В повишен риск за хронично бъбречно заболяване са хората с диабет и хипертония - да се изследват поне веднъж годишно
Повече от 700 хиляди души в България имат хронично бъбречно заболяване. Но 9 от 10 от тях дори не знаят за състоянието си, а когато разберат, може да е твърде късно.
Ако заболяването на бъбреците бъде открито навреме, рискът от усложнения може да бъде значително намален, а прогресията забавена. Това увериха нефролози с дългогодишен опит в дискусия във в.“24 часа” за хроничното бъбречно заболяване.
Ценни съвети дадоха проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение към УМБАЛ “Александровска” и председател на Българското Дружество по нефрология; проф. Райна Робева - началник-клиника “Нефрология” към ВМА и проф. Боряна Делийска - дългогодишен ръководител на Клиниката по нефрология към УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ”.
Хроничното бъбречно заболяване е състояние, свързано с прогресивна загуба на бъбречната функция във времето. Коварното е, че в началото бъбреците не сигнализират с отчетливи симптоми за намаляването на способността им да пречистват кръвта от отпадъци. Ако бъбречното заболяване се влоши, отпадните вещества могат да достигнат високи нива в кръвта и да причинят редица усложнения.
“Хроничното бъбречно заболяване се класифицира в 5 стадия, последният е свързан с необходимост от диализа или бъбречна трансплантация. Прогнозата на Световната здравна организация е, че до 10 години заболяването ще стане пета по разпространение причина за смъртност”, предупреди проф. Паскалев.
“Бъбрекът страда тихо, в началото без специфични симптоми и с дискретни сигнали. (Вижте инфографиката.)
Когато се пропусне ранният етап, за влошеното здраве на бъбрека може да се разбере чак при напреднала загуба на функция - каза проф. Делийска. - Ролята на бъбреците в организма е да филтрират кръвта от отпадъци. Дори само “обикновено” изследване на урината може да насочи за наличие на риск от бъбречно заболяване. Най-сигурният начин процесът на влошаване на работата на бъбреците да бъде установен навреме е редовно изследване за креатинин в кръвта и албумин в урината. При отклонения от референтните стойности се правят и по-специализирани изследвания, за да се прецени здравето на бъбреците.”
“Имали сме и драстични случаи, в които пациенти на прага на необходимост от диализно лечение за съхраняване на живота се изненадват “Как така?! Аз съм здрав!”, подкрепи я проф. Робева.
До това не би се стигнало, ако човек прави поне веднъж годишно изследванията, които ще установят дали бъбреците успяват пълноценно да филтрират кръвта от отпадъчни вещества.
“Не е достатъчно да си мислим, че сме здрави, трябва да го докажем. В случая - като се изследваме редовно”, поясни проф. Паскалев.
По-напредналата възраст е рисков фактор, но съвсем не е единственият, който увеличава вероятността от хронично бъбречно заболяване. (Вижте инфографиката.)
Хората с диабет и високо кръвно са в най-висок риск да развият хронично бъбречно заболяване, напомниха нефролозите. Особено за две групи пациенти - над 500 хиляди диабетици и над 1,2 милиона хипертоници - експертите препоръчват ревностно проследяване на стойностите на креатинина в кръвта и тест за албуминурия поне веднъж годишно. По преценка на лекуващия изследванията се правят и по-често, обикновено съчетано с другите диагностични методи.
При отклонения от референтните стойности за креатинин и наличие на албуминурия нефролозите могат да предприемат мерки, с които да забавят прогресията на хроничното бъбречно заболяване и да предотвратят усложнения.
Очаквайте в следващ брой още съвети от нефролозите как да съхраним здравето на бъбреците.
Материалът е подготвен на база дебат между експерти за хроничното бъбречно заболяване и е част от образователната кампания, провеждана от АстраЗенека България.
