Много хора в Европа се сблъскват с недостиг на лекарства в разгара на зимата, когато ни атакуват вируси. Това пише "Политико".
Страните от ЕС съобщават за сериозни проблеми при доставката на важни медикаменти от края на 2022 г. Колко зле е ситуацията и какво е направено?
Проучване сочи, че почти една четвърт от 29 европейски страни - от ЕС, Турция, Косово, Норвегия и РСМ, изпитват недостиг на 600 лекарства. 20 процента съобщават за недостиг на 200-300 лекарства. Три четвърти от страните заявиха, че недостигът е по-голям тази зима, отколкото преди година. В 4 държави недостигът е свързан и със смъртни случаи.
Картината става ясна от данните на регулаторите. Белгийските власти съобщават за близо 300 медикаменти, които не достигат, германските - 408, австрийските - 600. Италия е с най-голям брой лекарства, които не могат да се намерят в аптеките - 3000, като много от тях са различни варианти на едно и също лекарство.
Кои медикаменти са изчезнали?
Антибиотиците - особено амоксицилин, който се използва при респираторни инфекции, имат намалени доставки. Трудно се откриват и другите видове лекарства - сироп за кашлица, детски парацетамол или срещу високо кръвно.
Какво се случва?
Липсата е резултат от повишено търсене и намалени доставки.
Сезонните инфекции - грип и респираторен вирус, започнаха по-рано и са по-тежки от обикновено. Освен това има необичайно разпространение на заболявания на гърлото при децата. Експертите смятат, че е свързано със слабата имунна система, защото заради локдауна не разпознава ежедневните вируси. Това изненада фармацевтичните компании.
Инфлацията и енергийната криза също оказаха влияние.
Миналата година Centrient Pharmaceuticals, нидерландски производител на активни фармацевтични съставки, заяви, че заводът му произвежда една четвърт по-малко продукция, отколкото през 2021 г. поради високите разходи за енергия. През декември InnoGenerics, друг нидерландски производител, получи помощ от правителството да запази фабриката си, след като обяви фалит.
Други фактори са недостигът на суровини или ограничения в производствения капацитет.
Как реагират правителствата?
Някои страни спират износа, за да защитят вътрешните доставки. През ноември гръцкият регулатор на лекарствата разшири списъка с лекарства, забранени за препродажба в други страни. Румъния временно спря износа на определени антибиотици и болкоуспокояващи за деца. Миналата седмица Белгия публикува указ, който позволява на властите да спрат износа в случай на криза.
Тези мерки могат да имат странични ефекти. Писмо от европейския комисар по здравеопазването Стела Кириакидес, адресирано до министъра на здравеопазването на Гърция Танос Плеврис, поиска да има предвид как забраните ще се отразят върху трети страни. „Държавите членки трябва да се въздържат от предприемане на мерки на национално ниво, които биха могли да засегнат вътрешния пазар на ЕС и да попречат на достъпа до лекарства за нуждаещите се в други държави членки“, пише Кириакидес.
Правителството на Германия обмисля промяна на закона, за да облекчи изискванията за обществени поръчки, които в момента принуждават здравните застрахователи да купуват лекарства там, където са най-евтини, концентрирайки доставките в ръцете на няколко от най-конкурентните производители. Новият закон ще накара да се купуват лекарства от множество доставчици, включително и по-скъпи, за да осигурят надеждност на доставките. Нидерландия въведе наскоро закон, изискващ от продавачите да съхраняват запаси за шест седмици, за да преодолеят недостига. Подобни правила предложи и шведското правителство.
Комисия на Европейската агенция по лекарствата (EMA) препоръча правилата да бъдат либерализирани, за да се позволи на аптеките да продават хапчета или индивидуални дози лекарства. В Германия президентът на Германската медицинска асоциация дори призова за създаването на неофициални битаци за лекарства, където хората биха могли да дават на нуждаещите си непотребни за тях медикаменти. А във Франция и Германия фармацевтите са започнали да произвеждат свои собствени лекарства, макар че това едва ли ще помогне, като се има предвид мащабът на недостига.
В България бе решено да се изнасят лекарства само ако има 100-процентова наличност. В списъка на забранените за експорт лекарства ще попадат всички, при които наличността на пазара пада под 100%. Досега забрана за износ се налагаше, когато наличностите паднат под 65%.
Здравното министерство предлага и двойно да се увеличи периодът на наблюдение на лекарствата и от шест месеца да стане година.
“Седем препоръки има в одита на “Информационно обслужване”, направен миналата година по настояване на проф. Асена Сербезова. От всичките тя е привела в действие само една - променила е формулата в Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА).” Така Меджидиев отново обвини предшественичката си проф. Асена Сербезова за кризата с лекарствата. Още преди месеци министърът намекна, че формулата, чрез която се следят наличностите на лекарствата, е грешна и се налагат законови промени. Миналата седмица д-р Меджидиев за пръв път пряко обвини Сербезова за “погрешни действия”.
“От 400 следени за евентуален недостиг медикамента са сведени на 60. И в момента се чудим как да възстановим контрола”, каза тогава Меджидиев. Не закъсня и отговор от страна на бившата здравна министърка, която писмено заяви, че решението за промяната във формулата не е плод на моментно настроение, грешка, а на базата на констатациите от доклад на “Информационно обслужване”.
“Няма държава в ЕС, където така еднозначно, тенденциозно и популистки в “удобни” моменти да се играе по тънката нишка на нервите на хората, използвайки проблема с недостига с лекарства, създавайки “виновни”, които да се предложат за залъгалка, докато се прикрива интелектуалната и административна немощ (или може би интерес) за цялостно решение на проблема, което да бъде устойчиво във времето”, написа още Сербезова.
Може ли ЕС да се справи с тази криза?
На теория ЕС би трябвало да е по-готов от всякога да се справи с криза в целия блок, коментира "Политико". Наскоро подобри законодателството си, за да се справи със заплахите за здравето, включително липсата на фармацевтични продукти. ЕМА получи разширени правомощия за наблюдение на недостига на лекарства. Създадено е и изцяло ново звено - Органът за здравна готовност и реагиране при извънредни ситуации (HERA), с правомощията да изкупува лекарства за целия блок.
Но засега това не се случва. За да може HERA да действа, най-малко четири държави от ЕС трябва да се присъединят към програма за закупуване, но нито една държава все още не е поискала да активира тази процедура, каза говорител на ЕС. Това може би не е изненадващо. Опитите за координиране на покупките на по-евтини лекарства по време на пандемията бяха толкова бавни и бюрократични, че страните почти се отказаха, предпочитайки сами да купуват на свободния пазар.
Работната група за недостига на Европейската агенция по лекарствата може да реши в четвъртък дали да препоръча на Комисията да обяви недостига на лекарства за „голямо събитие“ — термин, който ще предизвика някои (ограничени) действия в целия ЕС. Групата на EMA за недостига ще има правомощията да изисква данни за запасите от лекарства и производствения капацитет от доставчиците и да издава препоръки как да се намали недостигът.
Но все още не всички са съгласни, че положението е толкова зле.
Пред здравната комисия на Европейския парламент висшият здравен служител на Комисията Сандра Галина каза, че отхвърля представата за огромен недостиг и че има алтернативни лекарства, които могат да се употребяват.
