Седенето става 4-ият водещ фактор за смъртност след хипертонията, пушенето и високата кръвна захар
След налагането на правилото на офталмолозите 20-20-20* за здрави очи и кардиолозите си харесаха запомняща се формула за здравето на сърцето. Разликата е, че тя е по-динамична и среща одобрението още и на лекарите ортопеди, ендокринолози, педиатри, невролози и психиатри.
Ако е бил убеден в правотата си, ергономистът от университета Корнел д-р Алън Хедж може би е бил осенен от правилото 20-8-2, докато се е разкършвал между отделните части на научния си труд. Международната асоциация по ергономия наскоро каза, че той е може би най-често цитираният ергономист в медиите. Формулата задава условие
на всеки 20 мин седене човек да става за 10 мин,
като през 2 от тях прави максимално разнообразни движения за разтягане.
Липсата на физическа активност е 4-ият водещ рисков фактор за смъртност според анализ към първата декада на века. Около 6 на сто от умиранията в световен мащаб са свързани с т. нар. синдром на заседяването.
Изпреварват го само високото кръвно налягане (13%), пушенето (9%) и наднормената кръвна захар като част от метаболитния синдром (малко над 6%). Смята се, че
седенето е основна причина за 30% от случаите на стеснение или
запушване на артериите на сърцето
Дори изправянето и стоенето прекъсва продължителното седене и подобрява баланса между добър и лош холестерол, което от своя страна може да подобри контрола над артериалното налягане и да намали риска от инфаркт.
Проучване сред млади жени е показало, че след 3 часа непрекъснато на стол се наблюдава влошаване на кръвообращението с около 1/3.
Отделно продължителното седене е в основата на 27% от заболяванията от диабет и в 21 и 25% от случаите на рак на гърдата и дебелото черво.
Чували сте сигурно как “..всеки 8 цигари съкращават със час отредената възраст на всеки от нас..”. Е, заедно с други неблагоприятни фактори всеки час, в който седим,
може да намали живота с 22 минути
според скандинавско проучване. А според друго изследване седенето повече от 4 часа на ден води до 50% по-висок риск да не дочакаме средната продължителност на живота.
В контекста на всички тези стряскащи данни, които обаче почти не се отразяват върху начина на живот на урбанизираните общества, румънско проучване на Универститета на Тимишоара предоставя допълнителни мотиви от разчупването на седящия модел.
Малките почивки – към 10 минути, не намаляват, а увеличават резултатите, макар и малко. Повишават се бодростта и енергията, умората намалява.
От фундаментална гледна точка теорията за когнитивното натоварване гласи, че умственият капацитет в работната памет е ограничен. И ако дадена задача изисква твърде много ресурси, дейността ще бъде възпрепятствана. Колкото по-сложна е една задача, толкова повече умствени усилия са необходими. Този труд увеличава невронната активност и метаболитните изисквания към мозъка. В резултат на това бързо настъпва умора, работната памет се претоварва и усилията за възстановяване ще бъдат по-значителни. Тогава идват на помощ малките почивки, които румънският екип е нарекъл микропрекъсвания.
Данните показват, че
микропаузите са панацея за увеличаване на
удоволствието от работата
Разбира се, работодателят очаква това да не е за сметка на производителността.
Данните от проучването разкриват някои нюанси. Според анализите дори 40-секундно прекъсване има ободряващ ефект за очите и мозъка. Но за това време човек може само да се протегне или изправи за малко. За много от дейностите такава почивка не е възстановяваща. Според проучването колкото по-близо е до 10 минути паузата, толкова по-добро е представянето в следващия работен цикъл.
Но учените забелязват още нещо: микропочивките могат значително да повишат резултатите при канцеларска работа или творчески професии, но не и за задачи, които изискват когнитивни усилия.
Парадоксално обаче субективната оценка на всички групи в проучванията е, че микропаузите карат хората да се чувстват по-енергични, по-малко уморени и по-продуктивни след почивката.
* Правилото за добро зрение 20-20-20 задава условието на 20 минути гледане наблизо - например в монитор, очите да се фокусират за 20 секунди върху обект на около 20 метра.
