Ако подозирате студа, може да грешите - лекарите разбиват “алибито” за лична невинност, смятат, че си вредим с лакомствата през дългите празници. Проучване отчита най-ниските стойности от тестове, направени през месеците май и юни
Холестеролът е нещо като плашило в очите на хората, които се борят с високо кръвно или са рискови за него. Всъщност без холестерол няма живот. Участва във всички важни процеси, благодарение на които сме здрави - от размножаването през растежа до развитието във всеки момент от съществуването ни. Наплашването се дължи на един от двата основни вида холестерол - лошия, и то, когато количеството му в кръвта е над нормата. За т.нар. добър холестерол правилото е обратното - колкото повече, толкова по-добре, въпреки че според част от кардиолозите по-високите концентрации нямат добавени ползи. Има и теория, че доброто сърдечносъдово здраве е свързано с определен индивидуален баланс между двете стойности.
Базов ориентир все пак са стойностите на общия холестерол с акцент върху липопротеините с ниска плътност (т.нар. лош холестерол, изписван в медицинските документи като LDL). Съгласно консенсусите на Европейската общност по атеросклероза стойностите на общия холестерол са в норма, ако остават в рамките на 3,5 - 5,2 милимола на литър (mmol/L). Препоръчителното за лошия холестерол е да се удържа до 2,59 mmol/l, а концентрация над 4,9 mmol/l говори за сериозен риск. Препоръката на СЗО е лечение да се започва след комплексна оценка на риска, която освен стойностите на холестерола и кръвното взема предвид и възрастта на човека, пола, дали е преживял предшестващи сърдечносъдови инциденти и др.
Проблемът с наднормения холестерол е, че с времето тези мазнини може да образуват плаки, да стеснят кръвоносните съдове и да доведат до втвърдяването им. Колкото по-тесни и нееластични са артериите, толкова по-голям е рискът за инфаркт, инсулт и други потенциално животозастрашаващи състояния.
При високи стойности обикновено се предписват промяна в диетата и лекарства за понижаване на холестерола. Това обаче не трябва да става още при първо измерване и особено ако тестът е проведен след големите зимни празници. Изводът се налага от датско проучване, което установява по-високи стойности на общия и лошия холестерол след цикъла от големи зимни празници.
Студеното време не оказва пряко влияние, по-скоро е виновно поведението ни в сезона с ниски температури. Тогава сме склонни към заседяване, активността ни е ниска, а имаме желание за калорични храни, богати на мазнини, и преяждаме по празниците.
Датският екип е анализирал почти 26 хиляди здравни досиета на жители на Копенхаген на възраст от 20 до 100 години. И открива, че средните нива на общия холестерол и LDL се повишават при хора, изследвани от лятото до декември и януари. В сравнение с тестваните през май-юни, тези, които са го направили през декември-януари, са имали 15% по-високи нива на общия холестерол и с 20% нагоре за лошия холестерол.
Най-ниски концентрации LDL холестерол в кръвта имало по време на тестове, направени през май или юни. Това е конкретният аргумент на авторите на изследването да са резервирани към започване на лекарства за понижаване на холестерола след тестове през януари.
Изводът, който изследователите правят, е, че празнуването на Коледа е свързано с по-високи нива на общия и LDL холестерол и по-висок риск от екстремни стойности (хиперхолестеролемия) в общото население.
“Следователно диагнозата хиперхолестеролемия не трябва да се поставя скоро след Коледа и нашите резултати подчертават необходимостта от повторно изследване на такива пациенти по-късно във времето и със сигурност преди започване на лечение за понижаване на холестерола.”
Кардиолозите си имат професионален фолклор по темата: А, висок холестерол! Ясно, дошъл е януари!
Наричат зимните по-високи стойности на пациентите си “празничен холестерол”, “коледен холестерол”, “лаком холестерол”.
Резултатът от данните за датчаните повтаря изводите от предишно, по-мащабно проучване на “Джон Хопкинс” с участието на 2,8 млн. американци. И то установява, че холестеролът варират в зависимост от времето на годината с по-неблагоприятни липидни профили през студените месеци. И отново изводът е, че тенденцията вероятно да се дължи на промени в поведението. Според екипа коефициентите на атеросклеротичен риск са най-ниски през пролетта и лятото.
