Развитието на бъбречните увреди при захарна болест е по-бързо поради съучастието на инфекции, хипертония, липидни нарушения, характерни за нея
- Проф. Каменов, 14 ноември е Световният ден за борба с диабета. Хората с диабет са с повишен риск от развитие на хронично бъбречно заболяване. На какво се дължи това?
- Захарният диабет (ЗД) засяга целия организъм, но най-често разделяме диабетните усложнения на макросъдови - сърдечносъдови, свързани с ускорен атеросклеротичен процес, и микросъдови – поражения на нервите (невропатия), ретината (ретинопатия) и бъбреците (нефропатия), свързани със специфичното навлизане на глюкозата в тях без необходимостта на инсулин. Развитието на бъбречните увреди при диабет е по-бързо поради съучастието и на други неблагоприятни фактори – инфекции, артериална хипертония, липидни нарушения и други, които са по-чести при диабет.
- Какво представлява хроничното бъбречно заболяване, познато и като диабетна нефропатия?
- В медицината най-общо делим болестите на остри, които (ако не ни убият) най-често водят до оздравяване, и хронични, които в повечето случаи се развиват постепенно или тласъчно с времето и по-трудно или изобщо не се излекуват, но могат да се контролират и забавят. С напредването си различните хронични заболявания на един орган в организма започват да се приближават в клиничната си изява поради сходния механизъм на намаляване на функцията му до достигане в крайните стадии на недостатъчност на този орган. Говорим за сърдечна, чернодробна, белодробна, бъбречна и т.н. недостатъчност. Различните бъбречни болести водят до развитието на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Бъбречната функция, отчетена като намаляваща гломерулна филтрация (ГФ) и увеличаваща се загуба на белтък, се влошава и в крайните етапи се достига до бъбречна недостатъчност, налагаща заместване на липсващата бъбречна функция чрез перитонеална -
или хемодиализа или трансплантация на бъбрек
Когато захарният диабет не се контролира достатъчно добре, той уврежда бъбреците и се развива диабетна бъбречна болест (ДББ), която е вид ХБЗ. ДББ е клинична диагноза и включва всички промени в бъбреците при диабет (и тези от хипертония, дислипидемия и други). От друга страна, „диабетна нефропатия” е диагноза, свързана само с бъбречните промени от повишената кръвна захар. На практика обаче ДБЗ и диабетната нефропатия най-често се използват като синоними, което ще правя и аз по-нататък.
Развитието на ДБЗ се подчинява на общото правило в медицината: в началото болестите трудно се диагностицират, но лесно се лекуват, а
в по-късните етапи лесно се диагностицират, но трудно се лекуват
Така в ранните етапи на ДБЗ като правило няма никакви признаци или симптоми. С развитието на процеса признаците и симптомите могат да включват: влошаване на контрола на кръвното налягане; поява на белтък в урината; поява на отоци на глезените, ръцете или очите; повишена нужда от уриниране; намалена нужда от инсулин или лекарства за ЗД; объркване или затруднено концентриране; задух; загуба на апетит; гадене и повръщане; упорит сърбеж; умора и други.
- Колко често се среща ХБЗ при пациентите с диабет и какво го причинява?
- Данните в литературата за диабетната нефропатия не са еднозначни, защото честотата є зависи от това каква популация е изследвана (възраст, пол, давност на ЗД, качество на гликемичния контрол и други). Така например гломерулната филтрация (ГФ) физиологично намалява с възрастта и при здрави хора, лошият гликемичен контрол ускорява развитието є, честотата є расте с давността на ЗД и т.н. По американски данни около 1 от 3-ма души, живеещи с диабет, развиват диабетна нефропатия. А на Земята в момента има 537 милиона възрастни (20-79 г.) със захарен диабет. Днес диабетът е водеща причина за ХБЗ и терминална бъбречна недостатъчност в световен мащаб.
- В началото ХБЗ няма симптоми. Как диабетиците могат да разберат, че диабетната нефропатия вече се развива? Какви изследвания са необходими и колко често трябва да се правят?
- Всяка болест има своя класификация за оценка на стадия и тежестта є. В тези класификации обикновено в първата (най-ранна) степен още няма болест, но има рискови фактори за нея. Това е най-подходящият момент да се направи нещо – да се намалят коригируемите рискови фактори, за да се забави или превантира развитието на болестта. Проблемът при ЗД е, че
повишената кръвна захар не боли,
а ние сме устроени така, че правим нещо за нашето здраве едва когато се появят някакви оплаквания. Разбира се, повишената захар неуморно работи срещу нас. Затова активно трябва да се търсят най-ранните промени. При ЗД тип 1 скрининг за диабетните усложнения трябва да се направи след 5 г. от диагнозата, а при тип 2 – още при установяването на ЗД, тъй като диагнозата тук като правило е закъсняла. Изследването на ГФ и за наличие на албумин в урината би ориентирало лекаря за състоянието на бъбреците. В зависимост от резултата по-нататък подобни изследвания, разширени с ултразвуков преглед и други, трябва да се правят с различна честота според препоръките на специалиста.
- Какви са последиците на диабетната нефропатия? Как специалистът ендокринолог може да помогне на пациентите с диабетна нефропатия?
- Съвременната концепция за лечението на ЗД е, че то трябва да бъде активно, комплексно и индивидуализирано. Колкото по-рано се постигне и активно поддържа добрият гликемичен контрол, толкова по-мощен е протективният му ефект спрямо микро- и макросъдовите усложнения. Тъй като само контролът на гликемията не е достатъчен, днес се налага комплексен контрол и на артериалното налягане, липидите, телесното тегло, тютюнопушенето и другите рискови фактори от стила на живот. Изборът на терапевтичната схема от лекуващия лекар трябва да бъде индивидуално съобразен с особеностите на конкретния пациент. Ендокринологът е водещият специалист в лечението на ендокринното заболяване ЗД и той носи най-голяма отговорност за “композирането” на терапевтичната схема. В напредналите етапи на диабетната бъбречна болест ендокринологът трябва да направи преоценка на лечението, както и на приема на белтъчини и други.
Неадекватно лекувана в продължение на месеци и години, диабетната нефропатия може да доведе до редица усложнения: задържане на течности и отоци, високо кръвно налягане или белодробен оток; повишаване на нивата на калия в кръвта (хиперкалиемия); сърдечносъдово заболяване; анемия; рани по краката, еректилна дисфункция, диария, ретинопатия и други проблеми, свързани с увредени нерви и кръвоносни съдове; костни и минерални нарушения, дължащи се на неспособността на бъбреците да поддържат правилния баланс на калций и фосфор в кръвта; усложнения на бременността, които носят рискове за майката и развиващия се плод; необходимост от диализа или бъбречна трансплантация. В тези стадии на бъбречно засягане екипната работа на ендокринолога с нефролог е задължителна. Имайки предвид всички описани усложнения, ранното, активно и комплексно лечение с терапии, забавящи прогресията на диабетната бъбречна болест, е от изключително значение.
Този материал е част от образователната кампания, провеждана от “Астра Зенека България”.
