На читателския въпрос отговаря проф. Пламен Кинов, дмн, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”, национален експерт по ортопедия
Ендопротезирането е най-честата ортопедична операции и една от най-честите хирургични интервенции с милиони оперирани по света болни годишно. Причина за широкото прилагане на метода е изключителната успешност и надеждност, повторяемите и добри резултати.
В нашата страна протезирането на тазобедрената става е по-често в сравнение с колянна става. Причините за това са многопосочни. Въпреки това опитът е голям и резултатите по правило успешни. Артрозата обикновено е двустранен процес, след едната става започва износване и на другата – най-често поради пренатоварване или подлежаща патология, водеща до износване на ставния хрущял. Така че случаите на двустранно – тазобедрено или колянно протезиране, не са редки.
При някои заболявания като напр. ревматоиден артрит се засягат всички стави на тялото. Това обикновено са млади болни. По тази причина се налага смяна и на тазобедрени и коленни стави. Причина за смяна на тазобедрени, и на коленни стави може да бъде и генерализирана артроза (т.нар. износване на ставите, шипове).
Не може да се каже, че протезирането на повече стави крие по-висок риск.
Рискът е индивидуален за всяка една интервенция и не се наблюдава натрупване и увеличаване. Обикновено се оперира една става и в рамките на 4-6 месеца и другата. Разбира се, практикуваме и едновременно протезиране на две тазобедрени, две коленни стави или тазобедрена и колянна става. Едновременното протезиране на две стави се прилага при подходящи пациенти без сериозни придружаващи заболявания.
Факторите, от които зависи успехът на протезирането, са видът на опропедичната операция, типът на използваната протеза и пациентът. На всяко едно от тези нива може да се въздейства с цел оптимизиране и подобряване на рузултатите.
