Не е единствена причина времето, няма и големи проучвания, но прави впечатление, че всеки ден идват за помощ 10-15 души в обострено състояние - повече е от други години по това време, казва за "24 часа" проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия към Александровска болница
Широко разпространено е вярването, че времето влияе на настроението и психическото равновесие. Малко проучвания обаче са изследвали тази връзка и още по-малко се знае за индивидуалните различия в зависимост от комбинацията на климатични фактори, които въздействат в конкретен момент.
Смята се например, че есента с типичните за прехода към зима променливи температури, влажност, атмосферно налягане и ветрове се свързва с поне едно психическо обостряне. То дори носи такова име – сезонно афективно разстройство. Трудно е обаче да се докажат причинно-следствени връзки, най-много са допусканията, че е свързано с продължителността на деня плюс интензивността на слънчевата радиация. Много популярно е и схващането, че чувствителни към метеорологичните промени хора и пациенти на психиатрите излизат от релси във ветровити дни. Особено когато се появят силните топли пориви от юг. В Европа и у нас това е вятърът фьон. Вилнее под северните склонове на планините като резултат на нахлуване на топъл и сух въздух от юг. Типичен е за пролетта, разчиства преспи за часове, откъдето идва и прозвището му снегояд. Италианците му казват сироко, французите си имат мистрал, в Калифорния е кръстен Санта Ана, версията му в Израел е известна като шарав. Независимо какво местно име му дават хората, от древни времена сухият силен топъл вятър от типа на фьона е обвиняван от тях за пристъпи на главоболие, депресия, тревожност, разрушителен гняв.
Макар да няма безспорно проучване, че въздухът, който се движи между зони с неравномерно налягане, води до определени типове поведение, изглежда, че много хора се чувстват леко неспокойни във ветровити дни.
Но когато се започне търсене на научни доказателства, обикновено се удря на камък. Хората правят връзка между вятъра и психическото си равновесие, с малки изключения науката няма доказателства, обаче на клиничните лекари сякаш им се хвърля в очи по-голямо търсене на медицинска помощ.
Няма статистика и проучвания, но в нетипично топлия януари прави впечатление, че повече хора имат нужда от лечение в сравнение с други години по това време, всеки ден през кабинета минават 10-15 души и въпреки че ежедневно приемаме по 2-ма -3-ма за лечение, се налага пациенти да изчакват за приемане, каза за “24 часа” проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия към Александровска болница. Тя прави уговорката, че климатичните аномалии не са единственото обяснение. “Безспорно влияе комбинация от много фактори, включително усложнения от ковид и ефектите на нестабилността след пандемията, инфлацията”, казва психиатърката. Оприличава сегашното положение като характерно не за зима, а за преходните сезони пролет и есен. Тогава по принцип състоянието на психиатричните пациенти се обостряло и зачестявала необходимостта от болнично лечение.
Сега в топлата като пролет зима прави впечатление същото, всички легла в клиниката са заети, казва проф. Миланова.
Когато преди 10 г. изследователи в Германия обобщават ефектите на времето върху мозъка и психиката, стигат до подобен извод. За вятъра по-специално установяват, че той има по-негативен ефект върху настроението през пролетта и лятото, отколкото през есента и зимата. Случаите са по-чести при хора с риск за сезонно афективно разстройство.
В медиите всяка година има съобщения за ветрове от определена посока, които местното население нарича лоши. Асоциират ги с депресия и повече самоубийства. Явлението се свързва в представите на хората с депресия, безсъние и психически кризи, наричани на места болест на фьона, и дори с вълни от престъпност. Често се цитира проучване от 2015 г. в САЩ, което установява по реакции в туитър, че скоростният пренос на топли сухи въздушните маси е свързан с повишени нива на депресия.
Германско проучване от 2008 г. установява нещо подобно - неукротимите ветрове правят хората по-раздразнителни, притеснени, изтощени. Има и смущаващи данни от 1976 г. Медицинският отдел на Западногерманската метеорологична станция във Фрайбург публикува резултатите от 4-годишно проучване, доказващо, че промишлените аварии при фьон изискват 16% по-често операции и 20% повече участници в събитието се нуждаят от лечение, отколкото при каквото и да е друго време. Хипотезата е, че се удължава времето за реакция на мозъка. В подобна посока е анализ на пътнотранспортните произшествия в Женева през 1972 г., когато катастрофите се увеличили с над 50% при фьон.
Преди 5 г. анкета на швейцарското национално радио сред хора, които живеят по северните склонове на Алпите и имат преки наблюдения на фьона, свързва с него симптоми като главоболие, отпадналост, неспокойствие. Проучване на северноамериканския вятър с подобна характеристика предполага възможна връзка, но изследването е твърде малко, за да е убедително. По-големи проучвания в Германия и Австрия не откриват закономерност. Малко хипотетично е и американско проучване на детски площадки в Щатите, в което по впечатление на възпитателките във ветровитите дни децата стават “по-трудни” и по-често стигат до конфликти помежду си.
“Докато в западната култура идеята, че вятърът влияе на психичното здраве, може да се стори на някого екзотична, тя не е толкова странна, колкото може да звучи. На Изток тази концепция е застъпена в аюрведа (традиционната медицина в Индия), а също и в традиционната китайска и тибетска медицина. В аюрведа един от основните термини за лудост е “ватула”, което буквално означава напомпан от вятър. В традиционната китайска медицина вятърът е едно от шестте вредни влияния и се смята за основна причина за болести”, пишат учени в публикация за ефектите на вятъра върху свой пациент.
