Учени оспорват утвърдени стереотипи какво ни носи усмивки
Отношенията между парите и удовлетворението са най-сложни - изследвания показват, че най-добре се чувстват тези, които имат достатъчно средства, но ги харчат не за модни джаджи, а за емоции
Голяма заплата и корпоративен успех – много хора си мечтаят за това, убедени, че след постигането на тези цели идва и безоблачното щастие.
“Рекламите и популярните медии всекидневно оформят представата ни за щастието по начин, който всъщност ни пречи”, казва Емилияна Саймън-Томас, научен директор в Калифорнийския университет “Бъркли”.
Учените отдавна пробват да разграничат фактите от фикцията, когато опитват да определят какво ни прави щастливи. С тяхна помощ сп. “Тайм” откри 6 неща, които мислим, че ни носят щастие, а може да се окаже обратното.
1. Избягване на негативните емоции
Да бъдеш щастлив, е висока цел. Елиминирането на негативните емоции като гняв, страх, негодувание е стъпка в правилната посока, нали? Оказва се, че според експертите това е най-голямата грешка, която хората правят в преследване на розовото бъдеще. “Изградили сме си погрешната представа, че щастливият, значим живот означава да се чувстваме добре през цялото време и да избягваме негативните емоции – обяснява Лори Сантос, професор по психология в университета “Йейл”. – Потискайки негативните си емоции, ние всъщност само влошаваме нещата”. Изследвания показват, че абстрахирането от усещания като разочарование и отвращение прави хората по-агресивни. Подобен род поведение води до невъзможност да се създават по-дълбоки взаимоотношения. Някои научни проучвания дори свързват потискането на емоциите с риск от ранна смърт.
“Много по-здравословно е да приемем, че щастието включва пълния спектър от емоции - казва Саймън-Томас. – Неприятните емоции може да са много поучителни, когато са ориентирани към вътрешното израстване. Важно е да признаем, че когато се чувстваме зле, отговорът не е да задушаваме тези емоции или да се упрекваме. По-скоро трябва да разберем за какво служат те.”
2. Живот в града
Много велики съвременни творци са възпявали пъстротата, динамиката, оживлението, особената привлекателност на големите мегаполиси като Ню Йорк, Лондон, Париж, където никога не е възможно да се скучае. Но да се събуждаш в град, който никога не спи, не е обезателно нещо добро за вътрешния мир.
Изследвания показват, че в сравнение с жителите на селските райони гражданите с 21% по-често развиват тревожност и с 39% по-често стигат до тежки депресии. Дори живеещите в по-тихи и спокойни квартали в града страдат с 25% по-рядко от симптоми на депресия от тези в шумните райони. Дори само наличието на високи сгради действа потискащо и създава усещане за безсилие, твърдят психолози.
Една от причините е, че човешкият мозък е програмиран за живот в по-малкисоциални групи, обяснява Колин Елард, невролог от Канадския университет във Ватерло, който изучава как природата и урбанистичните пространства влияят върху психиката. “Но когато размерът на нашата група надвиши този брой, ние се озоваваме в ситуация на живот сред непознати, което е когнитивно и емоционално затормозяващо”, казва той. Чувството, че си сред тълпи, води до повишаване на стрес хормона кортизол, умствено хората се сблъскват с обстоятелства, които чувстват, че са извън контрола им. Начинът градските хора да предпазят психиката си е да опитват да бъдат колкото е възможно по-често сред природата, пък било то и в градския парк.
3. Прекалено много свободно време
Психолозите често са повтаряли, че да имаш достатъчно свободно време е ключово за душевното благополучие, но се оказва, че да имаш прекалено много свободно време е толкова зле, колкото да имаш прекалено малко. Според изследване, публикувано през 2021 г. в Списанието за личностна и социална психология, щастието нараства в прогресия със свободното време, но има и едно “но”. Благоприятното въздействие продължава около 2 часа и започва да намалява рязко след 5 ч свободно време дневно. “Причината е, че вече не се чувствате продуктивни и имате усещането за липса на цел и смисъл”, казва Мариса Шариф, преподавателка по маркетинг в училището “Уортън” към Пенсилванския университет. Разбира се, има голямо значение за какво използвате свободното си време. Ако часовете след 5-ия минават в компанията на други хора, усещането за безполезност няма да се появи. Заниманията, които помагат човек да продължи да се чувства добре, са спортът, разходките с приятели, хобитата, изучаването на нов език и т.н.
4. Преследване на успеха
От времето, когато сме били деца, мнозина от нас са мечтали за бляскава и добре платена работа, която ще ни носи удовлетвореност и самочувствие. Но според експертите отчитането на тези постижения не ни прави по-щастливи, или поне не задълго. Фалшивата представа, че постигането на успех ще доведе до продължително щастие, се нарича “заблуда на пристигането”, обяснява Тал Бен-Шахар, съосновател на онлайн академия за изследвания на щастието. “Хората вярват, че ако спечелят от лотарията, получат повишение или спечелят състезание, са попаднали в рая. На практика обаче това води само да временно усещане за благополучие, не до вечно щастие”, посочва той. Когато постигнем една цел, се фиксираме в следващата и така неусетно се оказваме заклещени в един безкраен цикъл, в който преставаме да ценим какво имаме. Освен това успехът често води до повече стрес и до пренебрегване на важни неща като семейството и на неформалните контакти с хората, които имат значение.
5. Анонимност
От време на време да искаме да изчезнем за околните. Преследването на анонимност обаче не ни носи нищо полезно, убеден е Джон Хелиуел, един от основните автори на световния доклад за щастието. Той дава за пример експеримент, при който участниците били попитани какво ще стане, ако изгубят портфейл с 200 долара в него. Каква е вероятността полицаят, съседът, свещеникът, някой непознат да им го върнат? Хората, живеещи в среда, в която вярват, че има кой да им го върне, били много по-щастливи от онези, които не вярвали, че ще си получат портфейла обратно. “Открихме колко важно е усещането, че живееш сред хора, на които им пука за теб - казва Хелиуел. - Ако вярвате, че някой ще ви върне портфейла, то и вие е по-вероятно да върнете неговия”, обяснява експертът. Той съветва всеки път, когато излезете на улицата, да се усмихнете на съседите си и да размените с тях няколко думи, защото така се създава общност на доверието.
6. Купуване на модни вещи
Отношенията между парите и щастието са сложни, казват специалистите. Високата заплата безспорно подобрява нивото на задоволство, но само в известна степен. Според изследване в САЩ участниците обявявали, че се чувстват най-добре, когато печелят между 75 000 и 105 000 годишно. Над тази сума емоционалното благополучие започвало да спада. Важно се оказало и за какво се харчат парите – дали за дизайнерски дрехи, нови коли, най-авангардни джаджи – това също не предизвиквало трайно щастие. Онези, чиито харчове били свързани с преживявания и активизиране на социалните контакти, били много повече удовлетворени. “Излезте на обяд с приятел вместо с тези пари да си купите нещо”, казва професорът от “Харвард” Майкъл Нортън. Според него да харчиш за близките си и изобщо за другите също вдига градусите на щастието. Дарителството е едно от нещата, които наистина могат да накарат човека да се почувства добре. “Не е нужно да правите фондация за милиарди. Имате само 5 долара за даряване? Ако ги дадете, за да помогнете на някого, това ще е най-щастливият ви ден”, убеден е Нортън.
