Какво правите, когато умната машинка за контрол на температурата и влажността на въздуха в стаята започне да свети в червено с предупреждение, че ви дебне грип?
Ако сте мъж, е по-вероятно да не забележите или да подминете с насмешка. Ако сте жена, може да ви обхване позорното колебание дали чистите достатъчно, щом уредът прехваща някакви съмнителни елементи, пърхащи наоколо с потенциал да ви тръшнат най-малкото с настинка. Или направо със свински грип. За да е алармата още по-настойчива, в зависимост от модела надписът FLU се допълва и от различни пулсиращи иконки със страдащо лице.
Мозъкът на алармата всъщност е доста елементарен. Машинката няма свръхумения да изследва въздуха за болестотворни вируси, както може да ни заблуди с онова предупреждение. Даже да ѝ бяха вградили чип с копие от интуицията на проф. Тодор Кантарджиев, пак не би могла да лови и изследва с PCR евентуалните патогени.
Алармата се задейства по косвени улики. В основата на замисъла вероятно са проучвания, които доказват, че когато въздухът стане много сух, сред респираторните вируси настъпва оживление, хвъркат си волно насам-натам и се разпространяват по-лесно.
Щом въздушната влажност падне под 30%, машинката предупреждава за всеки случай, че сме в зоната на потенциалния риск. Така е програмирана. Мярката е взета от учебниците на белодробните лекари. На повечето места пише, че човек се чувства комфортно при относителна влажност между 30 и 60%, а в затворено помещение за повечето хора златният стандарт е 30-50%. Инфекционисти на база изследвания пък са наложили мнението, че по-сухият въздух благоприятства разпространението на респираторни вируси, вероятно поради способността им при тези условия да оцеляват по-продължително време. В добавка – сухият въздух изсушава и лигавиците. Клетките в носа стават по-раними и вирусите проникват в тях без особени усилия.
Така че предупреждението за риск от дихателни инфекции е условно.
От друга страна, високата стайна влажност създава среда за два от най-честите отключващи фактори за астма и алергия – акарите в домашния прах и мухъла. Машинките със заложби на метеоролог предупреждават и за тази опасност, ако влажността надскочи 60-те процента. Човек обаче има по-остро чувство за високата влажност и рядко се нуждае от известие с аларма. Не е така с дехидратацията. При постепенно изсушаване на въздуха рецепторите се адаптират и осъзнаването идва доста след преминаването на критичния праг. Дори да не вземем на сериозно сплашването с флуто, дехидратацията е враг на здравето.
Като знаем, че средният урбанизиран човек прекарва 90% от времето в затворени помещения, спасението може да изглежда толкова просто, колкото отварянето на прозореца. Не и в истински зимно време. Студеният въздух по принцип е по-сух, задържа по-малко влага от топлия. Но там пък отоплителните уреди рязко отнемат от влажността в помещенията. Начините да компенсираме загубата са много. Окуражаващо е, че има решение според всеки портфейл – от скъпи комбинирани вентилационни системи през бюджетни инструменти до безплатната влага от мокра кърпа до радиатора. Така ще си спестим физическия дискомфорт и риска да прерасне в болест.
Сухият въздух създава след време главоболие и усещане за дразнещ прах в очите, носа и гърлото. В оптимални условия лигавиците овлажняват вдишвания въздух и ни предпазват от инфекции, като улавят микроби и прах. Нежните тъкани започват да съхнат забележимо още при 55% влажност, което води до запушване на носа, сухота в устата и дразнене в гърлото. В крайна сметка дефицитът на влага повишава уязвимостта от причинителите на инфекции и алергии. И колкото повече хора обитават едно помещение - например на работното място, толкова по-зле. Защото чрез кихане, кашляне и дори само чрез дишането си болен човек освобождава вируси. А сухият въздух улеснява разпространението им.
Във Великобритания проучване на 500 работни места например установява, че 1 от 5 офиса е сух като пустинята Сахара – около 25% влажност. А един на десет е с 23%. С други думи, сух като Долината на смъртта в Калифорния.
Екстремно сухият въздух влошава пристъпите на астма. В допълнение се изострят симптомите на бронхит, синузит и други респираторни заболявания. Колкото по-ниски са температурата и влажността на въздуха, толкова по-силна е и болката в гърлото. В такива условия зачестява и кървенето от носа. Както и проблемите на кожата – тя губи еластичност и рязко се влошава годността ѝ да поддържа бариерна защита срещу патогени, алергени и физически дразнители. Американско проучване пък доказва увеличаване на сърдечната честота като резултат на стрес в условия на сух въздух.
И още нещо любопитно с практически смисъл – сухият въздух улеснява натрупването на статично електричество. Ясен ориентир е, че “ни хваща ток” от предметите в стаята.
