На читателския въпрос отговаря доц. Жана Казанджиева, Клиника по кожни и венерически болести, Александровска болница
Сърбежът е симптом, който придружава много заболявания. Когато е хроничен и трае повече от 6 седмици, непременно трябва да посетим лекар.
Първата консултация трябва да бъде с дерматолог, защото най-често сърбежът е свързан с кожни болести. Списъкът е много дълъг - естествено, на първо място са крастата и въшките, но сърбеж могат да предизвикат много заболявания, свързани с алергии (уртикария, атопичен дерматит, контактен дерматит, ухапвания/ужилвания от насекоми), както и възпалителни дерматози (псориазис, лихен планус).
Когато сърбежът е в комбинация с обрив, диагнозата е сравнително лесна
Важна е и характеристиката на сърбежа - мъчителен или лек, парещ или като “мравучкане”, сърбеж с разчесване или такъв, при който няма следи по кожата? Различните видове всъщност се дължат на различните пътища, по които сърбежът стига до мозъка.
Например при уртикарията той се пренася чрез механо-нечувствителни влакна и затова никога при това заболяване няма следи от разчесване по кожата.
Съвсем различен е при атопичния дерматит - тук участват механо-чувствителни нервни влакна и затова пациентът изпитва непреодолима нужда да се чеше. Сърбежът при атопичния дерматит е толкова силен, че дерматолозите го наричат “сърбежът, който предизвиква обрив”, вместо “обрива, който води до сърбеж”.
Най-големият проблем за лекарите е т.нар. “сърбеж без причина”, или както е известен в медицинските среди - pruritus sine materia. Зад тази диагноза обикновено се крият стресови ситуации, много суха кожа или различни вътрешни заболявания. За нея обикновено лекарите назначават много изследвания -
проверява се кръвната захар, чернодробните и бъбречните функции,
търси се възпалително огнище в организма. Понякога причина за сърбежа може да бъде нарушена функция на щитовидната жлеза, а също и туморен процес.
Сърбежът от бъбречен произход е типичен при пациенти на хемодиализа. Той е кожна проява на вътрешното заболяване. Неврологичните болести също може да предизвикат сърбеж - резултат от увреждане на централната или периферната нервна система.
Диагностиката на сърбежа е изключително трудна. Изясняването на произхода включва няколко задачи. Първата е къде сърби.
Ако е по скалпа, се подозират главови въшки, псориазис, себореен дерматит, алергичен контактен дерматит.
При ушен сърбеж търсим гъбични заболявания, възпаление на ушния канал, алергичен контактен дерматит, себореен дерматит и псориазис.
При засягане на очите и клепачите причината обикновено е алергичен конюнктивит, атопичен или контактен дерматит.
При сърбеж в носа основно се касае за алергичен ринит.
Ако е по ръцете, се предполага сухота на кожата, екземни промени при атопичен и контактен дерматит, краста, гъбични инфекции.
Сърбежът по тялото е свързан с краста, невродермит, екземни промени, псориазис, туморни и автоимунни кожни заболявания.
Краката се засягат при сухота на кожата, гъбични инфекции, диабетни промени, екземни процеси.
Втората задача е свързана с информацията от пациента. Ако са засегнати повече членове от едно семейство, трябва да се мисли за краста или други паразитни заболявания. Важна е връзката между сърбежа и физическата активност. Сърбеж при физическо натоварване е характерен за атопичния дерматит или уртикарията. Нощен сърбеж, придружен от втрисане, умора, загуба на тегло, температура и нощно изпотяване, изисква да се направи скрининг за кожни лимфоми.
Т.нар. зимен сърбеж е белег за сухота на кожата. Трябва подробно да се разпитат пациентите за медикаментите, които приемат, както и за скорошни кръвопреливания. Някои лекарства предизвикват сърбеж като странично действие.
Третата задача включва различни тестове и изследвания. Ако има налично кожно заболяване, често се налага епикутанно тестване или биопсия. Правят се изследвания за установяване на нарушените функции на различни органи. При установяване на патологични отклонения пациентът се насочва за консултация със съответния специалист - ендокринолог, невролог, нефролог, гастроентеролог.
Лечението изцяло зависи от причината за сърбежа. Засягането на различните нервни влакна, или т.нар. път на сърбежа, е много важно, защото например при уртикарията антихистаминовите препарати са първи и основен терапевтичен метод. За разлика от уртикарията, при атопичния дерматит много по-важни са емолиентите, кортикостероидите и специалните противосърбежни средства.
Най-лесно е лечението при краста - с подходящите медикаменти заболяването може да се излекува само за 3 дни.
Сърбежът, дължащ се на вътрешни заболявания, изисква първо нормализиране на съответните показатели. При диабет е необходимо контролиране на нивото на кръвната захар, при чернодробни или бъбречни увреждания трябва да се приложи терапия за съответното заболяване. В определени случаи (сърбеж на бременността, уремичен сърбеж)
може да се използва и фототерапия с UVB и/или UVA лъчи
Метод на избор са и трицикличните антидепресанти и някои антиконвулсанти.
Сърбеж, дължащ се на суха кожа, е труден за овладяване. Той е по-чест при възрастни хора поради намалената хидратация и намаленото количество липиди на повърхността на кожата. Значение има и неправилното използване на измивни средства, които изсушават. В такива случаи се препоръчва употреба на големи количества качествени емолиенти, които спомагат да се укрепи кожната бариера и да се предотврати водната загуба през епидермиса.
