Камбаните на 4900 църкви, параклиси и манастири на България ще възвестят възкресението на Христос тази нощ.
Най-голямата сред тях тежи 12 т и е вдигната на 54 м в центъра на София. У нас е и най-старата камбана в цяла Европа. Тя е на 800 г. и е звъняла в Мелник. Притежаваме и уникалните за света 18 пеещи камбани, за които се композират и изпълняват мелодии. За този най-голям инструмент е създаден перкусионен ансамбъл “Полиритмия”.
Но колцина знаят, че камбаните у нас имат паспорти
За всяка от тях се вписват данни за историята и състоянието й, измерва се теглото, големината, акустиката и се прилага аудиофайл на звука и фотографско изображение. Цялата информация се съхранява във фонд “Знания за камбаните”. Паспортизацията е направена от Института по математика и информатика при БАН, Историческия музeй и митрополията във Велико Търново.
Днес звънът на повече от 170 камбани е съхранен в специален електронен паспорт. Камбанарията е задължителна за християнските храмове от хилядолетие. Смята се, че празничните звънци водят началото си от бронзовата ера. Езическите народи пък са пропъждали с клепала злите сили.
Използвали са се малки камбани, звънци, хлопки и др. Камбаните били и музикални инструменти, които били средство за послания. Египтяни, етруски, евреи, гърци, римляни познавали камбаната. За нейна прародина обаче се смята Китай. Най-старите там са от XXIII-XI в. пр.Хр.
Първото използване на камбана за християнско богослужение се приписва на св. Павлин, епископ Нолански (353-431 г. сл. Хр.) в областта Кампания на Южна Италия. Оттук е и името . В източния свят се разпространяват през IX в. Камбаната получава място на върха на специална кула в западната част на храма. Но камбаната на "Св. София" е окачена на дървото срещу храма, защото базиликата е от V-VI в., а тогава камбанарията не е архитектурен елемент. По същата причина не се чува камбанен звън от "Св. Петка Самарджийска" в София - една от малкото действащи средновековни църкви от XI в. В ротондата "Св. Георги" - най-старата запазена сграда в столицата от IV в., имат камбана в притвора от 2 г.
Клепалото е прародителят на камбаната в християнския свят. За богослужение в древните манастири за богослужение се призовавало с "алилуя" пред вратите на килиите или с тропане с дървено чукче. Така се появила и специална за целта дъска - клепало. С годините то започнала да се прави и от желязо. Има малко, което се носи в ръка, а голямото се закачва на стълбове. Всичко това може да се види и днес в Рилския манастир.
Камбана се лее от бронз - сплав от мед и калай в приблизително равни части. В България и Русия много използван бил месингът, който дава на камбаната почти същия звук. Съотношението на металите обаче остава тайна на майсторите леяри. През войните
често са претопявани за оръжия и гилзи, а после от гилзите и пленените оръжия на врага отново са изливали камбани. Затова тази в църквата "Св. Димитър" в София е изработена от месинг, тъй като през 1925 г. софийският арсенал дава за отливането й тонове гилзи и оръдейни снаряди.
Днес някои храмове прибягват към компютърно биене на камбаната. В патриаршеската катедрала "Св. Недела" има 11 камбани, 8 от които е подарил княз Дондуков-Корсаков през 1879 г. През 2001 г. ги почистват с ултразвук и настройват, а към тях монтират електронно устройство да ги бие. В църквата “Св. Петка - стара”, XIII в. камбаните са също с компютърно управление. Макар и да висят на желязна конструкция във вътрешния двор, от пулта свещеникът може да избере според случая коя от зададените мелодии да пусне.
Животът на една камбана е средно 100 години. После най-ценните се запазват като музейни експонати, а останалите се претопяват и млъкват завинаги.
Божидар Димитров: У нас е най-старата в Европа
Най-старата запазена камбана в Европа, която е и най-ранната християнска в света, е намерената в Мелник.
Меднокованата камбана е дар от деспот Алексий Слав и е в периода от 1211-1217 г. След нея по възраст е немска камбана, направена през 1241 г. и съхранявана в парижкия “Лувър”. Третата пак е намерена при разкопки край Мелник. Тя е от 1270 г. и е посветена на архангел Михаил. Двете мелнишки камбани са изложени в НИМ. Директорът на музея проф. Божидар Димитров обяснява защо притежаваме най-старите клепала в Европа.
“Навсякъде камбаните били претопявани по време на война, за оръжие. А после от пленените оръдия на врага отново са леели камбаните. Така е било и при Кримската война, и при нацистката окупация на Европа. Нашите са оцелели, защото по време на османското владичество камбаните от църквата “Св. Никола” в Мелник са свалени и заровени, за да бъдат спасени. Смятали да ги изровят, като си отидат турците, но кой да предположи, че това ще се случи след 500 г. Открити са при разкопки в началото на XXI в.
За какво как звъни:
Благовест - равномерно биене на една камбана, с което се призовават вярващите за началото на богослужението
Тризвън - биене на няколко камбани по три начина преди началото на тържествените служби
Презвън - биене на много камбани поред, като се започва от най-голямата. Използва се за празнични богослужения.
Биене на всички камбани - при особено тържествени събития и най-големите църковни празници
Една камбана се бие и при особено важни части от литургията, като претворяването на Светите дарове.
На празници като Великден и Рождество Христово биенето на камбаните може да продължи и през целия ден.
Така нареченото “мертвено” удряне на камбаните се разнася при опело в храма.Това са бавни единични удари на камбана с нисък звук, като всеки следващ удар идва, след като е отзвучал предишният.
За докарването на звъна трябва чалъм
От 20 години в леярната към Синодалния комплекс Атанас отлива камбани по поръчка. Иначе материалът е прекалено скъп, за да се търсят купувачи. Майсторът не издава съотношението на сплавта, това е негова тайна. Но пояснява, че вече в камбаните не се слага сребро, както се правело навремето. Медта е основният материал, от който се лее за чист звук. Към нея се прибавят още 6 съставки. Камбаните вървят по 40 лв. за килограм.
В сряда са извадили последната камбана. Тежи 100 кг и е за църквата "Възнесение Господне" в с. Кътина. "В последните години работата се увеличи. Колкото по-труден става животът, толкова повече хората се обръщат към вярата. Строят се много параклиси, имаме много поръчки и от села", казва директорът на Синодалния производствен комплекс г-н Стоянов.
Как се прави камбана? Първо се изпича сърцето - глинен калъп с крушовидна форма отвътре. След това се подготвя отново от глина и кожухът - външният профил на камбаната. Разликата в размера им представлява истинската камбана. Двата калъпа се заравят в дупка в пясък и в кухината се излива горещата сплав, разтопена при близо 1000 градуса. Вади се, престоява ден и се дооформя с абразиви и шкурки. При желание на клиента може да бъде посребрена, позлатена или патинирана. Майсторът обаче препоръчва да се остави естественият цвят, тъй като след години тя потъмнява.
Езикът по правило е около 6% от общото тегло на камбаната. Около месец и половина са нужни камбаната да има завършен вид.
Майсторството се разпознава по звъна. Трябва да отговаря на тона "ла" и колкото по-дълъг затихващ звън има, толкова е по-добро изпълнението. Камбани не се лепят и ремонтират, заварката разваля звука. Трябва да бъде претопена и наново излята.
Най-голямото звънящо произведение, което прави Атанас, е 370-килограмовата камбана на Иран. Понеже дизайнът й е различен, му изпращат чертеж. Тя може да се види в комплекса "Камбаните" в София.
Заради пеещите камбани направиха оркестър
Младост 1, Младост 2, Младост 3, Младост 4 и накрая - “Камбаните”.
Така минава животът, майтапят се софиянци с подредените квартали на изток от столицата.
Над всички до Витоша се намира някогашната гордост на Людмила Живкова. Монументът е създаден по нейна идея на 25 август 1979 г.
Четири вертикални пилона на 37 м височина и ориентирани в четирите посоки на света в горния си край наподобяват земното кълбо, а седемте масивни камбани под него символизират континентите.
Камбаните са с общо тегло 12 т, най-голямата e 3650 кг.
Отлети са в бронзолеярната на Синодалния комплекс в София през 1982 г.
В архитектурния ансамбъл са се сгушили и 18 пеещи камбани. Този музикален инструмент, на който се композират и изпълняват мелодии, няма аналог в света.
Подбрани и настроени са от проф. Добри Палиев.
“В симфоничния оркестър звън на камбана се получава благодарение на инструмент от тръбни месингови пръчки, звукът на който се настройва според дължината им.
За да се получи определен тон от сложната форма на камбана, както е на монумента на Живкова, трябва много фина настройка. Това се прави още в леярната с отнемане на материал от различни части на камбаната.
При изтъняване на широката част се настройват едни тонове, при малкия радиус - други”, разказва Антонин Бржечка, ученик на проф. Добри Палиев.
Бржечка е бил още студент, когато професорът го кани в перкусионен ансамбъл “Полиритмия” - единствения български състав от ударни инструменти.
През 1979 г. Палиев композира мелодии за “Камбаните”, които съставът изпълнява през годините на детската асамблея “Знаме на мира”.
За последно музикантите изпълняват 20-минутен концерт на известни детски мелодии през 2010 г., когато комплексът е открит след основен ремонт на носещите въжета на големите камбани.
Въжетата - добре, но била открадната пееща камбана фа. Разгеле, клепало от външния ринг се оказало със същия тон и го закачили на опразненото място.
“Всеки музикант може да напише мелодия за пеещите камбани, достатъчно е да знае диапазона им.
Те са октава и половина хроматично настроени, обемът им е от фа на малка до до на втора октава”, обяснява Бржечка.
За първата асамблея през 1979 г. са били големи репетиции. Трябват около 3-4 музиканти, тъй като камбаните са на две нива. За разлика от класическите тези нямат език и се свири със специално измайсторени палки с месингови глави от външната страна на камбаната.
Колкото е по-голяма тя, толкова е по-голям биячът. По-късно съставът издава плоча с мелодиите.
Близо 95 са камбаните, подарени от страните, взели участие в детската асамблея през годините.
Днес монументът е собственост на Националния учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура.
Величка Велянова, директор на Италианския лицей:
Искаха да разрушат монумента с багери, с ученици дадохме отпор
Зачислиха "Камбаните" като наша собственост с министерско постановление през 1992 г., когато всички страняха от идеите на Людмила Живкова. Министерството на културата се отрече от обекта, а той бе негов. И камбаните станаха ничии. Когато към училището създадохме италиански лицей, предложиха заедно с постановлението за лицея да вмъкнат и монумента като наша собственост. Приех.
Изпитвам огромно уважение към делото на Людмила Живкова, а такъв уникален паметник не бива да се съсипва. После започнаха претенции за реституция, а общината си присвои правото, че обектът е нейн, независимо от постановлението. И 1995 г. тръгна с багери да го руши. Ако не бяхме го защитили учителите, учениците и гражданите на кв. Младост, сега нямаше да го има.
През 1996 г. свалиха камбаните в обиколната окръжност, но големите не успяха. Две години ги пазихме в училището, но след граждански протест културното министерство реши пак да се монтират. Задължи ние да го направим, една непосилна задача за нас. Помогнаха ни инженерни войски, а училищното настоятелство в замяна купиха телевизори за поделението.
Мария Зъбова, клисарката в “Св. Александър Невски”:
23 тона клепала висят на 54 метра
12 камбани, тежки 23 тона, висят от камбанарията на храм-паметник “Св. Александър Невски”.
Те са и най-величествените на целия Балкански полуостров. Най-голямата е 12 тона, а най-малката е едва 10 кг. Извисяват се на 54 метра, като над тях в София стърчи само телевизионната кула. Храмът е построен по случай Освобождението на България.
Осветен е през 1924 г. Камбаните са излети в град Тула край Москва през 1911 г., разказва Мария Зъбова - жената, която се чувства благословена да бие камбаните на храма повече от 28 г. Навремето, твърди Зъбова, звънът им се е чувал чак до Своге.
През 1982 г., когато за първи път се качва в камбанарията, мелодията им е била по-атрактивна. Но откакто са монтирани от 100 г., не са почиствани.
Вътрешната част на камбаните е корозирала и само петната на по-големите, където се удря езикът, подсказват какъв е бил цветът им навремето.
"Няма ноти за биенето на камбаните. С математична точност съм си определила всяка камбана по колко пъти и в какъв такт ще бия."
Прави го колкото се може по-тържествено, за да призове повече богомолци. Човекът, от когото е наследила поста, Йони Марков, имал друга мелодия. Всеки ден в 8 сутринта и 6 вечерта, а и в събота и неделя тържественият звън продължава 20 минути.
За големите празници по време на социализма достъпът до камбанарията бил със специален пропуск. Имало е случаи, когато представител на ДС я придружавал.
“Сега, когато има голямо тържество на площада, компания горе ми правят снайперисти”, разказва вече 83-годишната жена, която не си спомня някога да е боледувала и продължава да изкачва неуморно 220-те стъпала.
Най-дълго е била камбаните за посрещането на цар Симеон II през 1996 г. - 3 ч и 20 мин, спомня си тя, а той толкова я разочарова. През 2008 г. по случай внасянето на трите чудотворни икони на Света Богородица - от Рилския, Бачковския и Троянския манастир, Мария Зъбова изпълнява мелодията цял час.
В момента бие камбаните и в "Св. Седмочисленици", защото замества колежка. И въпреки че в "Св. Александър Невски" мазилката на места се руши и храмът се нуждае от ремонт, то в другия е направо изпитание да се добере до камбанарията.
РЕНЕТА ПОПОВА
За ясен гласец 80% мед + 20% калай, пот и любов
"Два пъти е била крадена камбаната на часовниковата кула на Сахат тепе в Пловдив.
След всяко задигане през 90-те години на миналия век общината ни поръчваше нова. На третия път казахме: "Стоп! Няма да спонсорираме апашите и пунктовете за скрап! Но преди 12 години изработихме поредната, която бие на всеки 30 минути и оглася центъра на града", разказва Виктор Лимонов. Той е пето поколение потомък на най-известната фамилия майстори на камбани у нас - Велеганови. Тяхна е изработката на повечето "пеещи" изделия по църквите в Пловдивско и страната, останалите са руски и по-малко гръцки. Едноименната фирма е създадена през 1872 г. Днес наследниците на фамилията Виктор и Георги Лимонови изработват камбани по същата технология на леене.
Първата легално отлята камбана от братята Лазар и Иван Велеганови посрещнала конницата на капитан Бураго. На мястото, където със звън е приветствала руските освободители, днес се намира ресторант "Камбаната", сочи летописецът Никола Алваджиев.
За да има "меден гласец", тайната е в пропорциите. Основната сплав е 20% калай и останалото - мед. Има и пот, и любов. В бронза руснаците слагат олово, но нашите с такъв метал дрънчат като празна кофа, обясни Виктор Лимонов. Рецептата била семейна тайна, която се предавала от уста. "Някога се е изисквало майсторът да има музикален слух. Сега ползваме уреди за настройването", обясни Лимонов. 100-килограмовите камбани звучат с тона "до" от втора октава, за "ре" трябва да са 80 кг, а "ми" изкарват тежащите 60 кила. Настройването става с отнемане на материал, обяснява майсторът. Основното обаче е камбаната да се чува надалече, допълва той.
Когато лее камбана, не вдига джиесема, който и да му звъни. "Дори не сядаме на маса, само водичка пийваме. Чак като е готова, вдигаме наздравица и пожелаваме: "Нека стане красива и звънлива! И да се чува чак до еди-къде си!", разказа Лимонов, чийто прапрадядо преди векове е бил зограф в Атон. От него тръгнала традицията за производство на камбаните.
Преди Великден Лимонов бил засипан с поръчки - за подмяна на напукани камбани, за нови храмове. Две са изработени за църквите "Св. Пантелеймон" и "Св. Троица" в Босилеград, за тях 6800 лв. дарила Дирекцията по вероизповеданията.
ИЛКО ВАСИЛЕВ
Най-много са на Шипка, най-старата - в Монтанско
17 камбани ще прозвънят и на храм-паметника "Рождество Христово" в град Шипка също ще възвестят възкресението на Божия син. Най-голямата от тях тежи 11 643 килограма, а най-малката - само 20 килограма. Деветте купола над тези камбани са позлатени.
Християните от монтанското село Владимирово пък се хвалят с най-старата действаща камбана. Селото в миналото се наричало Люта и фигурирало в регистрите на Видинския санджак от XV век.
Старата черква "Св. Николай Чудотворец" през седемдесетте години е обявена за паметник на културата. Според някои историци тя е построена не по-късно от XVI век, според други е много по-ранна.
ВАНЬО СТОИЛОВ, КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
