Само 3 процента от жените в детеродна възраст в България използват орална контрацепция. Това е 10 пъти по-малко от средното за Европа. Практиката показва, че за ниското доверие са виновни погрешни остарели представи и предразсъдъци към хормоналните терапии на жените у нас, разказа проф. Иван Костов, директор на СБАЛАГ „Майчин дом“ на среща с журналисти.
Опити за контрол на забременяването се правят още от древността. Но истинското начало на контрацепцията е през 1960 г., когато се появява хапчето антибебе. Според оценката на 200 историци нито едно друго откритие не може да претендира за толкова революционна роля в живота на обществото. Оттогава до днес препаратите се усъвършенстват и вече постигат с минимум хормонален товар максимум контрацептивен ефект, изтъкна акушер-гинекологът.
По последната оценка на институтът „Гутмахер“ - водещата изследователска и политическа организация, ангажирана с усилията за по-добро сексуално и репродуктивно здраве и права в световен мащаб, невинаги нивата на нежеланата бременност са обратно пропорционални на доходите в страната. В Европа, например, повечето държави с по-високи нива на нежелана бременност от средните за региона се класифицират като страни с високи доходи, а двете държави с най-незадоволителните оценки са със средни доходи.
Проблем за България е неразбирането на съвременната контрацепция. Новите генерации орални препарати имат в пъти повече предимства от евентуалните неудобства от терапията. Когато тя е индивидуално подбрана, ползите нарастват несравнимо, обобщи проф. Костов.
На въпрос дали държавната политика в тази област се подкрепя с финансиране от обществените фондове, гинекологът обясни, че оралната контрацепция не се реимбурсира от здравната каса. Липсват и механизми за предоставяне на безплатно хапче антибебе за уязвимите групи от населението и младежите.
