Интуитивно предполагаме връзка с навиците на родителите, оказва се, че загадъчни ефекти може да избият 3 поколения по-късно
Британски учени доказват загадъчни ефекти на фактори от околната среда през поколенията. Продължаващо десетилетия проучване на родители и деца в бившия английски окръг Ейвън, известно като “Децата на 90-те”, вади на показ влияния от начина на живот на най-близките кръвни роднини от последните 4 поколения.
Последиците са повече от неочаквани и привидно без никаква връзка - например между пушенето в рода и затлъстяването на поколенията. Обяснения за тях медицината ще търси занапред.
Екип на Бристолския университет в Обединеното кралство започва проучването още през 1990 г. с анкети в семейства на бременни тогава жени. Анализ през 2014 г. показва, че синовете на бащи, които са започнали да пушат преди пубертета, по-често имат повишена обиколка на талията и повече мазнини в цялото тяло. По-задълбочен прочит на данните сега разкрива, че феноменът се простира още по-далече през поколенията и стига от дядото до неговите внучки и от прадядото до правнучките му.
Ако дядото по бащина линия е започнал да пуши преди пубертета, неговите внучки, но не и внуците му, имат излишни телесни мазнини на 17 г. Тенденцията остава същата и когато поколението е проследено отново на 21 г. След още 7 г. данните отново ще бъдат засечени и се очаква изводите да се повторят.
Какво се случва с “наследството от пушача” по майчина линия? Когато бащите на дядовци по майчина линия са започнали да пушат преди пубертета, техните правнучки, но не и правнуците им момчета, са имали излишни телесни мазнини, установяват авторите на проучването.
Какъв е механизмът и защо се задейства така непредвидимо в посока, която няма общо с белите дробове? Случайност ли е, или има причинно-следствена връзка за ефектите в зависимост от това какъв е полът на децата и дали вредните въздействия са се откопирали в зародишите на мъжките или женските полови клетки? Отговор засега няма.
Ако асоциациите, установени от бристолските учени, бъдат потвърдени в друг набор от данни или се потвърдят с помощта на биомаркери, това ще докаже ефекти от въздействието на средата (епигенетиката) през поколенията. Историческите проучвания са в подкрепа на концепцията, че предпубертетът е важен времеви домейн за здравето на бъдещите поколения.
Подобни наблюдения има за хора, родени в региона на Арктическия кръг между 1880 и 1915 г. Доказано е, че върху здравето на потомството е повлиял генетичният материал на бабите и дядовците в зависимост от това дали потомците им са от мъжки, или женски пол.
Повечето стратегии за обществено здраве са насочени към подобряване на състоянието и намаляване на заболяванията през живота на човека основно в рамките на близкото бъдеще. А при анализирането на здравето на даден човек традиционно акцентът се поставя върху влиянието от състоянието и навиците на неговата майка по време на вътреутробното му развитие. През последните години интересът се насочва и към ролята на бащата и неговия принос за здравето и болестите на поколението.
Появяват се първите солидни доказателства, че щетите от нездравословния живот в годините между ранното детство и пубертета - особено при бъдещите татковци, може да повлияе на начина, по който ще изглеждат децата му извън чисто генетичните предпоставки.
Разбира се, не само. Свързано е и със здравето. Децата на баща, който е пропушил или е бил с наднормено тегло от ранна възраст, се оказват в по-голям риск за астма и понижена белодробна функция.
Биологичните механизми, които стоят в основата на такива наблюдения, досега са изследвани предимно в експериментални модели. Например излагането на подрастващи мъжки мишки на тютюнев дим е довело до разлики в теглото на потомството и промени в РНК на предшествениците на сперматозоидите. Учените предполагат, че мъжкият предпубертет е особено чувствителна възраст за епигенетично препрограмиране на клетките, които по-късно ще имат отношение към качествата на сперматозоидите. Тогава? Един от факторите, поради които децата са склонни към наднормено тегло, може да не е толкова свързан с личната им диета и физическа активност, колкото с начина на живот на техните предци или устойчивостта на свързани с това фактори през годините.
