Или как да се борим с високото кръвно, холестерола и тютюнопушенето
Храненето
По отношение на храненето повечето кардиолози в Европа препоръчват т.нар. средиземноморска диета. Причините за това са две – на 1-во място средиземноморските държави традиционно са с най-ниска сърдечно-съдова (СС) смъртност и заболеваемост. Франция е държавата, в която хората боледуват най-малко от СС заболявания, плътно следвана от Испания. На 2-ро място средизменоморската диета е може би една от най-балансираните диети, които са ни познати. Дори съществува тезата, че ако бихме искали да измислим една балансирана диета, в която да има всичко, но в балансирани количества и по един полезен начин за нашите пациенти, бихме стигнали до нещо като средиземноморската диета.
Естествено, ние лекарите сме практични и сме запознати колко е трудно да се придържаш към средиземноморска диета без да живееш на Средиземно море т.е. някои компромиси са неизбежни. Широко разпространен е митът за „лошите мазнини“. Всъщност французите употребяват много мазнини под формата на сирена и кашкавали и нямат проблем със сърдечно-съдовото си здраве, т.е. по-скоро следва да разделяме самите мазнини на такива, които са вредни за здравето и такива, които не са. Така например зехтинът е за предпочитане пред олиото, а ферментиралите млечни продукти (сирене и кашкавал) са за предпочитане пред прясното мляко. По отношение на калориите, ако нямате проблем с теглото и талията, няма нужда да ги редуцирате. Подчертавам талията, защото бялата мазнина вътре в корема е големия виновник за захарен диабет, инсулинова резистентност, хронично възпаление и т.н.
Дори и хора с относително нормално тегло може да имат коремно затлъстяване, а обратното пък е често срещано при жените – леко затлъстяване, което е дифузно, а не концетрирано в корема, като само по себе си не представлява медицински проблем. Съществуват различия както в литературата, така и в реалната практика, коя диета при затлъстяване се смята за най-ефективна. Така например могат да се разграничат диети с лека и умерена калорийна рестрикция, нисковъглехидратна диета, кето-диета (без въглехидрати изобщо), intermittent fasting – хранене веднъж дневно или поддържане на интервал от близо 16 часа на денонощие без хранене, или дни без никаква храна в седмицата. Всеки пациент трябва да избере най-подходяща диета за него, като за съжаление това често става на принципа проба/грешка. Ключово е тази диета да стане част от неговия начин на живот, защото при завръщане на старите навици, най-често следва завръщане на старото тегло. Много често, за да се намали лутането на пациента, може да се окаже полезна помощта на нутриционист/диетолог. По-важни в дългосрочен план са трайните резултати и постепенната редукция на тегло. Много пациенти смъкват рязко (за няколко месеца) 20-30 кг и после връщат даже над изходното тегло – „йо-йо ефект“. Това не е удачно поради поне 3 причини – стресът за организма, освен това кожата на възрастния човек не може да се справи с такива рязки редукции и или увисва или се получават стрии, а и в крайна сметка най-важен е ефектът дългосрочно.
Ефектите от поддържането на нормално тегло или желаната редукция на излишни килограми са многобройни – намалява се риска от развитие на захарен диабет и артериална хипертония, а при вече налични такива – рязко се подобрява контролът им, освен това се намалява натоварването върху ставите, както и рискът от развитие на сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене и някои видове рак. Тук следва да се отблежи, че съставна част от хранително-диетичният режим е движението/спорта.
Физическата активност
Европейските ръководни правила за превенция на сърдечно-съдовите заболявания са изключително ясни в препоръките си – препоръчват се 150-300 минути умерена физическа активност на седмица или 75-150 минути интензивна аеробна активност на седмица. За пациентите, които не мога да достигнат тези цели, препоръката е да не се отчайват и отказват и от малкото движение/спорт, което извършват – по-добре е да се прави нещо, отколкото нищо. Тук отново има различни практики, предпочитания и спорове кой тип физическа активност е най-добър. Пациентите на кардиолозите, които са по-възрастни и голяма част от тях имат мускулно-скелетни и други проблеми, предпочитат ходенето и плуването като основни физически активности, поради практичността, достъпността и липсата на травми. Ходенето с цел по-добро здравословното състояние при възможност от страна на пациента може да се замени с бързо ходене – такова до задъхване, което се смята за по-ефективно по отношение на ефектите върху здравето в сравнение с бавното ходене. Тук следва да се отблежи, че ние кардиолозите не правим разлика между формалните посещения във фитнес салон или неформалните обиколки на планини/паркове, за нас е важно средната седмична активност, която извършва пациента. Движението и спортът имат многобройни благоприятни ефекти върху здравето на пациента – по-лесна желана редукция на тегло, по-нисък СС риск и риск от диабет, по-ниско артериално налягане (АН) и много други. Тук обаче следва да се отбележи, че спортът атенюира (намалява) ефектите на другите рискови фактори, а не ги премахва напълно. Така например, един пациент на 40 г., който пуши, има висок LDL (лош холестерол) + повишено АН и е наследствено обремен, си остава с висок риск от миокарден инфаркт и/или инсулт, дори и да е професионален спортист и да спортува ежедневно.
Холестеролът
Липиден профил и АН. Всеки човек над 40 г. следва поне веднъж да изследва липидния си профил и да си измерва понякога АН. При наличие на фамилна обремененост за сърдечно-съдови заболявания или оплаквания, суспектни за АХ (главоболие, измерени високи стойности на АН) могат да започнат и много по-рано, обичайно след 30 г. възраст. Тук е важно да се отбележи, че ние имаме индивидуализирани норми за LDL според СС риск и не се съобразяваме с лабораторните референтни граници, т.е. при един рисков пациент ще гоним LDL, който е много по-нисък от нормата, която лабораторията дава. Отново при АН имаме индивидуализирани норми според възрастта и СС риск, като при най-младите (
Тютюнопушене
По отношение на тютюнопушенето, препоръката към всички пациенти е за тотален отказ от него, тъй като намаляването на бройката изпушени цигари само по себе си няма дозо-зависим ефект върху сърдечно-съдовите рискове. Прост пример – дори и 1 цигара дневно увеличава риска от миокарден инфаркт с 50%. За съжаление голяма част от пушачите продълажавт да пушат по една или друга причина. Най-често за постигане на успех за пълен отказ, на тях им е необходима професионална помощ, включваща никотин-заместителна терапия, но дори и тогава при дългосрочно проследяване много от тях се завръщат към вредния навик, от който са се отказали само временно. Вече имаме и една друга алтернатива, която е значително по-безвредна от конвенционалните цигари – т.нар. устройства за нагряване на тютюн, вейповете (известни още като електронни цигари) и други, при които липсва процес на горене и образуване на дим, като отделените вредни вещества или липсват, или са в много по-малки количества.
Д-р Александър Носиков е кардиолог в Диагностично-консултативен център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост с 20 години опит, от които 7 г. е работил във Великобритания. Активен лектор, включително и на международни конгреси, експерт по ехокардиография, част от изпитната комисия на Европейското дружество по кардиология за акредитация по трансторакална ехокардиография. Завършил е 2-годишен курс в Лондон по лечение и диагностика на сърдечната недостатъчност през 2019-2021 г. През последните години е с основен интерес към профилактиката, превантивната кардиология, лечението на артериалната хипертония и дислипидемиите, както и кардио-онкологията.
