Мозъчната смърт е необратимо състояние, не е субективна преценка на един лекар, казва регионалният координатор по донорство и шеф на ОАИЛ в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”
За да са годни органите за трансплантация, лекарят трябва да е направил всичко възможно да спаси пациента
- Д-р Маринова, каква беше 2022 г. за донорството и трансплантациите у нас след 2 години пандемия?
- 2022 г. беше, каквато по принцип е всяка година у нас - малко донорски ситуации, малък брой трансплантации. В началото на пандемията наистина дори и в държавите, които са първи по брой донори на 1 млн. население, се забеляза доста сериозен спад в донорските ситуации.
В България проблемът не е пандемията
Ние имаме сериозен проблем с липсата на донор идентификация. Пациентите, потенциални донори, както и тези в мозъчна смърт не се идентифицират в болниците - донорски бази.
Затова няма реализирани донорски ситуации, няма и трансплантации.
Другият голям проблем е липсата на национална информационна кампания, която да върви постоянно, а не само в седмицата около Европейския ден на донорството.
- Вие и колегата ви д-р Лъчезарова водехте такава кампания сред ученици, мотористи, след края на пандемията тя възобнови ли се?
- Да, имахме срещи, но не сме я възобновили в пълния обем, в който беше. Имаме и предложения за такива срещи.
- Как се убеждават близките на пациенти в мозъчна смърт да дарят органите им? Това ли е най-трудното в целия процес освен идентификацията на потенциалния донор?
- Това е най-трудно от психическа и емоционална гледна точка. Както и друг път съм казвала, ние тези хора не ги убеждаваме. Ние им даваме възможност техният близък да стане донор, частица от него да остане жива в някой друг, да спаси човешки живот.
И това е нещото, което емоционално и психически държи близките, защото както баба Янка Морчева наскоро каза в едно предаване: “Когато аз прегърна хората, които са получили органите на моя внук, все едно, че прегръщам него!”.
Това е утеха за близките. За нас всички тези ситуации с близките са много тежки и емоционални, но всички те са достойни за дълбоко уважение хора.
- Спомняте ли си първия път, когато ви се наложи да кажете на семейство, че за техния близък няма шанс, и да поискате да дарят органите му?
- Един от първите ми случаи е
6-годишното момченце, което падна от стената на Царевец
и вследствие на тежка черепно-мозъчна травма изпадна в мозъчна смърт. Тогава аз не можах да поискам съгласие за донорство. Трагедията беше толкова голяма!
Нямах сили да поискам това от родителите. Те обаче се върнаха в болницата след два часа и сами поискаха детето им да стане донор.
- Все пак променят ли се нагласите, намаляват ли случаите на отказ от страна на близките?
- При нас по принцип имаме малко откази. Но е доказано статистически, че около 20% са отказите, което означава, че ако имаме достатъчен брой идентифицирани пациенти в мозъчна смърт, на фона на 20% откази, ще имаме доста добър брой трансплантации.
Проблемът не е в близките и в техните откази. Винаги ще има откази по различни съображения. Има хора, които не са го коментирали в семейството, а това е много важно. Има хора, които са си решили, че не желаят.
Има и такива, които не познават религията, защото повечето религии в света не отричат донорството, напротив.
Така че откази винаги ще има по една или друга причина. Важно е ние да си свършим работата в донорските бази.
- А какво е мозъчна смърт и срещате ли недоверие, че оценката за необратимост на състоянието на човек все пак е субективна?
- Хората трябва да знаят, че няма такова нещо като субективна преценка при диагнозата мозъчна смърт. Правят се множество клинични тестове, правят се образни изследвания.
Комисия от трима лекари прави 2 клинични прегледа и подписва протокол за мозъчна смърт
Това е диагноза, която е потвърдена 100%, преди да се обяви на близките. А по повод на недоверието - то в България е огромно. Това е “благодарение” и на лекари, които не са компетентни по темата, но коментират и получават трибуна да разпространяват фалшива информация.
Ето затова е необходима информационна кампания, за да може да се обяснява на хората, за да може те да го разберат.
Темата не трябва да е табу. Колкото и да е неприятна за коментиране, никой не е застрахован.
Може да се случи на всеки както да бъде от страната на донора и неговите близки, така и да се нуждае от трансплантация. Това трябва да се коментира без никакво притеснение в обществото, за да разберат хората, че това е живот, който се ражда от смъртта.
Един човек е починал, но в смъртта си той спасява човешки животи, при това няколко. Няма по-благородно нещо от това.
- Кога един пациент може да стане донор?
- За да стане един пациент донор, са необходими три неща:
1. Пациентът да е с доказана мозъчна смърт.
Наредба 14/2004 за медицинските критерии и реда за установяване на смърт, чл. 5. Смъртта е настъпила при наличие на едно от следните условия: трайно и необратимо прекратяване на функциите на кръвообращението и дишането; трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност.
Което означава, че юридически и медицински
пациент в мозъчна смърт е починал човек
За да настъпи мозъчна смърт, трябва да има тежко мозъчно увреждане и ясна причина за това мозъчно увреждане.
2. Да има съгласие на близките и да няма приживе деклариран отказ от донорство.
3. Органите да са годни за трансплантация.
Годни за трансплантация са органите на пациент с изолирано мозъчно увреждане,
без хронични заболявания в напреднал и декомпенсиран стадий, без трансмисивни инфекции (с някои изключения, например могат да се правят трансплантации от HIV позитивен донор на HIV позитивен реципиент), без тежки инфекции и сепсис, без карциноми, без тромбози, без голяма кръвозагуба, с добри показатели за тяхната функция.
Ако на пациент с тежко мозъчно увреждане не са провеждани адекватни реанимационни мероприятия, при евентуално настъпване на мозъчна смърт органите му няма да са функционално годни за трансплантация. Тоест,
не е възможно пациент да стане донор, ако не е направено всичко в опит да бъде спасен
неговият живот. Органите се експлантират от високоспециализирани хирургични екипи, перфузират се със специфичен за всеки орган консервационен разтвор и се транспортират по специфичен начин, за да се запазят, и това се извършва от колегите хирурзи трансплантолози.
- В много случаи близките на донори и реципиенти успяват да се намерят, въпреки законовите ограничения да се съобщава самоличността им. Не мислите ли, че е време да се промени законът така, че тези хора да нямат пречки да се познават?
- От морална гледна точка не е редно законът да бъде променян. Той забранява на нас, които участваме в процеса, да изнасяме информация.
Той не забранява близките по техни си канали да се намерят. Донорството е безвъзмезден и анонимен акт по своята същност. Да дариш орган, кръв или яйцеклетка, това е безвъзмезден акт и трябва да си остане анонимен акт.
А хората си намират начини, медиите спомагате за това те да се намерят, защото, когато се публикуват информации за донорските ситуации, те по този начин успяват да разберат в коя болница е направена.
Във времето на социалните мрежи и интернет много по-лесно се случват тези неща, но не трябва да бъде променяно това ние, които участваме в процеса, да пазим анонимността.
- Популяризирането на донорството е ваша лична кауза, какво ви дава тя?
- Освен белите коси, безсънните нощи, дни и часове, освен плювните от хора, които не разбират същността на това да спасиш човешки животи, а донорството всъщност е това, ми дава удовлетворението, че
в някои ситуации, макар и редки, смъртта не е краят
За 2022 г. имаме реализирани три донорски ситуации.
- Какво си пожелавате за 2023 г.?
- Здраве за всички. Хората май не успяха да осъзнаят по време на пандемията, че най-ценното, което имат, е здравето.
Имат едно тяло, за което трябва да се грижат добре и с внимание. Те се сещат за здравето си и за тялото си само когато се разболеят, което не е правилно.
