Особеностите на тялото на шофьорките ги прави със 74% по-рискови за травми и 18% - за смърт. При удар на колата отзад дори само вероятността за камшичен удар е 3 пъти по-голяма, отколкото за мъжете
Почти 137 години след раждането на автомобила обезопасяването му навлиза в по-справедлив начин на изпитанията за безопасност. На 29 януари 1886 г. Карл Бенц подава молба за патент за своето превозно средство, задвижвано от газов двигател, и получава патент.
През 70-те години на миналия век разработването на манекени за тестове за катастрофи революционизира пътната безопасност. Производителите вече са принудени да блъскнат прототипи със “седящи” манекени в стени и да правят всякакви други симулации на челен удар. Целта е да се измерят последствията от реален сблъсък върху хората в превозното средство. С всяко следващо тестване манекените се усъвършенстват да съответстват максимално на тялото на типичния за момента... мъж. Откакто се правят тестове на коланите за безопасност при евентуална катастрофа, проверките са върху мъжки манекени.
Но и най-големите привърженици на философията за равенството на половете вероятно няма да могат да отрекат, че телата на мъжете и жените са различни. Това определя и неравния риск от травми при повечето житейски обстоятелства и особено в колата.
Биомеханиката има специфични особености според големината и структурата на скелета и мускулите. Това създава различия в начините, по които защитават предпазните колани. В повечето случаи жените са по-дребни и по-леки, с по-малко мускули и типична за пола форма на тялото, особено в областта на шията, гърдите и таза.
Въпреки това за изпитанията за безопасност се ползват един тип манекени - стандартно съобразени със средностатистическите мерки на съвременните мъже, и втори вариант, умален, но отново мъжки манекен - за изпитания за обезопасяване на жени.
Най-масовият вид адаптиран манекен се доближава до телосложението на 12-14-годишни момичета. Голям процент травматолози имат особено мнение по въпроса колко жени може да бъдат идентифицирани телесно с тази мярка.
Според проучвания на американски застрахователи за жените рискът да загинат при челен удар е 18% по-висок в сравнение с мъжете и със 74% по-голям да получат тежки травми.
Обикновено най-критични са нараняванията в горната част на тялото. Много проучвания, последното от които на екип от Вирджинския университет в САЩ, доказват, че в сравнение с мъжете жените на предната седалка са значително по-изложени на травми при автомобилна катастрофа. Независимо от всичко останало, за тях е почти 3 пъти по-голяма вероятността да получат камшичен удар - нараняване на врата. Дължи се на рязко силно и бързо движение на врата напред-назад, подобно на движението на кожената лента при удар.
Камшичният удар обикновено се причинява от катастрофи с удар отзад. Типичното движение в резултат на сблъсъка може да прекъсне гръбначния стълб, да увреди дисковете между прешлените, да разкъса нервни връзки и мускули на шията. При травма в областта на врата и гръбнака се препоръчва медицински преглед дори при леки оплаквания - понякога истинският размер на щетата се усеща със закъснение.
Завишаването и на двата риска - от повече травми и от типичното за жени нараняване от камшичен удар, се дължи на факта, че автомобилните технологии за безопасност са насочени към мъжкото тяло, е заключението на травматолозите.
Логично е пропуските при краш тестовете (тест, изпитване на удар - от английското crash test) да бъдат запълнени. Въпреки че загрижеността изостава, никога не е късно да се направи опит за подобряване на обезопасяването на автомобилите и работата на коланите с оглед на особената женска физика.
Сега шведски екип е проектирал женски манекен за краш тест, който е по-близък до средностатистическата женска фигура. Изчислен е да отговаря на среден ръст 162 сантиметра и тегло 62 килограма. Това позволява по-точно тестване на риска и оценка на щетите при сблъсък. Дали и по какъв регламент близки до действителността женски манекени ще се включат в тестовете за катастрофа обаче зависи от евентуални регулации в автомобилния бизнес.
