РОСЕН ЯНКОВ
Какво й трябва на една кокошка, за да е щастлива? Петел в курника и дворче, из което денем замислено да чопли. Трябва й, разбира се, и шепа трохи от някого, който вика "кът, кът, кът".
В замяна на тази благодат кокошката цял живот снася, кудкудяка и мъти, а в един момент чинно се отправя към тенджерата, заобиколена от деца и внуци.
Един достойно изживян живот, подобен донякъде на човешкия!
Тукашните кокошки я караха така още от времето, когато хан Аспарух ги е завладял, та чак до тая година. Оказа се обаче, че и това не е убягнало на Европейския съюз. Той ни наложи своите сурови нормативи за кокошо щастие, насочени към изкореняването на отживелици от типа "мокра кокошка" и "гладна кокошка" и на отрицателни явления като кокошия трън, кокошата слепота и кокошия канибализъм.
Тези нормативи се отнасят до лишените от свобода пернати в птицефермите. Но пък, откак по селата върлуват крадци на стока, и домашната кокошка заживя затворена в сумрачни укрития.
В България кокошата популация, която трябва да бъде незабавно ощастливена, наброява над 6 млн. екземпляра, от които поне половината е селско население, а останалите 3 милиона са заети в промишлеността. А която кокошка не я огрее нормативът на ЕС, ще бъде ощастливена по най-категоричния начин - с минаване под ножа 341 000 безнадеждно нещастни кокошки вече посрещат тази своя участ.
Проблемът с кокошето щастие се стовари върху главите не толкова на самите кокошки, колкото на хората - яйцата поскъпнаха по метафизични причини! Това обаче е само частично проявление на по-общия проблем с правата на животните. Той виси над България отдавна и за него има още много да плащаме.
Да вземем уличните песове. Властта е хронично неспособна да се справи с тях, въпреки че по едно време дори парламентът се беше заел. Тяхното право на щастие стана такъв държавен приоритет, че при някой ремонт на конституцията някъде в член първи ще се намери място и за помиярите. Добре ще е също да ги включат и в Избирателния закон, ако ще запазват пропорционалната система. Защото кучетата имат права, и то наравно с хората! Но нека първо се погрижим за кучешкото щастие, пък то ще повлече и правата. Тази идея обаче узрява твърде бавно в нашенския нормотворчески ум.
Преди 150 години например робите в САЩ изобщо не са признавани за хора.
По закон те са били вещи. Трябвало е да избухне Гражданската война, за да получат свобода, а после са били нужни още 100 години, за да им признаят и другите човешки права.
Или да вземем жените. До много късно в историята на цивилизацията жената е била смятана за най-добрия приятел на човека (но след коня и кучето). Чак през ХХ век тя получава избирателни права, но дори и днес има да се разчистват още остатъци от дискриминацията й.
Не само хора, цели народи и държави са били поробвани, окупирани и третирани унизително в продължение на векове. Чак с появата на ООН се признава равноправието на всички в международните отношения.
След робите и жените сега животните са наред да се изравнят по права с хората. Още от XVIII век поети като Уърдсуърт, Колридж и Байрон протестират срещу лова, яденето на месо, кожените дрехи и експлоатацията на добитъка. Днес вегетарианството, защитата на животните и изобщо екологията са могъща идеология. Тя е в състояние не само да прогонва "Шеврон", но и да събаря правителства.
Вълкът - този див и горд събрат на кучето - отдавна е защитен от закона. Той е любимецът от детските приказки, а може да служи и за пример на човека. Конрад Лоренц например доказа, че вълците не се самоизяждат като хората. И ето че от "Белият зъб" насетне из медиите изобилстват белите вълци със сини очи...
Кучето като цивилизован вълк пък повече от век ходи на киноложки изложби и вече така се е култивирало, че се е изравнило по социален статут с човека.
Днес кучетата имат паспорти, а станаха и потребители. За тях има магазини за храни, дрехи, лекарства, играчки. За тях има гребени, козметика, украшения и дори инвалидни протези. Те посещават курсове по дресировка, ветеринарни клиники, фризьорски салони. Така че бе закономерно и при кучетата да се появи класово разслоение - едни имат прислуга, наследяват милиони от стопанина си и се кандидатират за депутати, а други мрат на улицата от глад и болести.
Нашенското скитащо куче е всъщност един социално слаб български гражданин. Като бездомника то спи на улицата. Като пенсионера то намира прехраната си в боклука. И също като циганина то прави само пакости.
Кучето днес е най-големият бедняк в нашата осиромашала до крайност татковина. Затова дебатът какво да го правим всъщност е метонимия на дебата какво да правим с най-изпадналите, с оскотелите от бедност хора. Да ги убиват ли, да ги кастрират ли, или да ги отглеждат в приюти.
Не случайно идеите за третирането на помиярите са същите като идеите в ромската сфера. Едни настояват за изтребване до крак. Други искат да стерилизират, трети просто гледат келепира. Всичко това е обрасло с фондации, комитети и дружества, които бълват всевъзможни проекти.
И за псетата, както за циганите, Западът дава пари, прави мониторинг на напредъка и изготвя доклади. Тези пари, разбира се, се присвояват здравата по веригата, както става впрочем и с парите за бедните, за пътищата, за екологията и за какво ли не.
“Усвояването” на европейски пари е поминък, който там изхранва вече трето поколение хитреци и еврократи, но ние тук сме още недодялани.
Така че, щом става дума за щастието - било на кокошките, било на кучетата, че даже и на хората - всъщност става дума да се вземат едни пари.
Но има ли изобщо щастие при животните? Насладата от петела, наситата от трохите, облекчението след напъна при снасянето - всичко това привежда кокошката в състояние на доволство.
Щастието обаче е нещо далече по-обемно и комплексно. При хората то също варира, и то в много по-широки граници, отколкото при животните, защото надхвърля задоволяването на естествените потребности, за които всички си дават сметка.
При едни хора щастието включва и духовни потребности, каквито за други са просто невъобразими.
Но дори да приемем, че за Европа щастието при животните е само метафора на хуманното им третиране, ключов остава въпросът дали и животните имат душа.
Ако имат, те някой ден морално ще се изравнят с хората и както виждаме за България този ден наближава. Ако ли пък нямат, щастието им радикално отпада дори като метафора. Ще трябва обаче да го преглъщаме като реалност с помощта на поредица от малки културни шокове като този с кокошето щастие. Без душа, тоест без трансцендентност отвъд материята, никой и нищо не може да бъде нито щастливо, нито нещастно.
И тук точно зейва цяла културна пропаст между България и Европа, която обяснява както брюкселските нормативи, така и нашата неохота да ги прилагаме.
Според православието само човекът има пълноценна душа. А за западната църква душа има всичко живо, дори неизмътеното яйце. Заради това впрочем Ватиканът е яростен противник на абортите, докато
Синодът благосклонно шикалкави за тях. Душа е нематериалната същност на живите неща, която съответства на гръцкото "психе" и на латинското "анима". Понеже няма никаква материална разлика между един организъм в последния миг на живота му и новото мъртво тяло, много философи от Платон насетне са твърдели, че именно душата е нематериалната част на организма.
Ние обаче можем да наблюдаваме само материалните неща и виждаме, че те са подложени на разпад. А душата, щом е нематериална, би трябвало да е и безсмъртна, казва Платон. След него Аристотел приписва души и на растенията, и на всичко, което има животворни функции.
Аристотел обаче отрича преселението на душите след смъртта, той изобщо е скептичен относно способността на душата да оцелее без плът.
След него Тома Аквински окончателно закрепва западното гледище за душата. Той се позовава на възкресението и изтъква, че душата не може да продължи да съществува след биологичната смърт, без да има тяло на разположение.
Това гледище обаче поражда някои неудобства. Едно от тях е, че явно не всички животни попадат в рая, тоест измежду тях също има грешници. А това значи, че и на животните е присъща някаква нравственост. Другото е, че в рая със сигурност има животни, обаче някои от тях - змията например, явно са попаднали там по втория начин.
Православието извлича възгледа си за душата от апостол Павел. Според него човекът е трисъставен - състои се от дух, от душа (мисъл и слово) и от тяло. Тоест човешката душа е двусъставна - дух и душа, но в разговорната реч те се сливат в думата душа.
Господ е направил човека по свой образ и подобие, затова му е вдъхнал и своя дух. Душата го е получила даром заради изкупителния подвиг на Спасителя.
А душата на животното е едносъставна - тя носи само телесните усещания, рефлекси и емоции, но в нея дух няма. Затова и след смъртта им за животните всичко свършва.
Според този възглед обаче излиза, че поне допреди саможертвата на Спасителя човешката душа е била по животински едносъставна и бездуховна. Излиза и че щом животните са непълноценно "одушевени", те нямат нравственост. Те са само твари и щастието им е чуждо.
Ето откъде извира нашата неохота да ги ощастливяваме. Това е една легитимна, дълбока, ортодоксална неохота.
Д-р Людмила Емилова: Хранените с трева кокошки снасят полезните яйца
Кои кокошки са щастливи и защо всички предпочитаме техните яйца? Дискусията стана всенародна.
Ако цитирам шеговитата версия на съпруга ми: щастливи са кокошки, сред които има петел!
А от медицинска позиция - много сериозни научни изследвания доказаха, че в месото и яйцата от кокошките, които се отглеждат на открито и имат възможност да кълват трева (ако това разбираме под "щастливи кокошки"), има идеален баланс между есенциалните (незаменимите) мастни киселини омега-3 и омега-6.
Тези мастни киселини се наричат незаменими, защото тялото ни не може да ги произвежда само и количеството им там зависи само от съдържанието им в нашата храна. А в случая то е резултат на това какво са яли кокошките. Ако се хранят само с царевица и други зърна, омега-6 преобладава над омега-3 в съотношение 15:1 до 40:1.
Но идеалният баланс е 1:1 и той се постига, ако в храната на тези пернати преобладава тревата.
Есенциалните мастни киселини контролират телесните ни функции.
Омега-6 способства за натрупването на мазнини, като стимулира производството на мастни клетки. Също така подпомага съсирването и възпалението в отговор на външна агресия. Затова тя е необходима. Но когато преобладава, провокира затлъстяване, хиперинсулинизъм, диабет от втори тип, чести възпаления, рак.
Омега-3 участва в изграждането на нервната система, прави клетъчните мембрани по-еластични, намалява възпаленията и ограничава образуването на мастни клетки. Силното й намаление в организма води до редица болестни отклонения.
Американско проучване доказа, че яйцата на отглеждани в естествени условия навън кокошки съдържат 1/3 по-малко холестерол, 1/4 по-малко наситени мастни киселини, 2/3 повече витамин А, 2 пъти повече омега-3, 3 пъти повече витамин Е в сравнение с тези птици, които са хранени със зърно и не са имали достъп до растителност.
Какво е количеството яйца, които можем да консумираме без опасност за здравето си, е най-честият въпрос, който ми задават пациенти и хора, интересуващи се от здравословно хранене. Установено е, че едно яйце на ден от "щастлива" кокошка, но забележете - само 1 яйце - не увеличава нивото на лошия холестерол.
Важно е да се знае, че при нужда от повече омега-3 мастни киселини можем да си ги набавим от лененото семе и лененото масло, ореховото олио, зелените зеленчуци, рибата и рибеното масло, месото и млечните продукти от хранени с трева животни.
А омега-6 се съдържат в голямо количество в растителното масло (царевично, слънчогледово и др.), маргарина и месото и млечните продукти от животни, които не се хранят с трева.
Д-р Митко Ригов: Белтъкът е еталон за белтъчините
Яйцето е природен концентрат, включващ всички хранителни и биологично активни вещества, необходими за развитие на зародиша. Това го прави една много важна и пълноценна храна за всички възрасти, продукт, който е от голямо значение за балансираното меню. Хранителен източник е на всички незаменими аминокиселини в оптимални пропорции, поради което е прието за еталон при оценка на качествата на всички други белтъци. Затова яйцето е особено необходима храна за подрастващите.
Белтъците са 12,9-13% от общата маса на яйцето. В жълтъка съдържанието на холестерол е високо - около 280 мг в един жълтък, но съдържанието на фосфолипиди, подобряващи мастната обмяна, е 5-6 пъти по-високо. Това са хранителни фактори, които имат подобряващ липидната обмяна ефект. Не трябва да се забравя и че яйцето е източник на витамини A, D, B1, B2, B9 (фолиева киселина), желязо и каротин.
Колко яйца трябва да се консумират, зависи от няколко фактора:
- възрастовите особености,
- здравословното състояние,
- поносимостта и евентуалните алергични реакции.
В детската възраст и за подрастващи препоръчвам средно 1 яйце на ден като чист хранителен продукт или в други храни и ястия, ако няма някакви противопоказания.
В зряла възраст е подходящ прием на 4-5 яйца седмично, ако човек няма здравословни проблеми. По принцип е желателно те да се разпределят равномерно и в едно хранене да не се ползват повече от 2-3 цели яйца.
Възможно е при анемия - особено желязодефицитна, в добри комбинации с други храни да се добавят малко повече яйца.
При заболявания на черен дроб и проблеми с чернодробната функция, жлъчния мехур и жлъчните пътища, увредена функция на панкреаса, смутена липидна обмяна и сърдечносъдови заболявания, нарушения на холестероловата обмяна е желателно да се ограничава приемът на жълтък. Преценката е индивидуална и може през 2-3 дни в храненето да присъства 1 жълтък на фона на всекидневна консумация на 1-2 белтъка.
При по-тежко изразени здравословни проблеми е възможно да се налага изключване на жълтъка и включване на 1 белтък на 2-3 дни, а в някои случаи - и пълно яйчно въздържане.
Белтъкът по-рядко се ограничава, с изключение на случаите на бъбречна и чернодробна недостатъчност, като това зависи от нейния стадий. Даже при такива състояния са необходими макар и малки количества белтък поради неговата пълноценност.
При алергични реакции към яйце също може да се предприема прием, но под контрола на лекар и с индивидуална схема.
За предпочитане са яйца от птици, хранени и отглеждани при естествени условия. Яйцата от пъдпъдъци имат добра хранителна стойност и може да се ползват в ежедневното хранене наравно с кокошите.
Д-р Владимир Шишков: Най-добре се усвояват сурови, но има риск
Изключително високата концентрация на ценни хранителни вещества в яйцата се дължи на факта, че те съдържат ембрионите, от които се раждат земноводните, влечугите, птиците и яйценосните бозайници.
Най-лесноусвоимият и пълноценен белтък е в яйцата. В кокошето белтъкът напълно оправдава името си, понеже не съдържа почти нищо друго освен белтъчини. Но и в жълтъка, който е около 16% от масата на яйцето, се съдържат белтъчини. Там обаче има и мазнини, и то предимно под формата на фосфолипиди и холестерол. Освен белтъчините и мазнините в яйцето има и минимално количество въглехидрати. Въпреки огромната концентрация на хранителни вещества енергийната стойност на яйцето е едва около 70 ккал, затова то спокойно може да се включва и в различни диети.
Най-добре се усвояват веществата при консумация на яйцата в суров вид, но това крие и големи рискове от заразни болести и паразити, които могат да се пренесат в човешкия организъм. Максимално сигурни и безопасни са твърдо сварените - поне 13 минути при температура на кипене. Пържените яйца не се смятат за особено здравословни, тъй като поемат много мазнина и губят голяма част от полезните си хранителни вещества в процеса на пържене.
Във всички случаи е желателно яйцата да се ядат с гарнитура или салата от зеленчуци, тъй като в тях липсват влакна и при голям брой хора прекомерната консумация може да причини запек.
Често дискутирано е високото съдържание на холестерол (около 180 мг в средно голямо яйце), който може да повиши риска за хората с атеросклероза и сърдечносъдови заболявания, защото при консумация на две яйца дневно общият внос на холестерол в организма ще надхвърли препоръчителните 300 милиграма.
Поради изключително високото съдържание на фосфолипиди (6 пъти повече от холестерола) холестеролът от яйцата бързо бива преработен и усвоен, така че само минимални количества от него биха повлияли на нивото на общия и на лошия холестерол в организма.
Затова може спокойно да се консумират до 6 яйца седмично при здрави хора с нормални нива на холестерола. Но при висок холестерол и напреднала атеросклероза е добре да се ограничите до две седмично.
Яйцето е много подходящо при редица болести и за захранване с качествен животински белтък след постене. Ненапразно дългият великденски пост приключва с консумацията на яйца. Тъй като през този период за много хора е трудно да ограничат консумацията им, при рискови нива на холестерола може да се изядат и повече от препоръчаните две яйца седмично, но без жълтъците.
У нас освен кокоши яйца на пазара могат да се намерят и патешки, гъши, пъдпъдъчи, а най-редки и деликатесни са щраусовите яйца. Те всички се различават по големина и съотношение на хранителни вещества, но съдържанието им е сродно с това на кокошето яйце.
В Берлин яйцето е двойно по-евтино
ТИХОМИР ТОНЧЕВ
Над 2 пъти поскъпнаха яйцата у нас от миналото лято, когато цените на едро бяха 14 ст. Сега те вече стигат до 36 ст. в Ловеч, показват последните данни от вчера на министерството на земеделието. В магазините цената е между 31 и 45 ст.
И през последната седмица продължава поскъпването въпреки срещите на министъра на земеделието Мирослав Найденов с производители и търговци. Към 7 март спрямо края на февруари цената е по-висока с между 4 и 7 ст.
Според експертите на агроведомството като цяло най-голямо е увеличението в цените на едро и тези на дребно в големите търговски вериги, а малко по-слабо е в малките магазини.
В Европа средната цена на яйцата на дребно също е скочила през последната седмица. Шоково увеличение е имало в Прага, където 1 яйце е стигнало както и у нас 50 ст. С по-високи цени от българските са Париж, Лондон и Атина, а с по-ниски Виена, Берлин, Братислава, Варшава и Любляна. Цените у нас в магазините са двойно по-високи, отколкото в столиците на Германия и Полша. (Виж таблицата в галерията)
Всъщност поскъпването у нас започва още от втората половина на миналата година. Причината - влизането в сила на 1 януари 2012 г. на евродирективата за хуманно отношение към кокошките носачки. Тя изисква клетките да се разширят до 750 кв. см на птица, т.е. на една и съща площ да се отглеждат по-малко носачки.
Увеличението беше плавно до началото на февруари. От средата на миналия месец обаче започна рязко покачване, като тенденцията продължи и през март. Така годишното поскъпване удари 60 на сто, или 9 ст. на бройка, а от началото на 2011 г. - 45 на сто. Най-голямо увеличение беше отбелязано през миналата седмица - 28 на сто за 7 дни, или скок от 25 на 32 ст. за бройка на едро.
Драстичното поскъпване съвпадна с конфискация от агенцията по храните на 2 партиди с полски яйца от общо 500 000 броя. Тогава производители се оплакаха, че евтин внос от Полша подбивал цените и ги конкурирал нелоялно, защото бил от нещастни кокошки. Продуктът от тези птици съгласно европравилата е забранен за продажба за прясна консумация на пазара, може само да бъде преработен в яйчен прах. Заради липсата на маркировка на някои от полските яйца те бяха унищожени. Преди дни обаче в официално изявление на посолството на Варшава у нас се твърди, че партидата е била от 2 птицеферми, които отговарят на евроизискванията, и това, че нямат надпис с номер вероятно се дължи на технически проблем с маркиращия принтер.
Стигна се и до парадокса, след като спряхме полския внос, министърът на земеделието Мирослав Найденов в телефонен разговор с колегата си от Варшава Марек Савицки да моли за нови, по-големи доставки на яйца от местните ферми, за да регулират цените у нас. Междувременно в България производители и търговци си прехвърляха топката чия е вината за драстичното поскъпване. В крайна сметка, след като двама от доставчиците на "Лидл" предложиха намаление на изкупната цена и с допълнителна отстъпка от веригата, се стигна до пускането на яйца, размер М, по 30 ст. Остава обаче ключовият въпрос дали има достатъчни количества, за да се удържат тези ценови нива. Най-вероятно цени под 30 ст. на яйце остават в историята, коментираха експерти. Евродирективата за щастливите кокошки намали производството в целия ЕС и на места се стигна до дефицит. Затова и възможностите за евтин внос са почти изчерпани. Такъв е възможен от страни извън ЕС, където не действа директивата, но яйцата оттам трудно могат да се продават легално, защото почти няма одобрени предприятия за търговия с Евросъюза. Според представител на голяма търговска верига и от Полша не може да влезе стока на по-ниска цена - офертите оттам били за 40 ст. на бройка.
Всъщност България не е единствената засегната от прословутата директива. Общо 14 са държавите в ЕС, които все още не я изпълняват напълно. При това в някои от тях положението е доста по-тревожно.В големи производители на яйца като Франция, Испания, Полша, Италия или Португалия птиците в неотговарящи на изискванията клетки са много повече. Общо в ЕС те се оценяват на 51 млн. Това означава редуциране с около 20% на производството на яйца, което веднага качва и цените.
Именно това е и основната причина за поскъпването, а не толкова големи инвестиции за разширение на клетките. Повечето птицеферми само колят част от птиците, за да се стигне до исканите 750 кв. см площ на кокошка, за да е щастлива. Всъщност това не е кой знае колко много - равно е на правоъгълник с размери на страните 30 на 25 см.
Всеки яде средно по 137 броя годишно
По 137 яйца годишно яде всеки българин, показват проучванията на националната статистика. Те са от извадкови наблюдения на 3060 домакинства. В тях влиза потреблението в домашни условия, без да се включват изядените омлети в кръчмите.
При 7,364 млн. души население излиза, че годишно ни трябват 1,008 млрд. яйца. Според данните на съюза на птицевъдите годишното производство на кокошия продукт у нас е стигнало 1,6 млрд. Илиза, че над 500 млн. български яйца са изнесени.
Според други данни пак на статистиката през 2010 г. от едно домакинство са купени средно 238 яйца на средна цена от 21 ст. бройката. При 3,006 млн. домакинства според преброяването това прави, че годишно се пазаруват 715,5 млн. яйца. Така пазарът пък може да се оцени на 150,23 млн. лв. Останалите количества се набавят от роднини или се купуват от селата и не се отчитат от статистиката.
