Научният напредък в медицината дава много нови възможности за лечение на онкологично болните пациенти, казва началникът на Онкологичния център в панагюрската болница
Д-р Росица Кръстева е родена във Варна на 05.03.1970 г. Завършва Природо-математическа гимназия в Шумен със златен медал през 1989 г. Дипломира се като лекар в Медицински университет, София през септември 1994 г. и има две придобити специалности – Вътрешни болести (2001 г.) и Онкология (2005 г.). Специализирала е в университетски болници в Торино (Италия), Атина (Гърция), Мюнхен (Германия), Базел (Швейцария). От 1995 до 2012 г. работи в Клиниката по медицинска онкология към Университетска болница „Царица Йоанна - ИСУЛ в София. От 2013 г. до 2014 г. работи в отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Сердика, София. От ноември 2015 г. оглавява отделението по медицинска онкология в Онкологичен център към МБАЛ „Уни Хоспитал в Панагюрище, а от септември 2019 г. тя е началник на Онкологичния център в панагюрската болница.
- Д-р Кръстева, днес ще си говорим за живота и здравето на онкологично болните. Както и за достъпа до здравна грижа за тях в България като страна членка на Европейския съюз. Първо нека започнем от това, колко българи живеят с онкологично заболяване?
- Тъй като в началото поставихте темата за живота и здравето, ще започна с дефиницията за здраве. Според Световната здравна организация (СЗО) здравето е „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест“.
Ракът вече не e присъда. Научният напредък в медицината дава много нови възможности за лечение на онкологично болните пациенти.
Усилията за подобряване на здравето трябва да са в посока изграждане на работеща здравна профилактика, ефективна здравна система и равен достъп до научните постижения, свързани с диагностика и лечение.
Всеки диагностициран с рак пациент си задава тези въпроси – мога ли да бъда излекуван, колко ми остава, ще видя ли децата ми да порастват… Става дума за влагане на всички наши усилия в увеличаване на шансовете за живот и то при запазване на качеството му.
Но да се върна на въпроса ви. През 2020 г. 2.7 милиона души в Европейския съюз са диагностицирани с онкологично заболяване и 1.3 милиона губят битката с него. До 2040 г. новите случаи на онкологични заболявания ще се увеличат с 21%, а смъртните случаи ще се увеличат с 31%.Причината за увеличаването на новите случаи е по-добрата диагностика, по-дългия живот, като усилията ни трябва да бъдат насочени в посока излекуване и по-малко смъртни случаи.
В България новодиагностицираните със злокачествени заболявания по данни на националния раков регистър за 2017 г. са близо 32 000, а починалите са над 17 000.
Към момента в страната ни хората, живеещи с онкологично заболяване, са около 300 000.
- Споменахте, че усилията трябва да са и в посока постигане на равен достъп до диагностика и лечение. Къде се намира България спрямо останалите европейски държави по отношение на достъпа до иновативна онкологична терапия?
- По данни на Европейската комисия във връзка с Европейския анти-раков план, в целия ЕС продължавада съществува неравенство по отношение на достъпа до качествена грижа, особено за навременна диагностика и лечение. Съществува значителна разлика в нивата на смъртност в Европа, както между държавите, така и между различните групи от населението. Една от основните цели на всички е да се намалят тези неравенства и да се подобрят показателите за смъртност.
Публично достъпна е и информацията от W.A.I.T. доклада на EFPIA (Европейска федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации). През 2022 г. в България са реимбурсирани и съответно достъпни до нашите пациенти 17 лекарствени продукта от общо 41, регистрирани в периода 2017 – 2020 г. Нивото на достъпност в България е 41%, в Германия 100%, в Чехия – 66%, в Словения – 63%.
Периодът от регистрация на лекарствените продукти за онкологични заболявания до получаване на реимбурсация, т.е. времето за осигуряване на достъп, е 100 дни за Германия, 701 дни за България, 657 дни – Чехия, 563 дни – Словения, 491 дни – Хърватска.
Между европейските страни е налице сериозна неравнопоставеност по отношение на достъпа до иновативно лечение, а пациентите с ракови заболявания не трябва да чакат.
- Можете ли да споделите примери, в които има сериозен напредък, който все още не е достъпен за българските пациенти?
- Разбира се. Примери има при всички солидни тумори. Един от най-новите примери е новaта анти-HER2 терапия, с индикация, одобрена от ЕМА (Европейска агенция по лекарствата) и препоръчвана в международните и европейски терапевтични ръководства като терапия на първи избор при конкретна група пациенти с рак на гърдата, която е с лоша прогноза. Лечението води до повлияване на почти всички пациенти и удължава преживяемостта без прогресия на заболяването, като запазва качеството на живот. Друг пример - медикамент от клас имунотерапия отново с одобрена индикация от ЕМА, за определена група пациентки с карцином на гърдата с много добри резултати от клинични проучвания.
Отново искам да отбележа, че това са само два примера, а обърнах внимание, че имаме достъп до 17 от 41 лекарствени продукта.
- Какви подходи смятате, че могат да се използват за подобряването на достъпа до иновативни медикаменти в България?
- Не смятам, че има нужда да откриваме топлата вода. Има работещи изпробвани механизми, които можем да заимстваме от други държави, членки на европейския съюз и не само. Със сигурност мога да дам за пример факта, че възможността нова индикация да получи публично финансиране от НЗОК е само веднъж годишно. Ако възможността е повече от веднъж в годината, ще се съкрати чувствително така ценното за пациентите време за достъп до иновативно лечение, което в някои случаи е без алтернатива. Със сигурност въпросът следва да е обект на национална стратегия в здравеопазването и в частност в онкологията.
- Д-р Кръстева има редица участия в национални и европейски конгреси. Тя е активен член на Европейско дружество по медицинска онкология (ESMO), Български лекарски съюз, Българска Асоциация по медицинска онкология (БАМО), Европейска общност по лъчелечение (ESTRO), Балкански съюз по онкология, член е на Управителния съвет на Balkan Investigational Network of Oncology (BINO) и на Управителния съвет на фондация Експерти срещу рака. Избрана е за първия председател на Клуб „Млад онколог.
- Д-р Кръстева е лауреат на престижната годишна награда на фондация Свети Иван Рилски за принос към здравеопазването за 2017 година в категория „Онкология. Носител е на приза „Лекар на годината на МБАЛ Уни Хоспитал за 2018 година и на приза за „Висок професионализъм и медицинска грижа на МБАЛ Уни Хоспитал за 2020 година.
Независим авторски материал, отразяваш личната гледна точка и опит на експерта.
Публикува се с подкрепата на Астра Зенека.
