Тежките случаи ни сверяват часовника, под напрежение се развива мисленето
Още акценти с проф. д-р Николай Петров, д.м.н. оглавяващ Катедра “Анестезиология и интензивно лечение” във Военномедицинска академия:
Един от най-големите проблеми на човечеството е болката. Физическата я лекуваме ние
- Проф. Петров, в неделя е Световният ден на анестезиологията. Колко специалисти празнуват у нас?
- В световен мащаб са доста. У нас също не са малко - към 1600-2000 души.
- Това не е ли малък брой?
- Ако всяка болница трябва да покрие нормите си за специалисти по анестезиология и интензивно лечение, мисля, че 30% от тях няма да успеят. За да съществуват другите им структури и самата болница, те трябва да имат реанимация и тя трябва да е от съответното ниво - първо, второ и трето. Ако е от трето ниво - има хирургия, онкология, ортопедия. Но ако нивото падне, тоест има по-малко специалисти, падат и хирургиите. Тогава се влиза в параграф 22 и директорите подписват фиктивни договори - реално работят двама- трима, но по документи се водят 7-8. Така уж покриват нормите, но на практика това не е вярно. На тези двама-трима им излиза душата от работа, естествено, пада качеството. В една областна болница например трябва да има спешно отделение с шокова зала. В нея трябва да работят минимум 5-има специалисти, които да въртят 24-часов график. В реанимация пак трябва да са около пет човека, в операционен блок също поне петима души трябва да работят.
Дали в една областна болница има 15 специалисти? Ако ги има, то са по документи
Работи един дежурен, който лекува тежко болни в реанимация, обаждат му се, че приемат по спешност друг пациент, но той не може да слезе веднага. Трябва да пожертва едните в името на другите, в това време водят родилка, която също трябва спешно да роди. Това води до забавяния, конфликти между колеги, недоволство у пациентите. Накрая страдат болният, който не получава това, което трябва, както и докторът, който отнася цялото недоволство.
- Младите специализанти имат ли интерес към професията?
- Имат. При нас, в “Пирогов”, в “Александровска” има много специализанти. Голяма част от тях обаче, след като вземат специалността, заминават в чужбина. Не много голяма част продължават тук. Тези, които остават, предпочитат да работят в добри болници. Младите специалисти не отиват в малките областни болници, те искат в София или там, където има повече персонал и ред. Никой не иска да отиде там, където всеки си изкарва яда на него. Ако не намерят място в добра болница, отиват в чужбина. Между другото, имаме много добра школа, а младите ни специалисти се реализират успешно и в чужбина. Наскоро се срещнах с една моя ученичка, която стана шеф на реанимацията в Лайпциг. Надеждата ми е да се връщат младите, да променят България.
- Остава ли анестезиологът в сянката на хирурга? Усещането е, че хирургът е извършил цялата операция.
- Това се дължи на интелектуалния капацитет на хирурга и анестезиолога. Колкото по-високо е нивото на хирурга, толкова повече признава паритета с анестезиолога.
Колкото по-комплексиран и слаб е хирургът, толкова повече той се опитва да засенчи анестезиолога. При пациентите опира до тяхната информираност. Голяма част от
хората още си мислят, че упойката е да ти дадат хапче и да заспиш
Тогава защо не ги оперират вечер, докато спят?
- Разкажете фрапантна ситуация от вашата практика.
- Ежедневие е това, защото работата ни не е планова. В реанимацията и в интензивната клиника почти няма седмица, в която да няма фрапантни ситуации. Лятото хората се избиха по пътищата. Бяха докарали румънка без долни крайници. Стабилизирахме я, транспортирахме я до Румъния, но без крака. Това не е ли фрапантен случай? Те ни сверяват часовника. Когато човек живее в комфорт и рутина, в един момент забравя, казва си “Мен не ме касае” и живее в зоната си на комфорт. Тук, искаме или не, всеки ден сме под напрежение.
- Какви качества изисква тази професия?
- Много знания, които бързо да се анализират, както и много сръчност.
Задължително качество е работата в екип, защото нашата професия не е солова. Анестезиологът трябва да отдаде много време, труд и едва ли не живота си. Не е случаен фактът, че при нас има най-висок процент на увреди за лекарите в личен план - злоупотреби с алкохол, разбити семейства, а някои дори не могат да създадат такива.
- Алергичните пациенти са предизвикателство за анестезиолозите, ставаме ли все по-алергични в последно време?
- Има строг подход. Последните стандарти изключиха възможността за тестване, само при някои пациенти се прави целенасочено тестване. Това обаче доведе до повишаване на нивото на стреса и на риска в нашата професия. Едно е човек да е тестван, за да знаеш към какво е алергичен, с какво да работиш.
В последните 10-15 г. се отхвърлиха тестванията, защото те алергизират
допълнително Настъпват изненади, което е стрес.
За Деня на анестезиологията не е лошо да си припомним някои неща - че 3500 години пр.н.е. още Асклепий има данни, че е опитвал да прави обезболяване. Думата “анестезия” за първи път се употребява от Платон. Хипократ е пробвал с па̀ри от билки, алкохол. Когато говорим за рождения ден на анестезиологията, той е на 16 октомври 1846 г., когато Уилям Мортан прави публична демонстрация в Бостън за анестезия с етър. 4 години преди него Уелс прави опит за анестезия с райски газ, но се е провалила. После възниква специалността “Анестезиология”, която много напредна, защото един от най-големите проблеми на човечеството е болката. Физическата болка я лекуват анестезиолозите.
Този месец ни предстои да проведем Национален конгрес на анестезиолозите в България. Ще го проведем съвместно с Асоциацията за лечение на болката и с Асоциацията за парентерално и ентерално хранене. Ще бъде голямо събитие, на което ще обсъдим много интересни теми.
