Bсеки български град е обрасъл с митове, които само чакат някой да ги разруши. С помощта на кореспондентите на вестника двама репортери от “24 часа” се заемат с тази тежка и отговорна задача - да къртят, разбиват и извозват градските легенди. Започваме с Перник поредица, която ще ви отговаря и на следните въпроси:
Каца ли гарга във Враца?
“Във Враца гарга не каца.” Някои се ядосват на тая закачка, други отвръщат: “Гарга не каца, щото няма мърша.” Но всички си мислят, че шегата е заради римата. Оказва се, че зад нея има конкретна история от 1926 г. Разкри я Весела Пелова, експерт в държавния архив. Тогава има кампания за унищожаване на хищници и вредителни птици. Отстрелът бил възложен на ловните дружинки, но не само. Има наредба, според която “всеки член от семейство от мъжки пол на възраст от 12 до 45 г. да предаде в съответната община във Врачански окръг по 2 чифта крака или 10 яйца” от гарванови птици - свраки, чавки, гарги, или други хищни пернати. За тези, които не се отчетат, е предвидена глоба от 2000 лв.
Според Пелова през 1935 г. врачанските ловци рапортуват, че са първенци в кампанията - предали са над 4000 чифта крака и яйца. А местен вестник пише: “Най-голямото геройство на врачани е да се хвалят, че във Враца гарга не каца.”
Колко са липите в Стара Загора?
Аксиома е, че Стара Загора е град на липите. В него има около 25 000 липови дръвчета, повече от всички други видове. Но има и мнение, че надмощието на липите е илюзорно заради агресивния им аромат по време на цъфтежа. Повечето липи в града са по на 50-60 г. Кореновата им система е плитка и повдига тротоарите, като руши базалтовите плочки. Оказва се още, че често ги ядат листни въшки или други болести. Газовете от ауспусите също им вредят.
“И Ню Йорк е град на липите, но тамошните са от вид, който е с дълбоки корени. Липите са поне 10 различни вида”, обясни Тенко Дянков, специалист по озеленяване.
Къде се давят власите?
Най-големият мит за Видин е свързан с власите. Смята се, че те са много амбициозни, борят се с нокти и зъби за добро образование и кариера и парадират с големците в семейството или сред познатите си. Власите са смятани и за най-богати поради трудолюбието си. Те самите държат да покажат постигнатото чрез строежа на големи къщи и щедри подаръци на сватби и кръщенета, кътат и жълтици.
Всичко това явно дразни, затова със сарказъм по техен адрес се казва, че “власите се давят на края на Дунава”, т.е. че каквото и да правят, каквито и усилия да полагат, все се провалят.
Кой сее кауни в Хасково?
“Каунь” е диалектното название на пъпеша в Хасково. Съответно всеки местен получаваше този прякор в казармата. Но в землището на града, а и в цялата община бостани почти няма. Пъпешите зреят по поречието на Марица чак след Харманли и най-много в община Любимец.
Всъщност хасковлията може безпогрешно да бъде разпознат по възклицанието “ябааа”, с което се изразяват всякакви чувства.
Откъде започва България?
През 2009 г. община Шумен подаде заявка в патентното ведомство за регистрация на запазена марка “Оттука започва България”. Думите са от първия ред от химна на Шумен. Няма шуменец, който да го оспори. Ще ви изброи поне 20 неща от историята, които са станали за първи път в града му. Тук е първото театрално представление през 1856 г. и първият класически оркестър през 1850 г., както и първият конезавод.
Дори първите публични домове са шуменски от 1856 г. А и светите братя Кирил и Методий са чествани първо тук през 1813 г., а не през 1851 г. от Найден Геров в Пловдив. А когато всички примери за първенство се изчерпят, шуменци казват, че от скромност не споменават първите столици - Плиска и Преслав.
Кои са хубавите жени?
В Плевен живеят най-хубавите жени в света. Причината е, че Господ събрал ангелите да решат как да разселят красавиците по земното кълбо. Литнали в небесата и пускали над 5-те континета. Така обзавели Токио, Париж, Рим, Москва и къде ли не. Като закръжили над Плевен, ангелите се обадили: “Хайде и тук!”. Господ им отвърнал: “Ами нали от Плевен ги взехме!”.
Ореолът на плевенчанката май е сложен от военните по времето, когато градът бе пълен с казарми и фуражки. Във възрастта на любовта всеки боец е запечатал в сърцето си поне един пленителен образ на плевенчанка. Като закриха поделенията, легендата залиня.
Мъжете на Плевен пък се прочуха като “дагейци” заради съкратеното “да ги е...”, вклинено почти във всяко изречение.
Ти по-голям ли си от хляба?
“Ний смйе отдалйеко и говорим мйеко”, е дежурната подигравка към добруджанци. Те обаче не само старателно избягват мйекането, но правят забележки на шопите за мекането, т.е. за окончанието -ме при глаголите от III спрежение. Не ходиМЕ, а ходиМ.
Оттук започва противопоставянето добруджанец - шоп. Те, шопите, не хващат мотика, а само акъл дават, казват хората в Добрич. А пък те произвеждат хляба и са спасявали България от глад след войните.
“Никой не е по-голям от хляба”, е мотото, с което посрещат всички държавници в житницата на България. В нея славата на Добрич като град на чифликчиите от Йовково време още се носи. Най-много фермери в страната има именно в този край. Почти всички местни имат земи и вземат ренти. Никъде в Добричко няма да намериш запустели ниви.
Густо, майна!
Една мечта се превърна в мания за пловдивчани - да бъдат жители на столица. Те се имат за аристократи, за центъра на България. Мед им капе някой да нарече Пловдив “културната столица”. Самочувствието им идва от античния Филипопол, град, който според древните автори блести отдалече с красотата си.
Оттук и неприязънта към софиянци, които в отговор им лепнаха прозвището “майни”. И с право. Почти всеки в Пловдив употребява този израз за щяло и нещяло. “Да ти, разправям, майна”, или пък “Какво става бе, майна?”
Другата дума е “густо”, което значи “хубаво ми е”. Така най-честият мъжки лаф е: “Густо, майна, Филибето. Пред Тримона - мацки фраш.”
Чак пък 100 войводи?
Градът на стоте войводи под Сините камъни се обитава от хора, които държат да се наричат сливналии. Ако ги наречеш сливенци, те имат за чужденец. А сливенчани направо ги вбесява.
Гордеят се с Карандила, откъдето идва прочутият вятър бора. Който не е горял в поне една кратка любовна история на Карандила, или е кутсузлия, или е кусурлия, или не е никакъв сливналия.
Срещу тези самохвалства съседите от Ямбол изковаха гатанката:
Наведеш се - камък, изправиш се - вятър, обърнеш се - циганин. Що е то?
Що е маке, все е юнак
Що е убаво, все е маке. Що е маке, все е юнак, е най-точната и кратка характеристика на всеки кореняк жител от Пиринска Македония.
В тази земи са кръстосвали безброй чети, лели са се реки от кръв. Няма фамилия, която да не е дала жертва. А тежкият живот на бежанците е насадил постоянно чувство за накърнено честолюбие, което прави местните кибритлии. Всеки род има поне по един четник или войвода и е въпрос на чест да се брани името му. Затова още се изричат иносказателните смъртни присъди като: “Дедо Коле леко коле” или “Ке те лапне месечината”.
1. Перник - Голфо по-голям от винкело
“Ало, обаждаме се от Перник. - Е, защо така веднага с лошо?”
При проучване на “24 часа” се оказва, че нито голф двойка е колата на перничани, нито пък прочутият местен винкел заслужава да държи първенството в пернишката символика.
Стана ясно, че не голфо е най-караната кола в града, а опелът. А колкото до израза “Пред винкела всички са равни” - това не е батален призив, а девиз, който перничани са перифразирали от добричкия девиз “Никой не е по-голям от хляба”. Това обаче важи за времената, когато целият град се препитаваше с металургия. Има ли пернишки винкели в Перник? Читателя го очаква голяма изненада в следващите страници от този очерк.
Една пернишка балерина разведе екип на вестника из родния си град, за да покаже как изглежда през очите на перничанина.
А какво мислят перничани за вицовете за града си и безопасно ли е да им ги разказваме? Шефът на Културно информационния център на града Кирил Манов отговаря: “В началото бяха много чувствителни младежите, тъй като скечовете наистина дразнеха, но сега дори сами си разказват вицове.” Манов е уверен, че това придава нова самоличност на града. “Както е известно, лоша реклама няма. Шегите за Перник направиха много добър имидж на града. Създадоха му нова самоличност. Доскоро единствено Габрово беше такъв уникален град с различен облик, но имам чувството, че Перник измести Габрово – и по брой, и по оригиналност на шегите. И така перничани заживяват в един много интересен фолклор.”
Феноменът Перник се появи преди няколко години и нараства лавинообразно. Според местните началото идва от шоуто на Къци Вапцаров, в което перничанин трябваше да решава кръстословица и вместо скарабей уверено заяви “скакауец”. След това се появи песента на “Хиподил” “Скакауец”. Телевизионните сценаристи веднага подхванаха темата и се появиха Гюро Кюмюро от “Шоуто на Слави”, Жоро Бекъма от “Пълна лудница” и ред други персонажи.
Най-много са опелите, голфо е чак номер 4
По молба на "24 часа" пернишкият КАТ разби мита, че това е градът на голфовете. Оказа се, че най-много са регистрираните коли с марка "Опел" - общо 6481.
Фолксвагените от всички модели са общо 8590, но голфовете са само 3617. Това ги поставя чак на 4-о място. Пред тях освен опелите са и фордовете - 4375, и рено - 4079.
Вярно е обаче, че много рядко се регистрират нови коли. Типичната пернишка кола е втора употреба, произведена след 2000 г. Тя е по-скоро немска, защото има по-здрава ходова част, макар да не вози така меко като френските коли.
Голфо се лепна на Перник заради няколко скеча в шоуто на Слави Трифонов и оттогава е в устата на всякакви зевзеци. Колата е възпята в няколко кръчмарски песни. А магистрала "Люлин" бързо получи прякора Гоуфстрийм.
СВЕТЛАНА СТОИМЕНОВА
Винкело е вносен, местният се изнася
Винкело се пъха до голфо, за да влезе в кадър като емблема на Перник. Във фейсбук възникна група "Пернишки шеги", където магистрала "Люлин" получи още по-нов прякор - Винкелщрасе.
Но и винкелът се оказа мит. Железният профил във всичките му размери и разновидности наистина се произвежда в пернишкия завод "Стомана Индъстри". Дневно предприятието претопява около 2000 т скрап, а част от него се превръща във винкели. Те обаче не попадат на пернишкия пазар.
"Заводът работи предимно с големи корпоративни клиенти в страната и чужбина. Винкелите не се продават на дребно", обяви пред "24 часа" служител на предприятието.
По строителните хипермаркети в града железните профили са все вносни, предимно от Украйна и Германия. (24часа)
За първи път в България
На централния площад доскоро е имало патриотичен плакат, в който са описани революционни пернишки събития, случили се за първи път в България. Ето ги:
През 1899 г. е изградена първата електроцентрала.
Първото улично осветление – от Минната дирекция до инженерния квартал.
Произведено е първото българско стъкло.
През 1924 г. заработва първият машиностроителен завод.
През 1934 г. е създадена първата брикетна фабрика.
В 1951 г. е открита ТЕЦ „Република”.
Само в Перник са се произвеждали специални стоманени профили, феромагнити и пектин.
Перничанин помага на пилота Николай Златков да тунингова аудито
"Състезателя Ники Златков знаете ли го? Той си прави колата при мен".
Фенове във форумите напразно жадно търсят информация за убийственото Ауди S1 на победителя в ралитата. Оказва се, че Жоро - собственик на автосервиз в Перник, му помага в тунинговането на състезателните автомобили. "Аз ги създавам като купета, той вече си прави двигателите. Има пълен комплект карбонови детайли, две врати, заден капак, преден. Абсолютно всичко се сменя за 8 минути. Така тежестта пада със 130-140 кг. Слагат се драг гуми."
При Жоро перничани, софиянци, а и хора от други градове идват не само да ремонтират и изчукват колите си, но и да ги тунинговат.
“Повечето правят външни подобрения - джанти, това-онова. Малцина искат да подсилят двигателите си, както в легендата за пернишкия голф. Иначе искат, но не могат да си го позволят", казва Жоро. Всъщност подсилването изисква смяна на почти всички части - бутала, валове, турбини, за да издържат на голямата мощност. Ако вложите едни 20 000 евро, може да покачите мощността на колата до 650 конски сили. Но това е за бензиновите двигатели. Дизеловите може да се вдигнат от 110 к.с. на 200-250. С по-евтини части това излиза към 10 000 лв. Софтуерът също има нужда от смяна - той се проверява от обучен персонал, за да не стане грешка.
А възможно най-евтиният тунинг е за 5000 лв. С тях може примерно на Ауди S400 да му се покачи мощността от 270 на 470 к.с.
Колко конски сили има колата, се измерва, като се качи на стенд. Има два показателя - мощност на двигателя и мощност, измерена на колелата. 505 конски сили, измерени на колела, съответстват на 600 "коня" на двигателя.
Самият собственик на сервиза кара “Опел Астра" 4х4, 505 к.с. на колела, с интеркулър, изнесен отвън, и сериозни промени по двигателя. Спечелила е конкурс за най-добре тунингован автомобил на писта "Калояново".
"Колата е изцяло преправена, такава астра 4х4 не съществува. Сложил съм и доста по-сериозни дискове на спирачките - както виждате, едва се събират в колелата. Вдига 315 км/ч, спира бързо, бега мотори хилядарки по 180 коня. Страдам откъм скоростна кутия - троши се, защото не издържа тая мощност.”
По въпроса за голфовете Жоро смята, че в Перник не са повече от другаде. "Огледайте се - виждате ли много голфове тук?", сочи той към колите, които чакат за ремонт.
Па дьо Перник - балерина руши митовете за града
“Не ме интересува - аз просто трябва да уча балетна педагогика,” заявява 24-годишната Стефания Арсова от Перник. Тя е разбрала, че за нея няма държавна поръчка в музикалната академия, след като вече е завършила друго висше.
Арсова танцува класически балет от дете. През последните 6 години се занимава сериозно в школата на Маша Илиева и от есента на 2011 г. е студентка в НМА “Проф. Панчо Владигеров” - записа се платено обучение. Нейна колежка е примабалерината на берлинската опера Вяра Начева, дошла си в родината, за да добие квалификация за балетен педагог. Мечтата на Стефи е един ден да стъпи на сцена дори и в ролята на “десето храстче”.
Стефи лети не само в мечтите си, а и в живота - тя е стюардеса. Работи за голяма компания и част от живота й минава в облаците. Обиколила е света.
Понякога изкарва пари и като модел. Не говори на "уъ" и само по шофирането човек може да разпознае, че е от Перник. Това обаче е виц. Като онзи за дивите, корави перничани, които прегръщат жените си само докато паркират назад. Или за пернишките баби, които вечер край печката четат на коравите перничанчета некролози вместо приказки.
Стефания води екипа на “24 часа” от столицата, където живее, към родния си град. Тя не се дразни от шегите за Перник, напротив - даже с удоволствие ги разказва. По пътя споделя, че никога не е била използвана за “пернишки бумеранг” - хвърлиш ли по жената чехъл, тя се връща с ракийка и салатка.
“Имала съм гаджета перничани, но не се е случвало да искат да ме бият или да се държат грубо.
Един друг мит се разсейва много бързо - че в Перник нямало “Лидъл”, защото не можели да му кажат името - "Уидъу". Табелка насочва потребителя към магазина на споменатата верига. По свое желание Стефания започва да брои голфовете по улиците на града. Зоркото око на стюардесата не пропусна нито една кола, но за около час преброи не повече от 10 и й омръзна.
Стефи е учила в гимназията, в която е завършил и доскорошният президент Георги Първанов - ПМГ “Христо Смирненски”.
“Къщата ми е долепена до училищния двор и през една дупка се промушвах през междучасията. Има легенда, че някъде в мазето на училището е имало басейн, но там се удавило дете и оттогава е затворен. Колко сме го търсили този басейн, ако знаете. Сигурно и днешните ученици го търсят.”
Баща й е военен лекар, но сега работи към здравната каса. Майка й е служител в Министерството на земеделието и храните. Сестра й учи мода в НБУ. “И също може да казва “л”, уточнява Стефания.
Близо до града вече може да се чуе една от местните радиостанции - радио “Ултра”. И сега поздрав за Веси от Мошино…
Един певец пее, че животът е пари.
По “Ултра” поздравите са предимно такива.
Мошино е квартал на Перник, както и Бучино. Там са най-свирепите перничани. Иначе в центъра си е като центъра на всеки друг град.
Разбира се, не във всеки град има магазин “Винкел”. От него обаче можеш да си купиш не желязо, а тениски на “Миньор” - Перник", чорапи в жълто-черните цветове на отбора и всякакви сувенири.
В магазина ти става ясно, че колкото и да е дружелюбен градът за балерината Стефи, ако си пришълец, не е зле да си мериш приказките. На наивно глупашкия въпрос “Защо магазинът е наречен “Винкел?” случайно влязъл тип се сопва: “Защото тук не се продават тениски на “Манчестър Юнайтед!” “Тук софиянци хич не ги долюбват”, предупреждава малко постфактум Стефи.
Нищо, че е студено и вали мартенски сняг, тя е тръгнала по къса поличка, тънка жилетка и пухкав космат елек - в крак с модата. Но както би се изразила някоя баба, гола-голеничка. Стефи с широка усмивка на самоирония коментира: “От студ умри, гъзар бъди!” Ясно е, че нашата героиня е същинска корава перничанка.
Накрая Стефания много държи да почерпи с вафла “Винкел”. “Тези вафли съм ги носила до Хонконг на една приятелка. Много ги хареса.” Дали заради смяната на собствениците, или защото са много търсени, но в цял Перник в този ден няма нито един десерт “Винкел”.
Амбиция: Старозагорската опера
Като стюардеса Стефания от Перник е обиколила Европа, видяла е Азорските острови. Това Близък изток, Далечен изток - за нея са като да отидеш до съседната пряка. Както се казва, видяла е свят. Най-голямо впечатление й направил Дубай, където била на чартърен полет.
“Всяка вечер ходехме до фонтаните пред най-високата кула “Бурж Халифа” - програмата е невероятна. Аз плачех, колежката се смееше, а пилотът стоеше като парализиран и само ахкаше. Седели сме с часове, загърнати в одеяла. Фантастични са! Иначе на сафари в пустинята с джипове, да яздиш камила - тези неща не бива да се пропускат.”
“Много беше интересно и в Амстеpдам. Навсякъде смърди на трева, по улиците едни хора с кръвясали очи, продават се курабийки с коноп, близалки с кока, всякакви неща. Разбира се, ходихме и при Червените фенери. Там имаше всякакви момичета - дебели, черни, слаби. Като видят, че ги гледаш, започват да те канят, танцуват, свалят си бельото. Но не дават да ги снимаш. Само ако ги издебнеш. Аз така направих.”
Младата госпожица Арсова, която един ден е в Лондон, на следващия - в Тел Авив, иска едно нещо от живота. “Искам някой ден да работя в Стара Загора или във Варна.”
Забелязва, че слушателите й се смеят невярващо и уточнява: “В операта. Знам, че за Софийската опера нямам шанс като балерина, но поне в някой от провинциалните театри, ако ме вземат в кордебалета, ще съм много щастлива.”
Обраха собствения си кмет
За 2010 и 2011 г. в Перник (население 97 181 души) убийствата са по 10 на година. Някои от тях - ужасяващи. За сравнение в Кърджали (49 685) през 2010 г. е имало 2 убийства.
Най-жестокото бе на 17-годишната Мирослава Николова. На 7 ноември м.г. тя бе отвлечена и удушена за откуп от 250 000 евро. Тялото й бе изровено в гориста местност край с. Планиница на 12 януари. За нейни екзекутори са сочени Стойчо Стоев-Чочо и Марио Любенов-Заека. Първият се самоуби при обиск в жилището му пред служители от ГДБОП. Другият се изкарва луд и е в лудница.
Край Планиница бяха намерени и 2 от 3-те жертви на серийния убиец Станислав Ангелов-Сиси, осъден за разстрела на Биляна Кръстева, Кирил Христов, Цветелин Карпузов на 30 г. затвор. 18 г. лишаване от свобода е присъдата за екзекуцията на наркодилъра Николай Христов-Хайо. Той бе застрелян от Николай Николов-Шатката на лобното място на знаменития Васил Арарски - Райко Кръвта, убит през 2005 г.
Сред легендарните престъпници на Перник е и Валентин Кирилов-Пуйката. Той е бивш автокрадец, сега касоразбивач. Смята се, че е сред задигналите инкасото от столичния "Техномаркет". За случая дознанията се водеха в София, а документите и уликите се пазеха в сградата на СДВР. Тя обаче бе разбита, а всичко срещу хората на Пуйката изчезна. Крадците бяха проникнали през покрива.
Миналата година в Перник имаше няколко крупни обира. От дома на бивш ликвидатор на мината задигнаха над 100 хил. лв. С почти 20 хил. лв. и златни накити изгоря дори кметицата Росица Янакиева.
Окръжният съд в Перник е водил наказателни дела срещу 64 лица, осъдените са 58, а шестима са оправдани. 26 дела са висящи, съобщи председателката на съда Елена Николова.
Миналата година пернишките съдии пратиха в затвора ключови фигури като Сиси, Шатката и човека на Златомир Иванов-Баретата, Мартин Димитров-Маката. Той получи 5 години решетки заради лихварство и ръководене на организирана престъпна група. Конфискуваха му 1/4 от имуществото.
Kрепост, мини, кукери, вафли
В магазина "Винкел" не се продават винкели, нито пък вафли "Винкел". Това е сувенирният магазин на футболния отбор "Миньор"-Перник. Вътре има жълто-черни чорапи, фанелки, анцузи и бонбонки.
Вафлите "Винкел" са перфектни. Капучино, вишна или шоколадова - бият по-известните марки. Перничани с гордост ги купуват и носят на приятели и роднини по света.
Друг местен сувенир е кукер, хванал златен винкел с набучен на него голф двойка. Създал го е карикатуристът и шеф на Културно-информационния център на града Кирил Манов, за да го връчва на Слави, Рачков, СуперБианка, Иван и Андрей и всички, които се гавреха с перничани. Сега Манов продава пластиката като сувенир.
Първа атракция на града е крепостта "Кракра" по името на болярина, сражавал се с византийците. Тя е създадена след 809 г., когато хан Крум присъединява към днешна София и околностите. Действала е до преминаването на кръстоносците по тези земи през 1189-1192 г. Сега общината я реставрира с 4 млн. лв.
И миньорското дело е атракция. Местният Минен музей е единствен на Балканите. Той е в галериите на най-стария въглищен рудник, където се е копаело от 1881 г. Пернишките рудници са затворени от 10 г. и се пълнят с вода. Заемат площ от 12 кв. км.
Кукерският фестивал е най-шумната местна атракция. Тази година той събра над 6000 участници. Всеки последен уикенд на януари градът се превръща за 3 дни в маскарадна столица на България. Идват и маскирани от Италия, Сърбия, Япония, Ирландия, Македония, Китай и др.
Костюмите са от кожи или от текстил. На главите на кукерите има страховити маски, някои много високи и облепени с пера, рога и препарирани глави на гризачи и птици. Най-високата е от с. Габров дол - 13 м. Около талията висят звънци с тегло над 40 кг.
