1882 г. се смята за рождена за озеленяването на градовете в България. Тогава в София пристига швейцарският градинар Даниел Неф и поставя началото на сегашната Борисова градина. Със закъснение от 1-2 години всички градове в страната започват да се озеленяват. Отново чужди градинари, повечето от които са изграждали емблематични европейски паркове, правят Морската градина във Варна или Цар-Симеоновата градина в Пловдив. Сред пионерите на градското озеленяване е и Хасково.
За съжаление 130 г. по-късно положението не е розово. Въпреки че от 1951 г. България подготвя собствени ландшафтни архитекти. В момента озеленяването на българските градове е хаотично, неефективно и често пъти самоцелно и демонстративно. Озеленителните планове, които са част от общите устройствени планове на градовете, не се спазват. А и повечето от тях дори не са разработени достатъчно добре, твърди архитектът Мартин Микуш. Той е учил в САЩ, а след връщането си в България е един от основните граждански активисти за подобряване на градската среда.
"В последните години, донякъде и заради кризата, се прави политически правилно озеленяване - там където се вижда и по възможност с по-дребни и ефектни намеси. Всъщност поне в София има положителна промяна и то след години на неглижиране на поддръжката на зелените площи. За жалост се получава едно "визуално популярно" озеленяване, но то не е следствие на холистичен подход при планирането, който би гарантирал устойчиви и хармонични отношения между човешка дейност и природа в градовете, твърди Микуш.
Боденето на теменужки напоследък придобива такива размери, че на едно и също място в градовете се сменят и по три реколти на сезон. Причината е, че колкото и да са шарени, тези цветя са нетрайни.
"Същият ефект може да се постигне по-умело, по-евтино и по-устойчиво, ако се направи разумно комбиниране от различни видове по-трайни цветя и храсти, които да цъфтят по различно време", твърди Мартин Микуш.
Нова мода в българските градове са и палмите. Засега само София е подмината от организирано засаждане на южните видове, но доста заведения ги ползват като украса за външните маси през лятото. Реално обаче освен да красят по някакъв екзотичен начин градския пейзаж, палмите не вършат никаква работа.
"За да е полезно озеленяването, независимо дали с цветя или дръвчета, то трябва да се прави с мисъл. Иначе простият принцип е, че колкото изкуственото озеленяване е по-близо до естествената природна среда, толкова по-добре", обяснява Микуш.
Все пак екзотичните видове не бива да се пренебрегват, но засаждането им трябва да е съобразено с техните особености. Това важи дори за зелените островчета по големите булеварди, които на пръв поглед служат единствена за красота. Всъщност главната цел на тези площи е да намаляват загряването на пътното платно и атмосферата при силно слънце, а и да помагат за отводняването на шосето.
"При озеленяването не трябва да се гледа единствено красотата. Трябва да се вземат предвид особености на самия терен, видът на почвата, дори и количеството слънчева радиация", обяснява Микуш. И дава пример с вид липа, която е подходяща за озеленяване на големи площади, където през лятото грее силно. Това дръвче има листа, които от едната страна са бронзирани и при силно слънце обръща именно нея към небето. Така отразява слънчевата радиация и намалява топлината през лятото.
Пример, който трябва да бъде следван при градското планиране не само за зелените площи, били кварталите около бул. "Александър Стамболийски" в София - Разсадника, Коньовица и Красна поляна-I.
"Има голям булевард, малки квартални улички, а всяко от блокчетата е с обособена зона за паркинг и озеленяване", обяснява архитектът. "Всъщност при градоустройството по време на комунизма има изключително добри примери как нещата да се правят умно.
Реално нашите градове все още са от най-зелените в Европа именно заради направеното тогава", категоричен е Микуш.
Голям проблем бил и неграмотността на хората, които поддържат зелените площи. Например в парка до стадион "Славия" имало лалета. За съжаление тъкмо да покарат, и се започва косене на тревата, като всичко минава под ножа, разказва архитектът.
Според най-новите изследвания тревата не трябва да бъде косена, а храстите и дърветата - кастрени, при пълнолуние. Причината е, че тогава, както и с морските приливи, всички сокове на растенията се вдигат нагоре. Обратно, при малка луна соковете са близо до корените и при подрязване остават в растението.
През последните години с изготвянето на общите устройствени планове на София, Пловдив, Варна и Бургас започна да се мисли и по-всеобхватно - за след 20 г. В тях специалистите отчитат много важен фактор при решението на зелената система - единицата зелена площ на жител. Така в плана на Варна с хоризонт 2025-2030 г. авторите са се съобразили с прогнозата населението на морския град да се увеличава - предвидена е 3 пъти повече зеленина.
Въпреки че законът за устройството на територията не фиксира минимален норматив за зелени площи в градовете, експертите залагат норми, които само трябва да се следват от общините. За зелен град се счита този, който има между 25 и 40 кв. м зелени площи на жител. Например в плана на София са предвидени между 15 и 35 кв. м.
Какво е подходящо да се сади в градовете? Общото мнение е, че трябва да се инвестира във видове, които да издържат на утежнените градски условия, за да оцелеят фиданките. Второ - дърветата да не пречат на движението, короната да подлежи на резитба, а не клоните да прорастват и закриват пътни знаци.
Важно за избора на дърветата по булевардите е да са без дълбока коренова система, която би пречила на комуникациите, казва ландшафтният архитект Татяна Бояджиева.
Освен кестените, с които е известна София, за градската среда добро решение е ясенът. Лесни за поддръжка, защото са с ниска етажност и добре оформяща се кръгла корона, са кленът и акацията. В градовете булеварди добиват известност с дърветата, които оформят облика им - като улицата на магнолиите в Париж. Подходящи за големите населени места са също чинари и липи.
Брезите пък са за влажна почва - подхождат за квартална градина с подпочвени води. В градинки е добре да се садят дръвчета с по-дребни корони, които във всеки сезон имат някакво цветово решение - цъфтеж, зеленина, промяна на цвета на листата през есента. Много красиви за градската среда са каталпите - с топчести корони. Рустифината пък е красива с чадъровидната си корона.
ВИКТОР ИВАНОВ, ВЕНЕТА НАЧЕВА
Перловската река може да е "Люляков булевард"
- Проф. Ковачев, един от последните планове, над които работихте с екип, е този на Варна. Какво предвиждате?
- Единствената възможност за развитие на града е на юг към гарата и нос Галата. Десетилетия наред гаровият ареал е бил препятствие. На юг обаче открихме възможност да се развие цяла система от паркове. Това е уникалният шанс на Варна - териториите сега са горски фонд, но за щастие не са урбанизирани. Ние искаме облагородяване - само в 2-3% според нормативите да се направи инфраструктура, за да се превърне в парк. Не може да не се изградят алеи, подходящо влизане, павилион за кафе, детски увеселителни кътове. Варна има възможност да получи 3 пъти повече зеленина от сегашната.
- Какво мислите за палмите в някои градове?
- Екзотиката, която внасят, има своето място, но не в аспекта на цели булеварди. Климатът не позволява да ги ползваме целогодишно. Сочи например се намира на широчината на Варна и има много южна растителност. Това е възможно благодарение на южните течения. Там палмите виреят отлично. Тук може да са само акценти.
- А за Пловдив какво предложихте?
- Търсихме резерви и тук - градът е уникален с река Марица и хълмовете. Там основната идея е акцент да стане меандърът (извивка на речното корито- бел. ред.) по Марица - територията по течението да се превърне в активна част от живота на града.
- Какви резерви открихте за София?
- Иновативна е идеята за тематичните паркове - зелени площи, минерални източници, спорт и атракции. Но тези идеи нямат развитие, трябват средства. Магистралите са приоритет, но мисля, че ще има перспектива и за зелените части.
В столицата е Перловската река. Тя може да се развие като Люляковия булевард на София - люляците по течението на реката са естествени. Никога не съм приемал идеята за покриването и превръщането й в паркинг. Сега наистина е канал, но може да се облагороди. София няма голяма река - няма Сена, Темза, Дунав, Нева. И малкото, което имаме, трябва да бъде използвано, а не в него да се изхвърлят отпадъците. Нужно е съвременно паркоустройствено решение - с кътове за отдих, малки заведения.
Бул. "Македония" пък е софийският "Шанз-Елизе". Шестте реда дървета трябва да се възстановят. Да потърсим местни видове, които да издържат на тежката среда, да не пречат на движението, да позволяват резитба. Това може да стане нова визитна картичка на града.
- Зелени ли са градовете ни и успяваме ли да се грижим за тях?
- В Бургас мога да приветствам грижите на общината през последните години за отличната поддръжка на морската градина. И Варна има красиво улично озеленяване и градини, което компенсира липсата на големи паркове. Варненската морска градина е прекрасна, но реституцията остави следи - към местността Салтанат.
Често давам пример на студентите с Атина - много красив и богат град, но ако погледнете от Акропола, пред вас ще се ширне бял град почти без зеленина. Ако при хубаво време погледнете София от яката на Витоша, тя е зелена.
- Може ли да се спасят градинките в кварталите?
- Около 15-20 години печелихме конкурси с моя екип и дадохме предложения в десетина ПУП за преструктуриране на жилищните комплекси. Като Младост 2 и 3 на София и Зорница в Бургас. В тях се запазват зелените площи във вътрешно кварталното озеленяване, които сега са в категорията на ограниченото ползване. Но осигурявайки УПИ с граници, собственост и режим на озеленяване, ще са законово защитени от бъдеща реституция.
Работихме в екип и по пешеходната зона на Смолян с ръководител арх. Антон Тодоров - градът получи 5 млн. лв. по европейска програма. Много градове получиха средства за реконструкция на градската среда.
Добре е, че не продължи противопоставянето по темата. Все пак съм оптимист за зелените градове. Прекрасно виждам проблемите, не искам да ги туширам, но не мога да приема, че зелената система е "изядена".
ВЕНЕТА НАЧЕВА
Чинарът измести кестена в София
Чинарите и шестилите смениха кестените и брезите в София. Причината за промените в предпочитания вид дървесна растителност, който общината засажда в столицата, не е някаква мода, а се дължи на екологичните промени настъпили в климата на града. Въпреки това обаче в столицата със сигурност няма да видите палми, за разлика от много други градове у нас. Не защото растенията са екзотични, а просто защото няма да виреят тук.
"Подбираме видовете, които засаждаме според климатичните и екологичните условия на града. Разбира се, съобразяваме и със съществуващата растителност", обясни шефката на общинската дирекция "Зелена система" Ралица Маджарова.
Преди години в София масово са били засаждани конски кестен, различни видове ясен, кълбест шестил, липа, бреза, топола, кълбеста акация, червен дъб и др. При възстановяването на алейните дървесни насаждения общината се стреми да запази съответния вид.
Младите фиданки пък трябва да отговарят на редица стандарти.
"Важни са обиколката на ствола, която трябва да е поне 12-14 см, и височината - 1,30 м. Фиданките трябва да имат право стъбло, правилно оформена корона и да нямат никакви механични повреди", подчерта Маджарова.
Заради екологичните промени брезата, която в миналото е била предпочитана, сега страда от затоплянето, замърсяванията, прегряването на тротоарите. Затова този сравнително северолюбив вид вече не е особено уместен за София. Листоминиращият молец пък е причината за увреждането на един от символите на столицата - конския кестен. Въпреки това обаче преди седмица с малка горичка от кестени блесна най-новата пешеходна зона в столицата, по част от бул. "Цар Освободител". За да запази автентичния му вид, кметството засади кестени от червеноцъфтящия вид, за които се счита, че са резистентни на листоминиращия молец.
Друг вид - тополата, който масово се е използвал за насаждения заради бързия растеж и способността да абсорбира мръсните улични газове, също вече не е удачна за града. След 15-годишна възраст дървесината на тополата става крехка, трошлива и уязвима за гнилостни процеси. Затова сега често се премахват големи тополови дървета, които на пръв поглед изглеждат добре облистени, но се оказват с гнили стъбла.
"Част от тополите се заменят с чинари. Този вид се използва в много европейски градове и е едно от най-красивите дървета. На доста места в центъра има кълбест шестил, защото е с компактна плътна корона и неголеми размери, което позволява да се засажда по малки улични пространства. Допреди няколко години у нас нямаше производство и внос на фиданки от този вид. Това наложи заместването му с кълчести ясени. Сега обаче кълбестият шестил се произвежда у нас и го ползваме отново. С такъв вид са насажденията по ул. "Раковски" например", посочи Маджарова.ДАРИНКА ИЛИЕВА
Палми край морето има от 30-те години на XX век
Сантимент на кмета Кирил Йорданов към Стара Варна върна палмите в града. Освен екзотични растения, каквито е имало през 30-те години на ХХ в., в градските градини бяха сложени пейки и лампи в стила на онези времена. Няколко палми в саксии имаше в Морската градина и през социализма.
През 2008 г. общината обяви обществена поръчка за 85 финикови палми. Те са подредени край театъра, по най-големия булевард "Владислав", из Морската градина. За доставката на екзотичните дървета в саксия са платени 280 000 лв. Растенията са високи 4-5 метра.
Частен градински център поддържа целогодишно палмите. Когато захладнее, саксиите се товарят на камиони и се прибират в оранжерия до първите топли пролетни дни.
Стари варненци разказват, че палмите край жп гарата в началото на миналия век са си растели в градинката без да ги прибират. Около 40 пластмасови палми пък "виреят" на самия пясък до буните. Те са част от клубния комплекс "Рапонги", кръстен на известен квартал в Токио. Виниловите дървета също се зазимяват, за да не бъдат изпочупени от зимните щормове и от 7-метровите вълни, които излизат през последните години.
Бургас е може би градът с най-много палми в България. И тук обаче са в огромни саксии. Те са 300 на брой от вида трахикарпус и общината ги е разставила предимно по пешеходните алеи. Въпреки по-мекия климат по морето някои дръвчета измръзнаха в големите студове през февруари. Тези дни 35 от унищожените палми ще бъдат подменени с нови.
Палмите бяха дарени миналата година от местния бизнесмен Йосиф Спиридонов, който е наследник на известен градинарски род. Дядо му Франц е бил прочут австрийски градинар и затова е кръстил на негово име фирмата си "Гардън Франц", която се занимава с озеленяване.
За дарението си Спириденов не поиска и стотинка от общината. Казва, че идеята му да ги дари е безкористна, и се обижда от всякакви намеци, че в замяна на палмите ще поиска нещо от общината. Просто целта му била да покаже, че и в Бургас могат да виреят подобни екзотични дървета, както е в световните морски курорти.
Палмите си имат и своите критици. Някои смятат, че не са подходящи за нашата географска среда и трябва да държим на характерната широколистна растителност. В този дух се изказа наскоро и германският специалист по ландшафтна архитектура Зигфрид Бранденфелс. "Забравете палмите, може да избирате между 50 други дървета", бе неговият призив към бургазлии.
ДИМЧО РАЙКОВ, ИСКРА СОТИРОВА
Екзотика и за римските руини в Пловдив
Десет палми в големи саксии красят обновения Римски стадион в Пловдив. Общината ги купи от Италия по 1000 лв. бройката. Още толкова стоят в разсадника, но скоро ще се появят и на други места в града.
Едни възприемат екзотичните дървета противоречиво, други им се радват. Доста от минувачите се снимат до тях, обръщайки им повече внимание, отколкото на мраморните седалки, откъдето преди 1800 г. жителите на Филипопол са наблюдавали прочутите Александрийски игри.
Кметът Иван Тотев се запалил по палмите, след като видял, че и в центъра на Виена ги има. "Те внасят екзотика, красота и емоции", казва градоначалникът. Занапред възнамерява да купи и пинии.
Лично командирова шефа на "Градини и паркове" Стоян Алексиев в турския град Бурса да пазари палми. Оказало се, че там ги продавали двойно по-скъпо. Затова предпочели Италия.
"Можем да закупим още 100 дървета, но трябва да изберем подходящо място за тях. Едно от изискванията е да не са на течение, а също и да не се поливат често, защото гният", казва Алексиев.
Според него нищо не пречи в Пловдив да се украси цял булевард с палми. Трябвало обаче да се подбере такова място, че екзотичните растения да не се бият с традиционните липи и чинари.
Пазарджик също лудна по палмите. Кметът Тодор Попов обяви, че доставя 50 броя в центъра на града. Растенията са под наем срещу 200 лв. на палма.
"Те са пълен кич, чалгата в паркоустройството", опонира дългогодишният ландшафтен архитект Георги Селенски. Според него тези растения не са характерни за нашите географски ширини. "Стоят някак чуждо, не подхождат на зеленината ни. В Турция и Гърция са естествени, но ние не сме средиземноморска страна", казва Селенски. Според него е настъпила някаква мода да се залита по палми.
