха изпаднали през тези години в един идеологически капан... Обаче след опита и на Аржентина МВФ беше готов буквално да фалира както идеологически, така и финансово. За това помогна и икономическата криза след 2008 г. МВФ беше принуден да продаде дори и златото от своите резерви.
Сега обаче МВФ намери един нов “пазар” - Европа. По един странен начин Гърция спаси МВФ от фалит.
Когато нещата се усложняват, започва обучението. По принцип МВФ поставя диагнозата, че характерът на гърците е болен. И сега ги обучава да се чувстват виновни за това, което са. Става въпрос за една тактика на социална патология, която няма да се ограничи до Гърция, ако успеят да я “наложат” в Гърция. Ще се разшири и за останалите страни на ЕС. Става въпрос за класически случай, в който правителствата намират подходящо алиби - след като ние сме неспособни да успеем сами, нека докараме някой друг да го направи вместо нас...
Случаят на Гърция е емблематичен. Вече се промени целта на намесата на “тройката”. Ако се разгледа въпросът на световно равнище, вече не говорим просто за приватизация на големи области на икономиката. Целта е оневиняването на банките, прехвърлянето на тежестта на неуспеха от елита върху обикновените хора. Ето това опитва да спре гражданският вик и гневът в Гърция!
- Трябва ли Гърция да поиска Германия да върне опростените от Гърция репарации след Втората световна война?
- За съжаление за 25 г. никой от политическия ни елит не е поискал репарациите от Германия, те не са опростени, просто не са поискани официално! Обезщетението, за което говоря, не засяга жертвите в Гърция от германската окупация, които са 13,5% от населението на страната преди войната. Тук говоря за германските финансови компенсации, които са за трилиони евро, въпреки че непосредствените са за 162 млрд. евро (без да се претендират лихвите), а то е повече от половината от външния дълг, така че "дългът" може да изчезне...
- Може ли ситуацията в Гърция с тези протести и палежи да излезе извън контрол?
- Опасността винаги съществува в съвременния несигурен вече свят! Не приветствам вандалските деяния, но мисля, че сред протестиращите има платени “специалисти”, за да създадат такъв климат! Мирните протести са нормални при отсъствието на референдуми! Външни лобита на спекулативна основа искат Гърция да изглежда като последната и първата комунистическа страна в ЕС! Не приемам маркетинговите трикове в обществото, а лесните твърдения показват точно това. Критиката е полезна, ако е обективна и дава решение на проблемите!
Ние, гърците, трябва да прегърнем страховете си! Да се примирим с контролирания фалит! Да започнем отначало!
- За какво се вдигат на бунт гърците - за национално спасение от МВФ и ЕС, или така казват и на европейците, че Европа не върви в правилна посока?
- Европа не е само Германия, не е само Франция! Не трябва да позволим да паднем в нов капан в нашата бурна, но и мирна история. Не трябва да се противопоставят хората от балканските страни, а това е противопоставяне на политико-икономически интереси, за да постигнат целта си с манипулации - всеки гледа телевизия и чете вестници. Освен малкото медии и добронамерени журналисти другите служат на нечии интереси, а повечето съществуват само за да излъчват реклами, комерсиализират нещата. Няма го обективното отразяване на събитията и фактите. Ние на Балканите сме свикнали да живеем, да работим и да мечтаем заедно. Време е нашите отношения да минат в реално време и измерение, да преброим приятелите и неприятелите на балканската земя. Да работим отново за възстановяването на нашите страни, да спечелим доверието на децата ни и те да растат до нас, да върнем младите специалисти от чужбина и вместо финансов колапс да създадем реална атмосфера за развитие! Моето предложение е да създадем Балканска икономическа зона, с Балканска търговска и индустриална камара, с Балканско министерство на заетостта, развитието и външните отношения - така бихме спечелили войната и с икономиката, и с кризата. Ние можем да запазим кристалния и чист образ на ЕС, да им дадем посланието, че матрицата на световната култура и демократичните принципи се намира тук, и ние като зидари ще се преродим и ще се активизираме за една равна и справедлива Европа!
И като заключение ще използвам една българска поговорка: Ситият на гладния не вярва!
ГЕНКА МАРКОВА
