За него може да няма никакви симптоми, докато не напредне. Хората над 50 трябва да се изследват всяка година, съветва специалистът.
Разговаряме с проф. д-р Галина Куртева, дългогодишен началник на Клиниката по химиотерапия в Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология в София. Тя разказва за симптомите на рака на дебелото черво, кои са най-добрите начини за превенция и защо скринингът е ключов за обръщане на черната статистика.
- Проф. Куртева, като водещ специалист по медицинска онкология как коментирате статистиката, която определя рака на дебелото черво като втория най-смъртоносен в България?
- Да, наистина такава е статистиката от Европейската комисия за 2021 година. Но е важно да се уточни, че тези данни се дължат основно на това, че случаите се откриват в късен стадий, когато заболяването се е разпространило и в другите органи. Така е, тъй като
не се провежда регулярен скрининг
за рак на дебелото черво на населението в България. При това онкологично заболяване често липсва симптоматика и когато пациентът започне да проявява някакви симптоми, вече може да е в напреднал стадий. Хората на възраст над 50 години, както и всички под тази възраст, които имат роднини с това заболяване, трябва да се изследват ежегодно.
- Какво е нужно да знаят хората за болестта? Какви са симптомите?
- Много хора с рак на дебелото черво нямат никакви симптоми, докато болестта не е напреднала. За съжаление, често причината за колоректален рак не е известна, но има
фактори, които могат да увеличат вероятността от развитието му,
като прекомерната консумация на червено и обработено месо, липса на движение, затлъстяване, възпалителни чревни заболявания, семейна обремененост и други.
- Има ли превенция? Какво могат да направят хората?
- Превенция за всяко едно заболяване е воденето на балансиран начин на живот и хранене. В конкретния случай помагат редовната физическа активност, консумацията на храни, съдържащи фибри, на плодове и зеленчуци, ограничаването на алкохола и тютюнопушенето.
Един от много съществените методи за ефективно предотвратяване на заболяването и намаляване на статистиката са редовните ежегодни скринингови изследвания за хората, навършили 50-годишна възраст, дори и да не изпитват симптоми. Много на място в това отношение звучи призивът на кампанията за скрининг, която се провежда в момента във Великобритания –
да спрем рака, преди още да се е появил!
И това е точно така - колкото по-рано се диагностицира един пациент, толкова по големи са шансовете му за излекуване, за водене на нормален живот.
Нещо повече, ако заболяването се установи в предклиничен стадий, то би могло да бъде напълно лечимо!
- Какво представлява изследването, което се извършва за скрининг на рак на дебелото черво?
- Стандартното изследване, което може да алармира за проблем е тестът за скрити (т.нар. окултни) кръвоизливи, който се използва за откриване на кръв в изпражненията. Това може да бъде симптом за различни заболявания, включително и рак на дебелото черво.
Тестването е безболезнено и бързо,
след предаване на фекална проба в лабораторията, до ден стават ясни и резултатите.
При наличие на проблем е препоръчително да се направи консултация с личния лекар или с гастроентеролог и да се назначи колоноскопия.
- Какво се прави в случаите на установяване на патология по време на колоноскопията?
- Ако в хода на колоноскопията се установят полипи, тяхното отстраняване става на момента. Това е и целта - да се установи и стопира заболяването в този предклиничен стадий, защото обикновено
е напълно достатъчно единствено премахването на полипите
и след него последващо наблюдение на пациента. В противен случай, когато имаме находки в напреднал стадий, се стига до оперативно лечение и химиотерапии, които са изключително ресурсоемки, компрометира се качеството на живот на пациентите.
- Какво се прави от държавата за намаляването на тази статистика?
- През юни Министерството на здравеопазването направи съществена промяна към Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, с която се добавя изследване за окултни кръвоизливи за всички над 18-годишна възраст, които имат наличие на рискови фактори и фамилна обремененост за развитие на злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област. Това е сериозна стъпка напред, така че
изследванията да са по-достъпни за хората,
да се окуражи тяхната честота и да се направи всичко възможно за намаляване на черната статистика.
За да има обаче кардинална промяна, трябва да се приложат установените в Европа практики, а именно всички над 50 години да се подлагат на ежегоден скрининг за рак на дебелото черво.
Именно скрининг за различни онкологични заболявания, промени в здравната система, грижи за медиците и пациентите са част мерките в изготвения вече проект за Национален план за борба с рака до 2030 г., който се основава на четири основни стълба: превенция и профилактика, ранно откриване, диагностика и лечение, и качество на живот.
Проф. д-р Галина Куртева е един от водещите специалисти по медицинска онкология в България. Завършва Медицинския университет в София, от 2002 г. има научна степен “доктор”, а през 2013 г. придобива академична степен “професор”.
