- Вижте съветите на трима от водещите нефролози в България в поредица от три интервюта.
Мислите, че бъбреците ви са здрави? Проверете
Около 850 милиона души в света страдат от хронично бъбречно заболяване. Това е около 80% повече от броя на хората с диабет и около 10 пъти над броя на хората с онкологични диагнози.
Хроничното бъбречно заболяване в напредналите си стадии води до критични сърдечносъдови инциденти, нужда от трансплантация или заместване на работата на органа с диализно лечение. То обикновено протича незабелязано. Възможно е да няма симптоми дори до момента на пълния отказ на бъбреците. Това превръща профилактиката в ключов фактор за здравето на бъбреците и откриване навреме, когато може да се помогне с терапия, на евентуална загуба на функция.
Дори да мислите, че бъбреците ви са здрави, изследвайте се, за да се уверите! Около апела се обединиха участниците в онлайн дискусия, проведена в “24 часа”, която е достъпна на фейсбук страницата на медията.
Как да удължите здравето на бъбреците си, какви изследвания са достатъчно показателни за насочване към по-задълбочени тестове, кои фактори предразполагат към хронично бъбречно заболяване и какви са възможностите за лечение - вижте съветите на трима от водещите бъбречни нефролози в България.
- Проф. Делийска, всички знаем колко важни за живота са бъбреците, но каква точно е тяхната роля?
- Бъбрекът е деликатен и тих орган, не парадира с това, което върши, и не се оплаква, рядко боли – основно при бъбречно-каменна болест, но постепенно и незабелязано може да започне да губи функция.
Бъбрекът е основният фактор за поддържането на постоянен баланс на електролитите в организма. Той коригира високия калий, високия натрий, ниския калций - намесва се активно в обмяната на елементите, защото както високите нива на калия например са животозастрашаващи, така и много ниските стойности са опасни.
Бъбрекът е този, който отговаря и за поддържането на алкално-киселинното равновесие в организма, за баланса на водата и извеждането на токсините.
Практиката показва, че често пациентите не отдават необходимото внимание на предупрежденията за рисковите фактори. Даваме съвет да се придържат към щадяща диета, най-елементарното – да ограничат солта, или да отслабнат. А когато при следващо посещение попитам пациента спазва ли препоръките, най-често поглежда встрани. Знам отговора. Право на всеки е да следва препоръките или да не се съобразява с тях, но от решението му много зависи успехът на лечението.
- Моля, напомнете отново, защото не само за настоящите пациенти, а за всички хора е полезно да знаят рисковите фактори за хронично бъбречно заболяване и какво могат да направят.
- Първо, важно е да си измерват кръвното налягане поне от време на време. Правилно е да се прави над лакътя и с качествен апарат. При хипертония е важно пациентите да следват препоръките за лечение, дадени им от техния лекар – така пазят и сърдечносъдовото, и бъбречното си здраве. Диагностицираните хипертоници у нас са над 1,2 милиона, но има и други, които не знаят за състоянието си, защото дълго време то протича без симптоми. Фактор е и това, че много хора имат съвсем погрешна представа. Идва на преглед възрастен човек и го питам дали има високо артериално налягане. „Не“, казва. Аз настоявам: „Мерите ли го, сигурно ли е, че нямате високо кръвно?“ И отговорът е: „А, не го меря. Мериш кръвно – имаш кръвно, не го мериш – нямаш.“ Сред младите битува друга митология: „Вдигам кръвно, ама какво толкова?! Млад съм за хапчета, няма отсега да започвам с лекарствата!“ Да, но повечето наши пациенти са млади, в активна възраст.
На второ място: изследвайте си кръвната захар поне веднъж годишно. Много често имаме пациенти с влошена бъбречна функция и дори на ръба на бъбречна недостатъчност, за които се установява, че отдавна са с диабет.
Проблемът и при хипертонията, и при диабета е, че протичат без болка, тихо, но настъпателно, за разлика от бъбречно-каменната болест и повечето инфекции на пикочните пътища, при които пациентите изпитват болка, може да вдигат температура и да имат затруднения при уриниране – симптоми, които ги карат да търсят лекар.
Няма да се уморя да напомням, че профилактиката е единственият начин да се открие навреме началото на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Особено постоянни в това трябва да са хората с високо кръвно и завишена кръвна захар. Малък процент от пациентите, които стигат до диализа, го дължат на имунни и автоимунни заболявания на бъбреците, огромната част са хипертоници и диабетици. Радвам се, че в последните години кардиолозите и ендокринолозите започнаха да мислят и за ХБЗ и ги насочват към изследване и консултация с нефролог, за да се отхвърли бъбречно увреждане или, когато то е първопричина за хипертонията, да се започне с лечение на бъбреците.
- Може ли бъбречното заболяване да се открие чак при пълен отказ на органа?
- Да, това, за съжаление, е възможно. При крайно закъсняла диагноза приемаме по спешност хора, които половин час преди това са били на работното си място, изведнъж им е прилошало критично и установяваме, че се дължи на напълно изчерпана бъбречна функция. Нула! В това животозастрашаващо състояние често пациентите дори не стигат до нефрологична клиника, а директно преминават към диализа, за да се спаси животът им.
Грижата за бъбреците е ценна, когато е навременна. Поради липсата на симптоми най-важни са профилактичните прегледи и тя започва с достъпни и елементарни изследвания. В клиниката на шега я наричаме Тримата мускетари за бъбречна защита – изследване на обикновена урина, на креатинин и на пикочна киселина. Но дори и само да изследваме урината и креатинина, пак е показателно за бъбречната функция. Лабораторното тестване на тези показатели се поема от здравната каса, но дори и да на е така, помислете – общо струват под 5 лева. Голяма част от хората могат да си го позволят поне веднъж годишно. В краен случай всеки лекар може да се ориентира относно риск от бъбречни проблеми и само по общото изследване на урината.
- На каква възраст трябва да започнем редовни изследвания?
- Ако човек е по-пълен, ако има наследствена история за бъбречни заболявания, ако е с диабет или хипертония, трябва да се проследява от млада възраст, дори от 20 г. При тези рискови фактори бъбречното увреждане понякога се развива бързо и бих препоръчала изследване 2 пъти годишно. По-често трябва да се проследяват и хора, които редовно пият нестероидни противовъзпалителни лекарства - например за обезболяване при дискова херния. В един момент болката им може да е минала, но при базово гранично повишен креатинин като ефект от медикаментите показателят може да е се е повишил 3 пъти и реално да са се сдобили с бъбречно увреждане, което още не си е проличало.
Материалът се отпечатва с подкрепата на „АстраЗенека – България“. Материалът отразява гледната точка и опит на автора. Публикацията е част от информационната кампания за хроничното бъбречно заболяване на „АстраЗенека – България“.
