Нарушенията на функцията на вестибуларния апарат са едни от често срещаните състояния в неврологичната практика, казва неврологът в УМБАЛ и ДКЦ „Софиямед“
- Д- р Цолова завършва Висше образование, специалност „Медицина” през 1994г. в Медицински факултет, Медицински Университет – София. Специализира неврология в Клиника по Нервни болести на УМБАЛ „Александровска - София в периода 1995-1999г., специалист по Нервни болести е от 1999г.
- В периода 2000 – 2002 г. е докторант в областта на невроотология в Клиника по Нервни болести на УМБАЛ „Александровска”.
- От 2002г. до 2015г. работи като специалист – невролог в същата клиника, където е била и член на Експертната Комисия по Множествена склероза.
- Има допълнителна квалификация (ВСД) по Отоневрология и Доплерова сонография.
- Член е на Българското Дружество по Неврология
- Няколкократно (2012г., 2014г., 2022г.) е награждавана в рамките на инициативата на в. „24 часа“ – „Лекарите, на които вярвате".
- Към момента е част от екипа на Клиниката по неврология на УМБАЛ „Софиямед“ и ДКЦ „Софиямед“
- Д-р Цолова, заболяванията на централния и периферен вестибуларен апарат са сред най-често срещаните. С какъв най-чест симптом се изявяват и задължително ли е да потърсим помощ от невролог?
- Нарушенията на функцията на вестибуларния апарат са едни от често срещаните състояния в неврологичната практика. Основна тяхна изява е световъртежа, който пациентите усещат различно – въртене на предметите около тях, чувство за потъване или замайване, като да не им е “бистра главата“. Често тези усещания се съпровождат от стомашен дискомфорт, гадене, понякога многократно повръщане, шум в ушите и нарушен слух. Като правило има и съпътстващо нарушение на равновесието, залитане, невъзможност да се пази равновесие. Разбира се, има състояния, при които има краткотраен световъртеж, свързани с по-рязко изправяне от леглото при хора с ниско артериално налягане, при пътуване и др. Необходимо е да се знае, че появата на световъртеж в повечето случаи е последица на някакво здравословно неблагополучие на организма и е необходимо да се потърси съвет от лекар.
- Може ли проблеми като исхемичната болест на сърцето или високо кръвно да са в основата на световъртежа?
- Всички знаем, че сърцето и мозъка работят в синхрон. Повечето сърдечни декомпенсации, касаещи сърдечния ритъм, помпената функция на сърцето и артериалното налягане могат да доведат и до неврологични симптоми, включително и до мозъчни инсулти. Както високото, така и ниското артериално налягане могат да се съпътстват от световъртеж, в повечето случаи усещанията са за замайване и нестабилно равновесие. При критично високи стойности на артериалното налягане, в някои случаи може да се реализира мозъчен кръвоизлив, чиято изява да е силен световъртеж, повръщане, главоболие.
-На какви други заболявания може да бъде симптом световъртежът?
- Световъртежът е симптом, който се проявява както при неврологични, така и при други заболявания – температурни състояния и инфекции, възпаление на средното ухо, Мениерова болест, мозъчен инсулт, мозъчни тумори и метастази, множествена склероза, сърдечни артимии, анемии, продължителни диети, автоимунни заболявания, нарушения на щитовидната жлеза и др ендокринни заболявания, включително при захарен диабет, чернодробна и бъбречна декомпенсация, психични болести, панически атаки и др. Именно затова консултацията с лекар от изключително важно значение.
- Можем ли да овладеем виенето на свят и в домашни условия и кога се налага да потърсим лекар?
- Самолечението в повечето случаи крие опасност, ако става на въпрос за по-сериозно заболяване. Разбира се, има пациенти с вече известно заболяване на вестибулариня апарат, което има периоди на обостряне. В повечето случаи те са инструктирани от проследяващия невролог или отоневролог как да постъпят в такъв момент. За всички останали пациенти препоръчвам да потърсят лекарска помощ, особено в случаите на световъртеж с внезапно начало, съпроводен от изразено нарушение на равновесието, говора, повръщане, главоболие.
- Какви изследвания и лечение провеждате при тези пациенти и кога се налага да постъпят в болница?
- Изследванията се назначават след преглед и те не са шаблонни за всеки пациент. Необходимо е изследване на кръв, неврологична оценка, електрокардиограма, в повечето случаи се провеждат по-специализирани изследвания – отоневрологично, ултразвукова диагностика на мозъчните артерии, скенер или ядрено-магнитен резонанс на глава. Настаняването в болница се налага при тежки нарушения на вестибуларната функция, при пациенти със съпътстващи други сериозни заболявания, както и при пациенти с по-леки симптоми, при които не е постигнат резултат от амбулаторното лечение.
- Хората често се притесняват от срещата със специалист, какво може да ги посъветвате?
- Хората не бива да се плашат от среща с лекар, защото взетите навреме мерки бележат по-добри резултати и в диагностиката и в лечението. Фрази като "чаках да ми мине" при инсулт, например, отнемат на медиците първите 4 часа, които са най-важни за лечението. И не на последно място, нека положим повече усилия - медицински специалисти, пациенти и техни близки да си имаме повече доверие. От това печелим всички!
